Доматът е новият национален герой от няколко дни. Славата му надмина дори тази на Кольо Босия. Именно Босия обаче насочи прожекторите към домата - новото оръжие на пролетарията. Мненията в мрежата варират от „доматена революция” до „доматена полюция”. Едни наричат Босия велик дисидент, а други – хулиган.
Безспорно, поетът спечели симпатиите на мнозина, защото хората обичат протеста. В смисъл искат да има някакви протести, но не те да протестират, а някой друг. За да им е чиста съвестта – го подкрепят. Браво - казват, и го тупат по рамото. Но самите те не излизат на улицата. Най-много да се изявят в интернет, там са смели и войствени. Иначе са кротушки: ракийка, туршийка, Биг брадър. Такива работи.
Много блогъри също се изказаха по темата.
Ето едно такова мнение.
Босия пак е на първите страници
БОСИЯ VS POLICE
Босия купил 6 домата с намерението да ги хвърли по Парламента, обаче след хвърлянето на първия, полицията го прибрала. И се започнаха едни заглавия, да не повярваш. От “Да продаваме пианата” (щото като станело напечено, евреите си продавали пианата, че и ние по техния пример, де), през “Политическите репресиите се разгарят”, до “40 полицаи срещу един бос”, “Босия е нашият лидер, защото не е от никоя партия”, “Не 6 домата, а трябваше да бъдат заринати с домати”, “Бомби трябват, а не домати” и тям подобни.
Абе, хора, що преди да пишете глупотевини, не прочетете, че както Босия си има право на мирния протест и търсене на начин да привлече вниманието върху исканията си, така и полицията си има задължението да опазва обществения ред и имуществото от посегателства? Или за вас посегателство е само гепането, и затова не разбирате за какво става дума? Ако чак толкова не ви се чете, поне опитайте да мислите, бе!
Хайде сега да си представим, че Босия, след като демократично и почтено е оповестил пред обществеността, че ще хвърля домати, какво би станало, ако беше оставен да си ги хвърли всичките и никой не би имал нищо против оригиналния му протест, защото според някои цапането на стените е неотменимо гражданско право.
Толкова ли е трудно да се проумее, че протестът си е протест, а цапането си е цапане? Че протестът с цапане също си е протест, но цапането си е нарушение, което подлежи на санкция? И, нещо ПО-ВАЖНО ОТ ВСИЧКО ОСТАНАЛО – че санкцията, която човек е готов да понесе, е цената, която протестиращият е съгласен да плати, за да докаже искреността и убедеността в основателността на исканията си?
Не ви харесва ли?
Аааа, значи сте свикнали, или грозно са ви налъгали, че протестните действия трябва да носят само изгоди на протестиращите, нали? Е, не ви ли минава през ум, че ако всяко недоволство носеше само изгоди за протестиращите, най-некадърният и неспособен да измисли друг повод за недоволство щеше да поиска изгасяне на слънцето? Ами ако нямаше санкции за протестите, кой щеше да спре такъв човек да взриви парламента или която и да било друга сграда, защото слънцето му припичало повече, околкото бил могъл да понесе?
Толкова ли е трудно да се разбере, че формата на протеста и цената й носят не повече смисъл от смисъла на исканията на протестиращия? Колцина си направиха труда да прочетат исканията на Босия? Вместо това чета призиви от сорта: “Прав е Босия, защото сме най-беднитe в Европа”, “Босия казва истината, защото не е с никого”.
Ами как няма да сме най-бедни, като искаме държава, в която се плаща не за работа, не за решения, а за протести? Ама нямало кой да ви чуе и изпълни решенията? Ами как да стане, като всеки всичко знае и всеки търси изгода от всезнайковщината си, а почти никой не иска да се мине да плати гаранция за осъществимостта им? Босия поне се опита, аз лично намерих смисъл в някои от исканията му. Което НЕ значи, че настоявам да му бъде връчен медал за изцапването на стената, по-скоро ако някой го отличи с парична премия за оригиналния му протест като принос към демокрацията, бих ръкопляскал на отличието, но също бих настоявал с част от парите да си плати за боядисването на стената.
Докато гаранция за протестите са единствено и само словесните уверения, у нас клеветничеството и празнословието ще процъфтяват и даже ще продължават да бъдат прийоми за издигане в обществото и правене на политика. Протестите пък ще бъдат неразличими от провокациите, а това значи, че дори и основателни протести ще разединяват поради съмнения в искреността и основателността на мотивацияна им. Време е да променим това положение и като за начало ще ръкопляскам не само на Босия за протеста му, но и на полицията за задържането му.
p.s. Случаят ми навява оптимизъм. Като си спомня, че в първите години на демокрацията нещата стояха наопаки - полицията те оставяше да правиш каквото си искаш, медиите те описваха както те си искат, и политиците те коментираха както им беше изгодно. Ако тогава Босия беше извършил тази акция, доматите щяха да бъдат описани като бомби, исканията му представени като манифест за учредяване на неофашистка партия, политици щяха да се затръшкат, че демокрацията е в опасност, площади с червени байрячета щяха бодро да им отвръщат: "Не на надигащия се фашизъм!!!", а ужким независими "обществени" организации, щяха да се пуйчат, че трябва да се даде решителен отпор на екстремизма. И както казваше покойният Ралин: "... и всички честни хора, от бирника до полицая, трябваше да го порицаят".
Явно, задобряваме в демокрацията.
https://vmir.blog.bg/
Любов по време на домати...
Доматен протест се организира в социалната мрежа Фейсбук за 24 ноември от 17 ч. пред парламента в подкрепа на Николай Колев – Босия. Страницата за протеста в мрежата е озаглавена "Доматена революция". Там призовават: "Само една Томатина ще ги оправи". Протестиращите се заканват, че и със, и без разрешение, ще се съберат пред Народното събрание в събота и ще го обстрелят с домати и всякакви други зарзавати.
В интернет вече се разпространява дори стихотворение, посветено на деянието на Кольо Босия, който бе арестуван и пуснат след 24 часа.
Авторът, сътворил „доматения стих” за Босия, се именува Християн Стефанов Кочев, но името не е популярно в писателските среди. Не знаят за него и хумористичните кръгове.
В парламента спяха на рахат.
Босия събуди ги с домат.
Хайде газ, сестри и братя,
не забравяйте доматя.
Всеки хвърля си домата
и разваля им рахата.
Вика "..................”
и отново хваща зарзавата.
Кой от село, кой с заплата -
всеки грабнал е домат в ръката,
но на изборите пак гол ... в ....!
Има и хубав виц
- Какво си пее току-що нахапаният домат?
- Жалната песен “Не ми сипвай сол в раните!”
Оркестътър „Варненци” се прочу преди време с хита „Тез червени домати”.
Мама на Радка думаше, Радке ле, мила, мамина
и мама нещо щa попита, недей я мама ти лъга.
Защото:
Тез червени домати, кой ги мама разклати?
Тез червени домати, кой ги мама разклати?
Кой та мама измами, кой та мама излъга?
Кой та мама излъга, кой ти го мама на …………?
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Шът дума да не става, всичко скрито да остава.
Така доматът влезе и във фолка, след като вече бе превзел детските души с „Чушки и домати който не яде, той голям не ще да порасте...”.
В Испания не се шегуват...
Доматена биография
Родината на домата е Южна Америка. Оттам „пристига” в Испания и Португалия през XVI век. Първите рецепти за ястия с домати са публикувани през 1692 г. в Неапол.
България е една от последните страни в Европа, която почва да отглежда домати. Това става едва през 1896 г. в Куртово Конаре. Първите домати са донесени от Цариград от Александър Димитров.
Чак до началото на 20-те години на миналия век в много краища на страната доматите се ядели зелени, защото се е смятало, че червеният домат вече е презрял и развален. След това обаче доматът прави истинска революция у нас и става култура №1 в селското ни стопанство.
През 80-те години на м.в. България влиза в Топ-5 на доматените производители. В „Доматената петорка” са Чили, Италия, Португалия, Испания и ние. България е трета! По онова време дори Западна Германия внася големи количества домати от България, въпреки „желязната завеса” и „студената война”.
През 1980 г. сме произвели 840 118 т домати. Има години, когато сме стигали 1 млн. тона.
Наричали са ни дори „доматената нация”.
Сега положението е друго. Близо 50 на сто от доматите у нас са внос. Нашите са с безспорни качества и вкус, но нямали търговски вид и бързо се разваляли.
Камило Плачи, треньор на националния ни отбор по волейбол, казва в едно интервю, че си носи в Италия български домати и сирене, защото били адски вкусни.
Основните сортове домати, отглеждани в България са “Идеал”, ”Триумф”, ”Огоста” и др. Въпреки трудностите през последните няколко години, отглеждането на домати е перспективно, поради високата им доходност и очакваното разширяване на вътрешните и външните пазари.
В Испания един от най-веселите народни празници е „Томатина”. Бой с домати на воля по улиците на села и градове. Същите сцени могат да се видят и в Италия. Празнуват и във Франция.
В Азия също се провеждат доматени войни.
У нас празници на домата има в Шуменско, Пловдивско, Плевенско и някои други райони, но те тепърва набират популярност.
