Преговорите по бюджета на ЕС за тази и следващата година между правителствата и Европарламента се провалиха късно в петък. България е сред най-засегнатите, съобщи председателят на парламентарната комисия по бюджети Ален Ламасур.
“Разликите между позициите на Съвета и Парламента бяха твърде големи, за да продължат преговорите през нощта”, каза Ламасур.
Провалът поставя под въпрос 400 млн. евро разходи, които България е направила по европрограми и са одобрени от Брюксел, но не са разплатени, каза заместникът на Ламасур Ивайло Калфин, съобщава „Труд”.
Вторник е крайният срок, в който преговарящите законодатели трябва да постигнат съгласие. Ако не успеят, Еврокомисията (ЕК) трябва да внесе ново предложение и то да получи одобрението на ЕП и правителствата до края на т.г. Ако и това не стане, догодина ЕС ще може да харчи на месец 1/12 от равностойността на тазгодишния си бюджет.
Съветът е отхвърлил искане на ЕК за увеличение на тазгодишния бюджет на ЕС с 8,9 млрд. евро. Това е обезсмислило дискусията по бюджета за следващата година. ЕК иска парите, за да изплати фактури по изпълнени европроекти в страните членки от началото на този програмен период (2007-2013 г.). Тазгодишният бюджет не достига за това заради съкращения, наложени от правителствата при приемането му в края на м.г. Парламентът подкрепя това искане.
Германия, Франция, Великобритания, Швеция, Финландия, Холандия, Дания и Австрия, които са нетни донорки, са отказали да направят допълнителни вноски заради съкращенията на разходи у дома.
Плащанията под въпрос са от програмата за студентски обмен “Еразъм”, развитието на селските райони, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и 7-ата рамкова програма за изследвания и развитие.
“Към 31 октомври на България са преведени 328,3 милиона евро, но исканията за направени разходи, които са одобрени и все още неразплатени, са за 400,2 млн. евро”, каза Калфин. И уточни: “Най-голямата дължима сума е по Европейския фонд за регионално развитие - 207,9 млн. евро. По Кохезионния фонд правителството очаква 148,1 млн. евро, а по Европейския социален фонд - 44,2 млн. евро.”
Страните, най-засегнати от безизходицата по плащанията за 2012 г., са Италия, Испания, Полша, Германия, Гърция, Чешката република и България, посочва ЕП. На тях бюджетът на ЕС дължи суми от 400 млн. до 1,9 млрд. евро.
Държавите донорки посрещат на нож и предложение на ЕК да увеличи бюджета за догодина с 6,8% до 138 млрд. евро заради неразплатените разходи. ЕС е поел правното задължение да ги покрие в рамките на този програмен период - 2007-2013 г. Част от тях остават за края му, защото изпълнението на програмите отнема време.
Парите не достигат, защото под натиска на правителствата ЕС всяка година реже разходите си. За 2012 г. съкращенията бяха 4 млрд. евро до 129 млрд. евро.
България очаква до края на годината ЕК да възстанови още поне 360 млн. евро от направените разходи от еврофондовете. Това каза министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев пред “Труд”.
От началото на годината до края на септември България е получила над 500 млн. евро от Брюксел, а през октомври е изпратено искане за още 462 млн. евро, каза Дончев.
“В края на годината обикновено се появява проблем с възстановяването. От ЕК обаче обещаха, че ще възстановят поне 360 млн. евро от поисканите през октомври”, обясни министърът.
Евентуално забавяне на постъпленията от Брюксел може да натовари националния бюджет и да отвори дефицит в хазната. Според Дончев обаче такава опасност няма дори и при провал на преговорите за парите на ЕС.
Проблемът с липсата на пари в бюджета на ЕС може да не се отрази особено на новите страни членки като България, смятат запознати. Причината е, че Брюксел подпомага усвояването на еврофондовете в тези страни, за да може да защити искането си за по-голям бюджет за периода от 2014 г. до 2020 г.
