Турция е почерпила от българския опит за развиването на ол инклузив програмите. България е една от най-старите дестинации, предлагащи т.нар. програми пълен пансион, още през средата на миналия век. Това разказа за frognews Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма.
Интервю на Ренета Попова
- Господин Драганов, новият туристически бранд на България се разработва в момента. Кои слаби черти на съществуващия ни ще бъдат коригирани и върху кои положителни ще се акцентира?
- Не можем да говорим за предишен и бъдещ бранд и да търсим съществена разлика. Няма как с магическа пръчка да променим възприемането на България, която е страна с традиционен туристически продукт. В последните 20 г. развиваме активно своя туризъм, особено от периода след 2001 г., когато бяха построени много нови хотели, ресторанти и беше подобрена комуникацията на пътищата. Имаме също региони, които имат своя индивидуален бранд. Например Варна е известна като лятна морска столица, Пловдив – град с много културни събития, Търново е старата столица на България, Русе – музикалната столица, София е център, известен с множество фестивали и събития.
Когато целим старите продукти да бъдат видени по нов начин, говорим за ребрандиране. За да бъде успешно обаче, трябва да има стратегия за развитие на туризма. За съжаление, България в последните години е в дълбока концептуална и управленска криза. Концептуална, защото нямаме ясна стратегия за развитието на туризма, независимо че излязоха няколко стратегии в последните години – едната финансирана с близо 1 млн. и 400 хил. евро от Европейския съюз, която отиде в боклука. Липсата на стратегия произлиза от хаотичната реклама, която правим в последно време, и отказът от бранда, който имаме. Той беше създаван десетки години. Над 500 млн. евро са инвестициите в сегашния бранд и символа на розата. В основата на всичко беше културният туризъм с елементи за летен морски и планински, както и зимен ски туризъм. България беше разпознавана като страна на розите. Сега, доколкото разбирам, работещите върху новия бранд се отказват от символа на розата и търсят някаква друга символика, което е огромна грешка. Освен похарчените много пари за съществуващия бранд, розата не носи негативи, а само позитиви на страната ни. Трайността на този символ е доказана. Ако сега се опитаме да сменим този символ, акцентирайки, че сме нискобюджетна туристическа дестинация с алкохолен туризъм, или с българския чадър, както мнозина ни свързват в Англия, това е абсолютно неправилен подход. Правят се опити чрез изкуствен начин да направим България известна.
- България е свързвана предимно с ниските цени и морето. Основателно ли сме набедени като алкохолна дестинация и трябва ли да се срамуваме от това? Има ли начин алкохолният туризъм да бъде интелигентно организиран и печеливш за държавата?
- Това, че ни припознават като нискобюджетна дестинация, от една страна, не е лошо, особено в години на криза. Всяка година имаме ръст, включително тази чакаме 5%. А понятие алкохолен туризъм няма, не се изучава в учебниците. Никой турист не идва по реклама „Елате на алкохолен туризъм”. Известно е, че алкохолът в България е евтин, качествен, освен това на много места няма възрастово ограничение, предоставя се включително на непълнолетни деца.
- А организираните алкохолни турове, които са превзели Черноморието?
- Това са самоорганизирани групи, които не е видно как плащат данъци и къде са акцизите за алкохола, който пият. Цари абсолютна свободия, която прогонва туристите, които искат да видят ред и сигурност. Липсата на власт може би води до много добри печалби за някои, но това не са приходи от обществен интерес, а имиджът на България страда. И отново опираме до дълбоката концептуална и управленска криза в българския туризъм, тъй като създаваме възможност за беззаконие. Нямам нищо против, ако един алкохолен тур се провежда като добре охранявана манифестация, като тези на Орлов мост например. В Испания, ако се напиете като на български алкохолен тур, ще трябва да метете улиците една седмица.
- Ол инклузив програмите станаха марка на потребителското мислене в цял свят. Не е ли едно и също в коя част на света ще си затворен в хотелски комплекс?
- България е една от най-старите дестинации, предлагаща тези програми, наречени „пълен пансион”, още от края на 50-те години на миналия век. Съседна Турция е използвала българския опит, тъй като е изграждала своите туристически комплекси далеч от населени места, където не се срещат ресторанти. Гърция например не възприема тази система. Тя е конструирала туризма си, така че да се използват множеството заведения. По този начин създават много повече работна ръка и туризмът има много по-големи икономически изгоди за общността, отколкото в затворените комплекси. Обикновено ол инклузивът е успешен там, където няма други възможности за хранене. В България се получи изкривяване, тъй като ние продължихме с тази система, след като около хотелите има множество ресторанти. Последва и недоволство от страна на туристите за обема, разнообразието и качеството на храната.
- Скоро от НСИ се извиниха за изнесени грешни данни, които ни нареждаха на четвърто място според Евростат в Европа по харчене на пари за почивка. Вместо по 2092 евро българският турист харчел по 779 евро средно за четиридневна почивка. Не са ли все още високи стойностите? Каква част от населението ни влиза в определението турист?
- Около 3 млн. и половина са тези, които си позволяват да пътуват в чужбина като туристи. Основните дестинации са Турция, Гърция, околните страни от Европейския съюз и някои по-екзотични дестинации. Като цяло и втората публикувана цена от НСИ се явява висока. Реалната е около 3 пъти по-ниска. Офертите, които се предлагат масово от Турция и Гърция, където са съсредоточени около 75% от пътуванията на българина, са около 220, 230 евро за този четиридневен престой. Най-скъпата цена в Европа е в Женева за 220 евро за нощувка. В Европа средната цена е около 30-40 евро на нощувка.
- След като не сме на 4-то място, къде сме в класацията?
- Движим се между 36-о и 40-о място. Местата от статистиката са около 75, така че ние сме някъде по средата.
- Най-любимият турист за България кой е? А най-конфликтният?
- 95% от туристите са доволни от услугите, за които са платили. Добрите туристи за България са хората, които знаят какво търсят, плащат точната цена и са доволни от съотношението цена-качество. Около 5% са тези, които имат някаква форма на оплакване, малка част от тях искат и компенсации. При доказано разминаване между офертата, дадена от туроператора, съответно ги получават. Но това е малък процент – средно аритметично на всеки германец ние връщаме по 1,5 евро, на всеки англичанин - около 2 евро. Тоест англичаните владеят по-добре да аргументират своите оплаквания.
- Българите капризни туристи ли са и умеят ли да аргументират оплакванията си?
- Българинът не защитава своите интереси и затова търпи унижение и щети. Това се видя във всички случаи, когато имаме изоставени туристи в чужбина, както при фалита на „Алматур”, така и при изоставянето на туристи през тази година в Мароко, след това в Сърбия, Испания, Турция. Оказа се, че българите действително не знаят какви са техните права и интереси. Повечето не са чели договорите, както и нямат необходимата защита от страна на държавата, неправителствени организации, дори от Комисията за защита на потребителя. От комисията въобще не публикуваха в своя доклад от 2011 г. огромния скандал с „Алматур”. Тя не се намеси по никакъв начин тази година с изоставянето на български туристи в чужбина и на чуждестранни в България. Не извърши нито една проверка, която да установи какъв е броят на засегнатите лица с нарушени икономически интереси и по какъв начин те трябва да бъдат компенсирани.
- Очаквате ли добър зимен сезон?
- През миналия месец за първи път беше открит есенният сезон за културен туризъм в Поморие и стана ясно, че очакваме над 1 млн. и 300 хил. чуждестранни посетители само за месеците октомври, ноември и декември. Около 480 хил. от тях идват в България с цел туризъм, 220 хил. с цел бизнес туризъм, 530 хил. – такива, които ще посещават близки, роднини и приятели. Есента и зимата имаме множество културни събития – множество театрални премиери, на операта, на балета, много фестивали и празници от религиозния календар. Културният сезон е равен и дори конкурира ски туризма.
- В България се наблюдава, от една страна, презастрояване, от друга – обезлюдяване на региони. Достатъчно ли е защитена природата ни и ще се стигне ли до бутане на цели хотелски комплекси както в Испания?
- Има клиенти за всеки продукт. Презастрояването доведе милиони туристи точно на местата, които са презастроени. Те се веселят може би по-добре от там, където няма никой. Не можем да кажем, че презастрояването, което познаваме от последните години, е изиграло отрицателна роля по отношение на туристите, които идват на тези места. Не можем да кажем и че България е с унищожена природа вследствие на това презастрояване. Фактът, че имаме стотици изоставени места сред изключително интересна природа, означава, че има още много какво да правим по отношение на културния и селския туризъм.
- Одобрявате ли събарянето на Мавзолея, вместо да се превърне в туристическа атракция от социализма?
- Жалко е, че разрушихме Мавзолея. В момента унищожаваме и много сгради в София, Пловдив, Видин, Русе и други с оправданието, че те са заплаха за живота. По отношение на тоталитарното изкуство и архитектура Мавзолеят беше единственият в този район на света. Около нас не може да се види подобен тоталитарен паметник. Имаме и много друго тоталитарно наследство – както сградата на Министерския съвет, президентството, Народно събрание на площад „Независимост” и много кооперации от т. нар. сталински тип. В много от тези сгради имаме имущество от социализма – хладилници, телевизори, шкафчета, осветителни тела, мебели. Цялото това обзавеждане представлява също голям интерес. Проблемът е, че някак не осъзнаваме какво е тоталитарен туризъм. Не сме го показали като туристическа атракция. А Културният дом и завод „Стомана” в Перник, циментовият комбинат в Димитровград и много други? Определено има интерес. Междувременно погинаха и много произведения на тоталитарното изкуство като картини, скулптури, графики, които бяха продадени, изнесени или унищожени.
