„Иска ми се да възпитам ново поколение политици, които да работят качествено”, каза преди половин година в един сутрешен телевизионен блок Меглена Кунева. За да възпиташ когото и да било в каквото и да било, трябва най-напред ти самият да си постигнал степен на подготвеност, която да ти позволи да „възпитаваш”.
Политическото възпитание на Кунева е много ниско, както показаха плоските и срамни неистини, в които се оплете, докато отричаше някога да е ползвала фамилията „Пръмова”. Казано е: попаднал ли си в яма, първо спри да копаеш. Другарката отказва да спази тази аксиома. Нещо повече - политическата арогантност, която тя поднася под маската на „мека сила” трудно се издържа. В същото интервю тя казва и няколко дума за един от своите основни политически промоутъри – Сакскобурготски, който някой преди време определи като „уравновесен хитрец, с високо его и прояви на алчност”. Това кратко и много проникновено описание толкова много пасва и на Меглена Кунева. „Имам нужда и от опитни политици, но 90 на сто са нови хора.
Зная как да избирам екип от знаещи хора”. Това пак е Меглена Кунева, която с непресторено злобарство в деня на Европа, 9 май, навикваше някакъв човечец по време на среща с обществеността в Русе. Навикваше го само, защото се осмелил да се обърне към нея с фамилията Пръмова. Меглена Кунева-Пръмова хитро е използвала фамилията на съпруга си, когато се е ползвала от благините на комунистическата номенклатура преди 10 ноември. Вижте какво свидетелства Велко Вълканов, когато описва как е била представена Кунева-Пръмова в казионния Комитет по правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП: „За първи път се срещнах с Меглена Кунева през 1988 г., когато бяхме избрани за членове на Комитета по правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП... Спомням си, че Кунева тогава бе определена като „наше момиче” - знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов” ("Кунева? Аз поне ще гласувам „против”, в. "Дума", 07 юни 2011 г., бр. 127).
Няма да се изненадам обаче, ако подобно на внучката на Гриша Филипов, Людмила Филипова, започне да ни убеждава, колко зле се е чувствала в комунистическата „Номенклатурия”. Людмила Филипова преди време каза, че изпитвала срам от другите деца, защото я вземали от училище с мерцедес на УБО?! Като казах Людмила Филипова, та се сетих, че наскоро разглеждах цяла галерия със снимки от срещи на Кунева по време на кампанията и й за президент миналата година.
На една от тях, кротко приседнала на първия ред беше, кой мислите? Ами да, Людмила Филипова, кръщелницата на Людмила Живкова. Тя нали беше уж в "Новото време", даже в ръководството му. Но, както почти всички български политици, е прихванала онази отвратителна, силно заразна болест, наречена политическо номадство. Тя, както политическата безпринципност и всеядност се разпространяват сред българската политическа класа със скоростта на чумна епидемия и нищо, и никой не може да ги спре. За качеството на политиката и публичното управление от основно значение е кои са хората, които ги правят.
Често ми задават въпрос защо толкова се интересувам от биографиите на хората. Много е просто, изучаването на биографиите на публичните лица е важно, защото техните решения пряко ни касаят, от техните решения зависят законите, нормите, с които трябва да се съобразяваме, както и харченето на публичните средства, които се събират в бюджета от нас, всички нас, които плащаме данъци. А хората вземат решения като в този процес влагат това, което имат като капацитет. А този капацитет се явява функция, резултат от всичко, което даденото политическо лице е събрало, образно казано, през годините като опит, образование, контакти, връзки, зависимости, роднини, гени, род, слабости и т.н. Да се задава въпрос: „защо се интересувате от биографиите на политиците”, е все едно да попитате родители защо се интересуват от рода на този или тази, с който (или която) детето им смята да обвърже живота си, докато смъртта ги раздели. Същото е и тук – все ми се иска ние, българите, да придобием по-задълбочени навици да правим информиран избор.
Казано иначе, да влагаме поне толкова усилия в проучването на обектите на нашия политически избор, колкото влагаме, когато избираме тапети или теракот в магазина. Повярвайте ми, струва си. Заради мащабите на залога си струва. Погледнете чие небръснато лице наднича иззад крехкото рамо на другарката Кунева. Да, познахте, за Даниел Вълчев става дума. Той отдавна е доказал, че е изключително близък с кръгове както от бившите служби, така и от висшата йерархия в БКП (което често е едно и също), и не от вчера работи за тях. Колко хора знаят, че през 1990 г. влиза в екипа на министъра на вътрешните работи в правителството на Андрей Луканов - ген. Атанас Семерджиев.
Когато Семерджиев стана вицепрезидент след сделката на СДС с комунистите, Вълчев става съветник в президентството. „Веднага след промените през 1989 г. например Вълчев е привлечен в екипа на о.з. ген. Атанас Семерджиев, тогава вице на президента Жельо Желев. Какво е правил в него, не е ясно, но очевидно се е представил добре, щом скоро след това е „изстрелян” на длъжността юридически съветник на самия Желев. По-късно, когато за министър на отбраната е назначен Димитър Луджев, Вълчев вече е главен кадровик в МО”, пише списание ТЕМА в брой 40, от 08-14 октомври 2007.
Тази част на биографиите на Кунева и Вълчев досадно си приличат - същата гъвкавост, лекота, с която изхвърлят зад борда ненужното (вкл. фамилиите си, както прави Меглена Кунева, която 1990 г. вече е премахнала добавката „Пръмова”, както се вижда от регистрацията на фирмата „Леге артис”, където тя 1990 е съсобственик). Даниел Вълчев също прави фирми по това време -през 1992 г., заедно с днешния шеф на отдел „Правен” на Министерския съвет Галина Маринска, създават юридическата кантора „А и В консултинг” ООД. „А и В консултинг” ООД участва през годините в доста фирми, като голяма част от тях са били свързани с убития през 2005 г. съветник на Георги Първанов - Гоце, Емил Кюлев. Казано накратко, тази юридическа кантора е извършвала цялата юридическа част около бизнеса на Кюлев. През 1998 г., както може да се види в базата данни на "Сиела", Даниел Вълчев дори става съуправител в дружество на Емил Кюлев. Прощавайте, във всяка нормална страна само този факт щеше да е достатъчен, за да приключи политическата кариера на когото и да било. Тук това е причина за растеж.
И сякаш за да покаже след време, колко не му пука от привържениците за прочистване на българската политика от протежетата на задкулисието, през 1997 г. Даниел Вълчев става съдружник и на ген. Любен Гоцев. Ето, имаме снапшот от агенция за фирмено разузнаване, където това се вижда ясно. Защо е важно това съдружие ли? Ето защо: четем „Справка относно сигнали за действия на висши ръководители от системата на МВР, ориентирани към спъване и блокиране работата по оперативни разработки на отдел „Вътрешна сигурност”-ГДП” до премиера Сергей Станишев от 10 март 2008 г. „На среща в р-т „Монтерей” Любен Гоцев остро и грубо укорява Иван Драшков и Румен Петков (безпаметно пиян). Настоява, че Веселин Марков трябва да оглави дирекцията за финансови престъпления, което е най-сигурният начин за сдобиване с контрол върху фирмите”. Ген. Гоцев е сред влиятелните кукловоди на важни сегменти от политическия и стопанския живот на страната, а и кадрува продължително и много систематично в службите за сигурност.
Ето затова. После се чудим кой мести като пешки, офицери или царе разни човечета по шахматната дъска на българската политика и защо те после, заели съответните места, работят за интересите на това задкулисие, а не за интересите на избирателите. Прекратяването на това може да стане само по един начин - като се слага един голям „Игнор” на тези хора всеки път, когато им трябва нашия глас. Това последното го пиша особено настоятелно за онези 6,2 % българчета, които преди дни са заявили, че ще гласуват за Движение "България на гражданите". Такова себеобругаване трудно се понася. Прав е дисидентът Александър Зиновиев, който скоро след падането на тоталитарните режими в Източна Европа написа във френският вестник „Фигаро” на 3 март 1990 г. следното: „Тези, които погребват комунизма смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но „комунизмът” е тип обществена организация, със закони, обусловени от „живота в комуна”, където доминиращата обществена връзка е тази на шеф и неговите подчинени, без да имаме обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система”. Край на цитата. Това да ви напомня нещо познато?
В 36-ото Народно събрание Даниел Вълчев и свързана с него фирма са разследвани за корупция и участие в източване на държавно дружество, пише в свое разследване в. „Дума” в бр. 27 от 02 февруари 2005 г. „Даниел Вълчев – всеядният”
Тогава Даниел Вълчев е част от управлението на НДСВ, все още няма тройна коалиция. БСП го атакува, но само половин година по-късно видяхме как БСП направи коалиция с НДСВ и ДПС и забравиха за „всеядността” на Даниел Вълчев. И този човек стана министър и вицепремиер! Според това разследване през 1991 година едноличното дружество ИНКО има по сметките си 17 милиона долара, но за две години то буквално е източено с над 30 неизгодни сделки. В края на 1993 г. година след въпросните неизгодни сделки средствата в него намаляват под 500 000 долара, тоест 500 000 долара се изпаряват яко дим. Това, което се твърди в тази публикация, е, че ИНКО е плащало на Даниел Вълчев по 10 000 лв. на месец, общо 80 000, за юридически съвети.
Твърди се, че са му платени и едни 50 000 лв. за написване на проектозакон за радио и телевизия. Това пише авторката Мариела Балева в публикацията си и не съм чул или видял Вълчев да отрече тези твърдения. Не съм чул обаче и да е разследван, ако тези неща са верни.
Същата 2006 г. в. „Сега” публикува собствено разследване, в което се твърди и доказва, че близки на Даниел Вълчев ръководят дружества на МОН: „Просветният министър е сложил свои хора в бордовете на спортни бази в София... Просветният министър Даниел Вълчев е назначил начело на две от стопанисваните от МОН дружества свои отдавнашни познати и съколеги от бордове, установи справка на „Сега” във фирмените регистри. Това е станало чрез преобразуване на сформираните м.г. ЕООД на министерството в акционерни дружества. От края на февруари председател на управителния съвет на „Академика 2000” - дружеството, което управлява зимния дворец в столицата и зала „Фестивална”, е бившата депутатка от НДСВ Петя Божикова.
Според последната актуална БУЛСТАТ регистрация - от 23 февруари, 2006 г., Божикова и Даниел Вълчев делят отговорност за управлението на акционерно дружество „Налко”... Миглена Павлова е в управлението на Центъра за правни инициативи заедно с Милена Паунова - зам.-министър на регионалното развитие, и също близка на Вълчев. С „Аптечно-Русе” и „Финтекско” е свързана и новата шефка на друго дружество на МОН – „Академика спорт”. Към това дружество също има големи имоти - като зала „Христо Ботев” в столицата например. За председател на колективния орган на управление тук е назначена Вержиния Петрова Цанкова. Цанкова и в момента е в ръководството на "Аптечно-Русе" и представя въпросното „Финтекско”. Тя е била и в борда на "Калиман холдинг", свързана с друга близка на Вълчев фирма - "Калиман РТ". "Калиман РТ" и Даниел Вълчев са били съдружници във вече неактивната "Сигма", занимаваща се с консултации по управление и стопанска дейност. Впоследствие „Калиман холдинг” и „Сигма” са се влели във „Финтекско”. Край на цитата. Изброените фирми и лица са безкрайно интересни, когато човек има бекграунд за Великата криминална революция, сполятяла страната ни след падането на тоталитарния режим.
Дълго е за обяснение, но ще насоча вниманието само към фирмата „Калиман”. В борда там виждаме Огнян Донев. Изводите можете да си ги направите и сами.
Преди няколко месеца Сметната палата излезе с убийствен доклад за неясни финансови операции, довели до милиони левове загуби в държавното дружество „Академика 2000“ ЕАД през 2009 г.. Погазване на закони и съмнително апортиране на имоти във фирми, близки до управляващите по онова време - така е управлявано държавното дружество, което стопанисва най-апетитните студентски имоти. Нека видим кои са хората, управлявали това дружество тогава: председателите на съвета на директорите са Силвия Инджова–Васикова, Валерия Николова и Пламен Манолов, и изпълнителните директори на дружеството - Петя Божикова (бивш депутат от НДСВ), Андрей Панайотов и Борис Тодоров. Обърнете внимание на Валерия Николова – за нея продължава нашият разказ.
Даниел Вълчев води след себе си като бръмбар към гьо.рето цяла кохорта от свои храненици и още неясно надарени с какви функции политически „каки”. Валерия Николова, шефката на неговия политическия кабинет, докато беше вицепремиер в кабинета на тройната коалиция, също е в Движение "България на гражданите". При учредяването беше се разположила до него на първия ред. За забравилите нека припомня кое е „новото лице” Валерия Николова. Тя се прочу през 2009 с това, че нейна фирма „разсмивала войската” преди 2009 г. за шестцифрена сума. Ето какво пише в едно разследване на в. „Монитор” оттогава: „Шефката на политическия кабинет на доскорошния просветен министър Даниел Вълчев е замесена в далавера поне за 1 млн. лв., похарчени за развлечение на войската. До неотдавна висшият държавен чиновник Валерия Николова е била собственик на фирмата “Фасилити”, разкри проверка на “Монитор”. Случайно или не, дясната ръка на Вълчев е пропуснала да обяви това в декларацията си за конфликт на интереси, става ясно от доклад, който НАП изпраща до Сметната палата. https://www.monitor.bg/article?id=210905
Нека повторим пак: „Искам да възпитам ново поколение политици” настоява Меглена Кунева. Аз обаче нямам никакво съмнение, че тази жена се опитва да направи поредния политико-олигархичен бардак със стари старлетки и стари клиенти! Колко пъти едни и същи политически шашкъни могат да излъжат някаква част от българските избиратели, обаче е въпрос от изключителна трудност?!
Кои са другите „шашкъни” около снахата на задкулисието четете следваща седмицата в продължението.
Антон Тодоров
