Притиска ни прогресираща парализа на ума - алцхаймер. Гръмва нов скандал - забравяме старите. Дори ресорните журналисти вече не помнят всичко, което е изтекло по темата през последните месеци и година-две.
Алцхаймер е любимата болест за управляващите у нас. Народ с парализиран ум не задава неудобни въпроси, не търси отговори за стари кошмари, което го превръща в кротък и манипулируем индивид. Пускат ни нови и нови облъчватели и преставаме да възприемаме реалността. В съзнанието ни се наместват понятия и картини, каквито ни втълпяват говорителите на определени кръгове - партийни и финансови, с предпочитания към дебелата сянка.
Да вземем изявите на т.нар. братя Галеви от Дупница в събота по Дарик радио, днес - по БНТ и един вестник. Нали не си мислите, че тези орли на родния бизнес простор, са се оставили да бъдат убедени от омайни репортерки да споделят съкровените си мисли с българина. Така е било планирано. Няма случайности при толкова организирани мъже, каквито очевидно са „братята" от Дупница.
Но да караме поред. След като бе атакуван от няколко страни за недостатъци в работата на МВР вътрешния министър премина в контраатака. Очеидно на кръговете около него е обявена тотална мобилизация и те се хвърлиха в боя. Вече няма и помен от призивите на Петков към журналистите да го пощадят заради децата му, които слушали, гледали и четяли какво се пише за него и пр.
Контраатаката, с включени в нея жива сила и техника, стартира в петък. Преди обаче да опишем последвалите бойни действия, е редно да се запитаме, откъде му дойдоха сили на Петков за тази акция. От Доган - гласи най-последната клюка в политическите среди. Кога и как е протекъл разговорът между двамата, какъв е бил залогът за тази подкрепа, откъде знаем въобще за разговор между двамата - не питайте. Класифицирана информация, според неписания закон за журналистическата професия. А новината си струва, защото това означава, че Петков запазва МВР. Освен това означава и други неща, които на пръв поглед засягат най-много премиерът Сергей Станишев, но всъщност засягат и всички нас.
След получената подкрепа, силите около министъра се
прегрупираха и преминаха в настъпление. Към медиите бе насочен корпусът за
бързо реагиране в състав: Камен Костадинов от ДПС, социологът Андрей Райчев,
още по-червените социолози Илия Божинов и Юрий Асланов, Антон Кутев от
„Позитано"-20, братята Галеви от Дупница. Очаквано от обоза нададоха гласец и двайсетина
плевенски интелектуалци. Всички тези смели люде решиха, че могат да се
възползват от податливостта ни към Алцхаймер и ни облъчиха с тонове тези,
антитези и най-обикновени бръщолевения, които представиха като последния писък
на фармакологията, вероятно сътворен в познатата ни вече Дупница - този световен
лекарствен център.
По малко странен, но не и лишен от естравагантност начин, пръв в битката влезе уважаваният дипломат от кариерата и бивш външен министър Виктор Вълков. Известен с изящната си словесност той ни вкара в история, в която логиката не бе приоритет. Стана ясно, че именно той бил измислил прякора на Петков „Запалката", защото преди време му бил подарил една запалка, която той изгубил, след което на шега и т.н. и т.н. Може да ядем доматите с колците, но нещо не се връзва: защо, аджеба, им е на службите да кръщават министъра си с първия прякор, който са чули при някакво подслушване. И второ, какво толкова е наложило кръгът „Монтерей" да бъде опасан с „бръмбари"? Нали неотдавна по повод някакви разсъждения около случая „Куйович", които го свързваха с кръга „Монтерей", ген. Любен Гоцев ясно и категорично заяви, че няма такъв кръг, а група хора, които си сръбват сладко и си говорят за жени и вино. Излиза обаче, че Виктор Вълков и Румен Петков са добри приятели и в тази връзка Петков е наредил Вълков да бъде подслушван. Странна дружба, бих казал, но пък си е тяхна и да си я ползват както намерят за добре. По-нататък Виктор Вълков обяснява, че Петков му се ожалил, че депутатката Татяна Дончева го помолила за помощ от дупнишките братя Галеви, от Румен Николов - Пашата и от кръга „Монтерей". Както се казва нерде Монтерей, нерде Коиловци и Славовица... Дончева се оказа с бързи рефлекси и веднага направи уточняващи питания: „Румен Петков толкова ли е близък с тези хора, та да му искам помощ от тях? Освен това аз бях кандидат-кмет на София, а не на Дупница, избирателният ми район е Габровския, а и за президент не съм се кандидатирала". Отговор не последва, а е интересно какъв би могъл да е въобще.
След Виктор Вълков в боя се включиха ариаргардистите братя Галеви. Не знам защо така им казват, като не са братя, но това е без значение. Пред микрофона на Дарик радио те отговаряха кратко и неясно на въпросите на Карбовски. В понеделник по БНТ обаче пред очите ни се изправиха нахъсани, самоуверени и громящи мъже. Ген. Ваньо Танов го направиха на салата за пет минути - бил непрофесионалист, виновник за проблемите в ГДБОП, не казвал истината и въобще, ако такива били генералите от МВР - жална и майка на държавата. Така и не стана ясно обаче в качеството на какви са получили секретна информация, достойна единствено за ушите на Румен Петков? Може би отговора се крие някъде в поредното шоу „Стани богат", но те, както се казва са над тези неща. Питам се, дали всеки българин, ако научи нещо важно, според него, може да си чукне среща с вътрешния министър? Отговор: може, ама ако познаваш офицер на прикритие като Алексей Петров. Дупнишките бизнесмени-патриоти отказаха да кажат каква тайна са научили, която е толкова важна за Татковината, но пък с охота споделиха, че преди години лично министър Любомир Начев ги е наградил. Оттогава не са се срещали с друг министър, освен с Петков. В тази връзка като едни деполитизирани граждани Галеви заявиха, че не бива да се иска оставка на министър Румен Петков в никакъв случай. Мисля, че молбата им е била чута, още преди да я произнесат пред БНТ.
Оттам нататък се намеси тежката артилерия: Райчев, Асланов и Божинов. Те говориха от името на българското общество. Както обикновено. Възхитих се на умението им да изглеждат умно, говорейки неумни неща. Дали си вярват е съвсем друг въпрос: манипулирането изисква висок професионализъм. В крайна сметка я докараха дотам да се замислим дали наистина е виновен за нещо Румен Петков или е обикновен герой, който ни обича всички, но не знае как да го покаже. Не знам защо си помислих, че може да ни засвидетелства любовта си като си подаде оставката, но очевидно е избрал друг начин.
Няма как да пропусна и милите двайсетина интелектуалци от Плевен. Те написаха отворено писмо, което сигурно ще достигне до всяко българско сърце. Разбира се при условие, че Алцхаймерчето ни е завладяло изцяло и сме забравили например за депешата на 100 други интелектуалци, които заклеймиха признаването на Косово. Между нас казано тогава основанията бяха къде-къде по-читави...
Чухме мнението по скандалите и на евродепутатката Илиана Йотова. В Брюксел хем се вълнували, хем искали да сме чисти откъм корупция, хем пък смятали, че това си е наш вътрешен проблем. Трябвало да се действа решително, но не било хубаво Румен Петков да си ходи. Като видях, че и Коритаров се обърка - смених канала...
Капак на всичко сложи Камен Костадинов от ДПС, който сръчно редувайки медиите, успя да подмени предишната позиция на ДПС, че Петков май е сгафил и може да си ходи с тази, че е точният човек на точното място. На костадинов не му мигна окото повтаряйки до втръсване железни аргументи от сорта на: прокуратурата трябва да си свърши работата, някакви генерали говорят, ама май лъжат, министъра е доказал..., измества се центъра на скандала, срещата на Петков с Галеви не е въобще важна, трябва да се провери, принципно ние смятаме... Все от този род. От всичко най-запомнящо се сякаш е „ние смятаме", може би защото е и най-конкретно, когато става дума за представители на ДПС. Моля другите партии да не се обиждат...
Може и да изглеждаме с парализирани мозъци, щом приемаме да ни говорят по такъв начин, но ми се иска да припомня някои неща, случили се неотдавна. Преди две-три седмици друг политически смерч клатеше българската палатка. Става дума за спрените пари по европейски програми. Чухме тогава всякакви обяснения, най-шумните от които, че всичко е наред, малко нещо се е пообъркало, но ще се оправи. Така и не разбрахме какво точно се случва и защо няма яснота.
Подобна мъгла обвива и разследването за пожара в кушет-вагона край Червен бряг, в който загинаха 9 души. Трагедията бе последвана от неадекватни действия на български политици. А-ха да се размирише по най-високите етажи и нещеш ли някакъв извратеняк от Трън уби момиче и рани други две - и трите от дома за сираци. Пак олелия, дискусии, предложения... От това обаче не произтече нищо. Жертваха двама полицаи и случаят бе пратен в девета глуха.
В тази връзка един мой познат казва: в България който си плаща е невинен. Реагирах му, че това е твърде пресилено. Като виждам развитието на последния скандал обаче ставам все по-неуверен. Стойков бе арестуван, продължават да го пишат в разни доклади. Питам тук и там защо. Повечето вдигат рамене. Някои обаче се подсмихват под мустак и ми препоръчват да съм се поровел около строителството на АЕЦ - Белене. Други обаче ме предупреждават да не си пъхам носа там, защото един министър от този край пляскал през ръцете. Същият сега имал проблеми. Имаше, е истинската дума, откакто се разбра, че е разговарял с премиера цял час в понеделник, но за оставката му така и не останало време да побъбрят. Представяте ли си колко други по-важни неща има за решаване...
Чудя се само, какъв нов скандал може да засенчи този в МВР и да засили симптомите на алцхаймер в българския мозък. За фирмите, които ще строят магистрала „Тракия"? За АЕЦ - Белене? За дунавски пристанища? За Дунав-мост ІІ? За контрабандата на петрол? За митниците? Според мен не са тези храстите, от които може да изкочи заек. Ангажираните в тези сделки са си осигурили невинност. Май гърмят тези, които не плащат. А на политиците им се иска всеки българин да е гушнал по един Алцхаймер и да не помни нито обещанията им, нито золумите им. Няма го майстора.
Иван П. Иванов
