Президентът Плевнелиев даде ясен знак на съдия Марковска, че нещо не е наред. Тя не го разбра. Марковска може да е блестящ магистрат, но от политика очевидно не разбира кой знае колко.
Ген. Петреъс, шеф на ЦРУ подаде оставка заради някакви любовни авантюри. Всичко стана бързо, стегнато и перфектно от пиарска гледна точка. За Америка след изборите и ураганът „Санди” няма по-добра картичка от един чудесно изигран морален етюд. Хващат те в крачка, признаваш, разкайваш се и се оттегляш. Един доблестен генерал постъпва по този начин. И печели симпатиите на нацията.
Защо все пак Петреъс си тръгна с гордо наведена глава, а съдия Марковска не намери сили за подобно изпълнение?
В българската пиеска съдията така и не призна, че е близка и дори повече от близка с бизнесмена Георгиев, чието име възпламени скандала около нея. Дори ексвътрешният министър Богомил Бонев, който защити Марковска с доста силни аргументи, призна, че това е нейна грешка. Общественият наблюдател няма как да знае подробности около „инцидента” с приятеля на Марковска, нито около нейната кариера като магистрат. „По време на 38-годишната ми дейност в съдебната система съм доказала, че работата ми е прозрачна и че никога не ми е бил оказван какъвто и да било натиск”, казва Марковска. И допълва, че през последните дни разговаряла със свои приятели, които я подкрепяли. Патетично, есеистично, но неефективно. Ето къде е едно от слабите места на самозащитата в такива случаи. Когато си обект на скандал и съмнения, най-глупавото е да твърдиш колко си чист и добър. Сам да се изтъкваш. Ефектът винаги е обратен. Освен това, когато приятели и близки те подкрепят за подобно решение, първо трябва да се замислиш, а след това да ги смениш. Една от теориите на Швейк.
Сигурно се питате каква е връзката между генерал Петреъс и Марковска. И двамата не са професионални политици, но им се наложи да вземат политическо решение. То изглежда предмет на морала само на пръв поглед. Вече се чуват гласове, че вероятно в ЦРУ е станал някакъв голям гаф с теч на секретна информация или нещо от този род. Нещо се е объркало. По време на избори за президент подобен гаф няма как да се раздуха, защото може да отнесе поне няколко високопоставени глави и да накара избирателите да се замислят за пробойните в управлението на страната. В такъв случай една тайна любовна връзка е прекрасен сюжет, розова димка, обилно парфюмирана. По холивудски мелодраматично, симпатично и лесно за преглъщане. Петреъс е войник, който ще изпълни всяка мисия в името на Родината. Това не е поза, в никакъв случай. Генералът наистина сам напуска, но същевременно прикрива с тялото си нещо друго. В Америка имат отличие за подобни саможертви – „Пурпурно сърце”. Носят го най-достойните. Освен това Петреъс е научил най-важният урок: да не поставя личните си интереси до националните. Или политическите, казано в друг контекст. С една дума: знае си мястото.
Съдия Марковска е отсъствала от този урок. Всъщност той у нас не се и преподава. Ако вкъщи са те научили на нещо, това е. Тук „АЗ” е над всичко. Откажа ли се, значи съм признала, показвам слабост, ще доставя удоволствие на враговете си. Подобни мисли вероятно смущават от известно време сънят на Марковска. Доскоро тя е била известна предимно в професионалните среди, а днес вече е медиен герой. Появила се под светлините, Марковска сякаш заживя нов живот, нямащ нищо общо с досегашния. Имала безупречна биография, опитва се да ни убеди самата тя. Няма такава биография, за сведение. Всеки е стъпвал накриво, а 37 години са дълъг път. Клетвата, че е била винаги прозрачна и чиста, предизвиква снизходителни усмивки. Не защото е лоша публиката, а защото и писна да я лъжат и манипулират. Съдебната ни система е като куц кон от години. Казваме го ние, казват го и от ЕС. Десетки, че и стотици грандиозни измамници и мафиоти не бяха дори разследвани, докато вилнееха пред очите ни. За каква прозрачност въобще говори г-жа Марковска. Убийци си тръгват с оправдателни присъди, чужди страни ни натискат за съдебни дела, психопати и лумпени криминали се самообявяват за политически жертви пред майчиния поглед на магистратите, а на Темида, освен че са й закрити очите и затвориха и устата. Докато се чудехме какво точно става с Марковска, прокуратурата се изока, че Красьо Черничкия, онзи от Плевен, родния град и на Марковска, е невинен и по обвинението за лъжесвидетелстване. Е, питат се хората, за каква магистратура, за какво правосъдие и за какви пет лева става дума въобще! Когото и да попитате в Плевен ще ви разкаже уникални неща за бизнесмена с ланците и турбофолк гаджетата, от които 50% да са верни, пак щеше да бъде осъден. Но не, правораздавателната система е на друга позиция. Нея общественото мнение не я интересува. Окей. Тогава да не се сърди, че гражданите и отвръщат със същите чувства.
Но да се върнем към Марковска. Премиерът Борисов разговарял с нея. Помолил я да помисли добре преди да вземе окончателно решение. Тя обаче си пита приятелите. Въпреки, че знае отлично какво е мнението и на ЕК. Британският посланик на свой ред деликатно сподели, че случаят се нуждае от задълбочено разследване. Накрая Плевнелиев си тръгнал секунди преди Марковска да се закълне като конституционен съдия. Некомфортна ситуация, няма съмнение.
Какво още трябва да се случи, какъв още знак да се даде, за да разбере юрист с 38-годишен стаж, че има и друго решение освен това да се обичаш на инат. Да го приеме в крайна сметка като саможертва в името на професията, на гилдията. Има такива мигове в живота. Хората не са глупави и оценяват подобни постъпки. И ако не спечели „Пурпурно сърце”, поне ще я нарекат "Мъжко момиче". Приятелите. Истинските.
Димитър Попкутуев
