АКТУАЛНО

Хитрите нотариуси от Европейския съюз пуснаха сайт, в който всеки желаещ да се ожени (омъжи) на далавера, може да направи необходимата справка. В смисъл - да види какви са брачните режими в Европа и да си прави сметката къде му е най-изгодно.

Сайтът функционира на 27 езика, включително и на български. (Който още не е разбрал - молим, заповядайте: www. coupleseurope.eu/bg). Много полезна инициатива, бихме казали. Но, господа евронотариуси - къде, по дяволите, е тук ЛЮБОВТА?

Както и да е. Сайтът дава твърде суха, правна и поради това някак скучна информация - малко за законовата база при встъпване в брак и доста повече за законовата база при разтрогване на въпросния брак. Тоест как да реагирате, когато бившата (бившият) кресне насреща ви: "Бойлерът е МОЙ!"

По-долу ще се опитаме да хвърлим един не толкова законосъобразен, но за сметка на това фриволен поглед към фигурата на съвременния българин (респективно българка) през очите на чужденката (респективно чужденеца).

Помните ли как реагират преди 120 години възпитаните австрийци във виенската баня, когато Бай Ганьо се пльосва в басейна, а после се думка по косматата гръд и реве "Булгар! Булгаар!"? Вцепенени са - ето как!

Та нека опитаме да си отговорим на интересния въпрос: събу ли окончателно потурите Бай Ганьо, понаучи ли нещо от Европата или още свири с един пръст на пианото и припява дрезгаво "Нощ е ужаааснааа..." пред втрещените си домакини в Прага, да речем. Сега, ние си знаем, че някои работи трудно се променят. Ето например следния текст: "Снагата ти е топола, / на мойто сърце кат два кола. / На фустаня ти тегеля / изгори на мен джигеря!" ("Бай Ганьо на гости") Този припев е роден от народния гений нейде в средата на ХIХ век. Но и днес, с леки перифрази, звучи в не една и две песни, изпълнявани с подходящи чупки в кръста от неродените (в този си вид) моми на Митко Пайнера. Плюс "Не ви чувааам!.. Ръцете гореее!". А отсреща им - голи до кръста юнаци с долнища на анцузи "Адидас" щракат с пръсти и въртят гьобек кат‘ същи белиденсъри.

Вероятно сте забелязали, че в последните години драстично намаляха вицовете с главен герой българина - сексуален башибозук. Може би се дължи и на телевизионните канали за възрастни, в които, уви, все още нямаме подобаващо присъствие, за разлика от бившите ни братя по соцлагер - унгарци, чехи и руснаци. Но от друга страна, значително намаляха и вицовете с главен герой българина - простак. Затова сме склонни да смятаме, че просто след падането на железните завеси много българи и българки видяха свят. И светът видя нас, но не изглежда чак вцепенен.

Омешахме си капите и гените с европеидни хора, от което следва, че все нещо трябва да се е променило в манталитета ни... Или поне се надяваме да е така. Даваме думата на чужденците:
 

Българинът е добър любовник, но опикава тоалетната
 

Нарисуван от чужденки, портретът на българския мъж е доста колоритен. Ето някои щрихи от него:

"Омъжена съм от дълги години за българин, споделя в интернет форум бразилка и добавя: Той е чудесен съпруг и истински къщовник . Има навика да глади всичко, дрехите му са толкова сгънати и подредени, че чак ме дразни. Сутрин оправя леглата така, както никой друг не може да ги оправи. Всичко това се дължи на факта, че като млад е ходил на нещо, което в България наричат казарма."

Щастливата съдба споделя и фрау Габриеле от Щутгарт, която пише: "Съпругът ми Христо е страхотен готвач - вкъщи той не позволява никой друг да се доближи до печката и се справя перфектно. Когато имаме гости, те винаги са изумени от манджите му!" За немския мъж готвенето е почти табу и това обяснява изненадата на германката.

Американката Джейн Пъгсли обаче споделя: "Българският ми съпруг е с ориенталски навици - смята, че жената е длъжна да готви, пере, чисти и гледа децата." Към тези задължения американката добавя и "отводняването" на помещението тоалетна след българския си съпруг, тъй като той още не бил разбрал, че в Америка обикновено нуждата се извършва изцяло в тоалетната чиния, а не около нея.

"С българина Георги се чувствам винаги сигурна и защитена", разказва Джейн от Манчестър. "Веднъж посред нощ крадци се вмъкнаха вкъщи, но бързо съжалиха - бяха двама, но Георги ги напердаши и изрита навън. Минута след това вече хъркаше в леглото, сякаш нищо не се е случило."

Българинът може и да не се страхува от крадци, но изпитва панически ужас от... стоенето на течение! Ето какво споделя една американка: "Българският ми съпруг има особени схващания за здравето. Според него стоенето на течение причинява пневмония и всичко останало - от възпалено гърло до инфаркт. Освен това следи изкъсо някой вкъщи да не е с разголен кръст - той трябва тутакси да се опаше, защото след течението голият кръст е най-големият враг на здравето. На трето място е ледът в напитките, който води до ред опасни заболявания, от които простудата е най-невинното."

Друго, което не може да си обясни американката, е странният навик на съпруга да си чисти ушите със зехтин. Германката Хилде пък разказва, че когато веднъж направила комплимент на мъжа си, че ризата много му отива, той със самочувствие отговорил, че знаел това. Този отговор я удивил, защото обикновено сънародниците проявявали повече скромност, когато отговаряли на ласкателства. Тя описва българина като много хубав и суетен за разлика от германеца, който въобще не се поддържал.

Живеенето в непрестанни кризи явно ни е научило на спестовност, защото анонимна англичанка споделя, че когато пазарувал, съпругът от България вземал само най-необходимите за оцеляване неща. Към това тя добавя:

"Това, което най харесвам в българския си мъж, е, че никога не се налага да гадая какво мисли - всичко си казва направо. Англичаните не са такива."

Доста чужденки описват склонността на българина често да повишава глас. Американка споделя, че когато за първи път се сблъскала с този навик на съпруга си и на неговите роднини, малко се сащисала, но после разбрала, че част от българската култура е мъжете да изпълват стаята с шум. Българите ми приличат на италианци, които говорят на руски споделя тя.

На нашенците се носи слава и на ревнивци. Бразилка разказва, че мъжът бил готов да започне война, ако някой я докоснел или засегнел някой от семейството му. Тя го определя като страхотен любовник и в същото време като чувствителен, обичлив и внимателен.

Потресена французойка пък разказва как поканила на вечеря българското си гадже. Когато му сервирала зеленчуци, той отсякъл: "Аз само гарнитура не ям! Ти от глад ли се опитваш да ме умориш?!"

Явно тактичността не е най-силната черта на нашего брата.

"Добре облечена" нашенка прилича на проститутка
 

Първата асоциация, която идва на ум на чужденец, когато срещне българка, е да я постави под общ знаменател с рускините. Това допринася още повече в неговите очи родните девойки да изглеждат меркантилни и не труднодостъпни.

Начинът на обличане на нашенките с нищо не помага да се преодолее това впечатление. "Явно по българските стандарти жена в къса пола, мрежест чорапогащник,висок ток и много грим е добре облечена, пише шотландецът Найджел Райри и добавя: в моите очи обаче така изглеждат проститутките."

Американецът Пол Г. споделя в интернет форум за преживяванията си в наш черноморски курорт: "Българките са разкрепостени. Те се различават от американките, които са прекалено чувствителни и преди секс искат гаранции за обвързване."

Особено дразнещо за чужденците е, че нашите моми почти винаги закъсняват за среща: "За приятелката ми среща в 6 ч. означава някъде между 6 и 7, по-скоро към 7, докато аз под този час разбирам най-късно 6 и 10", пише в интернет форум Джон от Калифорния, който живее с българката Вели.

Друго, което впечатлява чужденеца, е, че българките са властни и обичат да командорят. Не един или двама иностранци, женени за българки, определят себе си като "henpecked husband" (мъж под чехъл). Водещата роля на съпругите се виждала ясно най-вече при разпределянето на домакинската работа. За опърничавия характер на нашенките разказва колумбиецът Александър, който живее в Благоевград с българската си съпруга: "Когато Силвия е в настроение, помежду си говорим на испански и тя знае, че това много ми харесва, но когато е ядосана, започва да говори на английски, така че... в крайна сметка говорим повече на английски", споделя колумбиецът. Българските домакини изненадват чужденците и с хранителните си навици. Слагането на кисело мляко в много от ястията, както и консумирането на сирене заедно с други храни са предпочитания, които явно са типични само за нашите географски ширини.
 

Друга дразнеща черта на нашенките е вечната консултация с мама по телефона. Дори когато създадат свое семейство, българките не престават да се чуват по няколко пъти на ден с майките си - било то за някоя рецепта, да се оплачат, да обсъдят някоя клюка или сериал.

За чужденците това е странно, тъй като те много по-отрано стават самостоятелни и се отделят от семейството.