Контрасти - социални и ценностни - разкъсват България. В тази страна всички седим около обща трапеза, но обитаваме два различни свята, пише Мирела Иванова в коментара си.
„Пак сме шампиони по бедност” - из новините на в. “Стандарт”
Наближаващите празници с всичките им разноцветни отблясъци по особен начин “осветяват” разтворената социална ножица в България. И ако човек се взре по-внимателно, ще остане с усещането, че а-ха и нитът, който я държи, ще изхвръкне.
Контрастите са не само в медийните образи, макар там да са най-ярки, защото са запечатани: стихията от напиращи да пазаруват в нов софийски мол, разположен в средоточието на квартали, обитавани от заможните ни сънародници, и стихията от страхове в родопското село Дряново, където вилнее мечка стръвница, изяла вече доста добитък. По свечеряване тя буквално “зазижда” хората в домовете им. Контрастите са и в цифрите, обобщени от Евростат така: “Българите са най-застрашеният от бедност и социална изолация народ в ЕС”.
От абстрактното към конкретното
Ако допуснем, че медийните и статистическите реалности могат да бъдат деформирани по една или друга причина, тогава ни остава да се взрем в конкретния живот. Там контрастите са още по-оголени и толкова видими, че заприличват на метафори: на площад “Журналист”, да речем, има цяла клошарска колония, която при по-хубаво време се разполага в градинката. Самата градинка пък е заобиколена от свръхлуксозни возила, сякаш е под обсадата им. Тези противоположни “светове” подсказват, дори подчертават, че държавната политика в продължение на години предпоставя не само възникването им, но и разгръщането им в несъвместимост. Богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни.
Трохи за едните, хайвер за другите
Тази, уви, трагична в своята баналност констатация става все по-константна и изглежда непреодолима тъкмо сега, в навечерието на празниците и предстоящите избори. Бонусите за чиновници от държавни комисии отново разбуниха духовете и несъмнено ще влязат в челен сблъсък с допълнителните възнаграждания, очаквани от други съсловия. И понеже, образно казано, всички седим около обща трапеза, трохите за едни ще изглеждат цинично, сравнени с хайвера за други. Но отделно от контрастите, характерни за упражняващите държавна работа, са контрастите между облагодетелстваните по различни принадлежности и критерии българи и останалите, оставени сякаш сами на себе си.
В какво общество живеем?
Тук ще се върна на моловете и мечките, за да не звучи отвлечено: в ресторант на бургаския мол “Галерия” се сбиват две групи млади и самодоволни хора, деца на богати родители, уверени в своята безнаказаност, решителни във всепозволеността си, вадят ножове, намушкват едного, парите са подменили не само вярната им представа за обществено и социално поведение, но и представите им за живота, неговия смисъл и цена изобщо. Същевременно в село Дряново хората живеят в ужас и вече седмици чакат отговор от екоминистерството. Чакат решение на човешкия им проблем.
Социалната ножица вече е и ценностна, а това, че е отворена толкова широко, ни кара да се питаме: в предмодерно или постмодерно общество живеем? Или в някакво никакво...
М. Иванова
Дойче Веле
