Защо не може и един ден да мине, без да не бъде провокирано обществото... Сякаш сме народ от мазохисти. Сега вицепрезидентът Маргарита Попова иска смекчаване на най-тежките присъди. Тя настоява да се отмени доживотната присъда без право на обжалване. Било нехуманно, почти равносилно на смъртното наказание.
„Важно е да приемем едни принципи, които стоят в основата на хуманния социален ред и които се отличават от авторитарните и тоталитарните режими, и да полагаме много усилия върху себе си и за обществото, за да проумее, че най-ценното е човекът и неговият живот - всичко останало е на второ, трето и последващо място в йерархията на ценностите”. Това казва г-жа Попова.
Най-ценното било човекът и неговият живот. Нима? И това означава единствено и само грижа за правата на извършителите на престъпления? С това ли се измерва хуманността на едно общество? Когато правозащитни организации със съмнителни цели надигат глас единствено за правата на бандитите и не обелват дума за техните жертви, е доста спорно, че сме истински демократично общество.
Налага се да припомним на многоуважаемата г-жа Попова какво е казала г-жа Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по правосъдието. „В нашите системи на наказателно правосъдие основното внимание се насочва към залавянето на престъпниците, като понякога това води до пренебрегване на жертвите. Трябва да гарантираме, че ЕС поставя жертвите на първо място. Всяка година милиони хора стават жертва на престъпления и всеки гражданин може да се окаже в такова положение. Жертвите на престъпления се нуждаят от уважение, подкрепа, защита и от работещо правосъдие. Затова поставяме жертвите в центъра на наказателното правосъдие в ЕС, като им предоставяме гарантирани права и подкрепа навсякъде в Европа.“
Приетата през май 2011 г. Директива на ЕК гарантира стандарти за жертвите, важащи за всичките 27 страни на ЕС. В нея ясно е записано:
Предложената директива относно минималните стандарти за жертвите ще гарантира, че във всички 27 държави от ЕС:
· на жертвите да се гледа с уважение и полицията, прокурорите и съдиите са обучени как да се отнасят към тях по подходящ начин;
· на жертвите се предоставя информация относно техните права и техния случай по разбираем за тях начин;
· съществува подкрепа за жертвите;
· жертвите могат да участват в производството, ако желаят това, и им се оказва помощ да се явят по делото;
· се определят уязвимите категории жертви — например децата, жертвите на изнасилване или хората с увреждания — и им се осигурява подобаваща защита;
· на жертвите се осигурява защита за времето на полицейското разследване на престъплението и по време на съдебното производство.
За да спомогне за предпазване на жертвите на насилие от допълнително увреждане, причинено от техния нападател, Комисията прави предложение и за регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита в областта на гражданското право. С него ще се гарантира, че ако пътуват или се преместят в друга държава от ЕС, жертвите на насилие (например на домашно насилие) могат да продължат да разчитат на ограничителните заповеди или заповедите за осигуряване на защита, издадени срещу извършителя.
Важи ли всичко това за България? Не е ясно как точно се прилагат тези указания на ЕК. Всички, които са били жертви на престъпление, биха потвърдили тази констатация. Не е ли тази тема по-важна за българските политици и магистрати?
Горният текс е редно да бъде прочетен и от бившия правосъден министър Антон Станков, който също се изказал в подкрепа на предложението на Попова. „Програмата за вътрешна пробация в затворите, работата с лишените от свобода и издигането на образователното им ниво водят до преосмисляне на вината”, смята Станков.
Странно е, че човек, който членува в общества, някои от тях тайни, за които, поне на думи, най-ценни са човешкият живот и правото на живот, да агитира за хуманност към извършителите на особено тежки престъпления, без да обелва дума за техните жертви. Нека той и Попова кажат как по-точно жертвите ще преосмислят какво се е случило с тях, кои институции им помагат и отговарят те да се избавят от ужаса на преживяното.
Защо у нас нито един политик досега не се изправи да поиска гаранции за спазване на тази директивата за защита правата на жертвите на престъпления? Защо?! Как така се сещат все за правата на прегазилите закона, а не за жертвите. Да бяха си направили труда да постоят поне час в съдебната зала на процеси като „Наглите”, „Килърите”, „Октопода” и немалко други, за да видят и чуят как престъпници и част от адвокатите им се държат с жертвите и техните близки. Да бяха поговорили с изнасилени старици по селата, с родителите на убитите от пияни шофьори деца, с близките и приятелите на умъртвени по престъпен начин младежи. Това би било хуманно и логично поведение.
Трябва ли магистратите и политиците да преживеят лично ужаса на насилието, за да разберат най-после за какво става дума?
Много по-силно е усещането за несправедливост, заради бавещи се и отсъстващи присъди за извършени тежки престъпления в обществото. Към това би трябвало да са насочени усилията на наистина отговорните политици и магистрати. Когато това се случи, обществото само ще даде знак за хуманния жест, за който сега ни агитират. Такъв момент не е настъпил. И не обществото е виновно за това.
За ГДЗЖОП „Св. Георги”:
Красимир Цанев
Георги Цветанов
Огнян Стефанов
Членове на Управителния съвет
