България отделя най-малко пари за здравеопазване в цяла Югоизточна Европа. Финансирането на здравната ни система е крайно недостатъчно. Относно искането на оставката на финансовия министър Симеон Дянков от ръководството на БЛС, Андрей Кехайов коментира пред frognews, че това е по-скоро пиарски ход.
- Г-н Кехайов, миналата седмица се върнахте от работна среща в Казахстан. Кои бяха най-важните теми, които обсъждахте?
- Бях в Казахстан по покана на председателя на Казахтанския лекарски съюз и имах среща с ръководителите на повече от 250 лечебни заведения. Говорих за здравното осигуряване в България и представих форума, който основахме на лекарите от Югоизточна Европа, и сега успешно го разширяваме.
- Около 1 млн. и половина българи не плащат здравни осигуровки. Доколко тази цифра трябва да ни притеснява?
- Разбира се, че процентът българи, които не се осигуряват, е проблем за българското здравеопазване, но в здравната ни система има и много други проблеми, които трябва да бъдат отчетени. Проблемът със здравно неосигурените при задължително здравно осигуряване трябва да бъде разгледан и да бъдат установени причините, които водят в крайна сметка до това. Има голям процент бедни здравно неосигурени поради тежката ситуация, в която живеят, и липсата на финансов ресурс да могат да си позволят тези осигуровки.
- Кои са най-основните проблеми в здравеопазването?
- Здравната ни система днес е в задълбочаваща се криза. За голямо съжаление първият съществен и голям проблем е, че днес институциите не намират най-правилните решения, може би не се търсят и най-подходящите кадри за управление. Освен това имаме сериозна институционална криза и в това число и националното ръководство на Българския лекарски съюз стои напълно неадекватно по много от въпросите в системата на здравеопазването и, разбира се, другите здравни институции, които формират здравната политика.
- Като президент на Югоизточния европейски медицински форум (ЮЕМФ) къде подреждате България? Различни или по-скоро сходни са проблемите ни в здравеопазването?
- Ако направим анализ на ситуацията днес в България, съпоставима със страните от Югоизточна Европа, ще се убедим, че ние отделяме най-малко средства от тези страни в здравеопазването. Много често проблемите се прехвърлят на ниво лекар-пациент, но всъщност основният проблем не е там, а в системата, в нейното управление и трябва да се търсят възможните решения по вертикала.
- Финансовият министър Симеон Дянков отказа да отпуска повече пари за здравеопазването, тъй като били достатъчни, нужна била реформа. От БЛС контрираха: за реформа трябват пари. Какъв е изходът?
- Настоящият председател на БЛС трябва да отговори ясно на въпроса дали участва преди 2 г. в подписването на споразумение, в това число и с министър Дянков, и с другите национални институции, в прехвърлянето на ресурси от здравното осигуряване във фискалния резерв. Тогава той ще има моралното право да коментира. На въпроса достатъчни ли са средствата, отговорът е, че са крайно недостатъчни. А тези, които трябва да ревизират промените на здравеопазването, са тези, които днес формират политиката. Затова казвам, че има голям институционален проблем и задълбочаващи се изключително сериозни проблеми в системата на здравеопазването. Не може в определени региони на страната да бъдат затваряни лечебни заведения, а в същото време да умират хора. Това са недопустими неща за 21-и век. Всички трябва да преразгледат позициите си, а тези, които са допуснали грешки, трябва да дадат недвусмислен отговор.
- Оставките добър начин ли са за разрешаване на проблемите в сектора? От БЛС поискаха оставката на Дянков?
- БЛС и неговото национално ръководство имитира дейност или по-скоро пиар активност, вместо да дефинира реално проблемите. В този смисъл те трябва да направят оценка и преоценка на ситуацията, да преценят какво е отношението на лекарите към самото ръководство и в този смисъл проблемите са много сериозни. В това число и вътре в БЛС.
- Има ли българинът висока здравна култура, или чака до последния момент?
- Към добрата здравна култура трябва да се стремим. Превантивната дейност и профилактиката трябва да бъдат неразделен елемент от цялостната здравна политика. Да изпускаме нещата до степен, в която се стига непременно до хоспитализация и лечение в болница, е по-трудният начин. Винаги по-добрата възможност е вземането на превантивни мерки. Важно е тези, които определят здравната политика, да работят за по-голяма информираност на българите и по възможност проблемите да бъдат превантивно решавани.
- Одобрявате ли наказанието със затвор за побой над лекар, което беше гласувано на първо четене в парламента?
- Подобно поведение в която и да е професия е недопустимо, още по-малко между граждани и лекари при изпълнение на служебните им задължения. Обаче трябва да се погледне на въпроса комплексно. Трябва да се отчетат причините, които в крайна сметка водят до такива взаимоотношения. Трябва да се запитаме защо е изгубена връзката, защо липсва максимално доверие, кои са основните неща в здравната ни система, които водят до тях. Когато си дадем отговор на тези въпроси, ще си дадем сметка, че здравната ни система е в много тежко състояние, недофинансирана, за което нямат вина лекарите. Тези казуси имат нужда от специално отношение. Що се касае до самия закон, трябва първо да се търси причината. Реално, открито и сериозно да се дискутират проблемите в здравната ни система. Тези казуси изискват специална защита. Трябва да се запитаме дали тази стъпка ще доведе до решаването на проблема в неговия генезис и дали е в състояние да подобри и възвиси взаимоотношенията между лекаря и пациента. Професията се нуждае от обществена подкрепа. Трябва да има обществения престиж. Немислимо е да си представим, че нещата в здравната ни система ще се подобрят, ако е прекъсната връзката на доверие.
- Да разбирам ли, че определяте този закон като повърхностна мярка, която не цели да реши проблема в неговата основа?
- В никакъв случай не може да бъде толерирана каквато и да е агресия към която и да било професия, в това число и към лекарската, но подчертавам, че този проблем излиза на дневен ред и се прибягва към подобен закон на фона на многото нерешени въпроси в здравната система. Те трябва да намерят своето решение, в противен случай няма да сработи приемането на подобен закон. Преди приемането му се нуждаехме от по-задълбочена дискусия, в която да се включат всички работещи в системата на здравеопазването, както и политиците, и гражданите. Понеже не беше направено, и по този въпрос има разслоение и различни позиции в обществото.
- Покрай приемането на този закон не беше ли подходящо да се повдигне темата кой ще защитава правата на пациентите. Последният скандален случай - от Националния кардиологичен център върнаха пациент, който почина?
- Подобни случки са недопустими за която и да е здравна система. Проблемът е от чисто организационен характер, който в крайна сметка рефлектира върху живота и съдбата на хората и изисква незабавни мерки и решения. И отново е отражение, че в здравната ни система има голямо пропукване и тя не се ръководи както трябва.
- Статистиката е плашеща. Според нея средната възраст на българския лекар вече е около 50 г. В същото време колкото медици завършват годишно (около 500), толкова са и лекарите, които емигрират. Каква е вашата прогноза за следващите години?
- Тревожна е ситуацията. Това не са проблеми, които се знаят от днес. Връщам се само 5 г. назад, когато чрез регистъра на БЛС направихме разрез на ситуацията по отношение на човешкия ресурс. Тогава алармирахме и дефинирахме криза в българското здравеопазване във всички аспекти, в това число и в човешкия ресурс. Много обезпокояващи са тези факти по отношение на възрастта на лекарите, както и тенденцията за тяхното напускане. Емиграционните и другите процеси трябва да бъдат отчетени. Не е сложно да се прогнозира какво ще се случи след 10 години, когато тези лекари ще излязат в пенсия, кои колеги ще попълнат местата им, как ще функционира здравната система. Много въпроси, които не би трябвало да убягват от вниманието на тези, които трябва да реализират здравната политика.
- Кога ще се действа по тази линия. Не сме ли вече безвъзвратно закъснели?
- Проблемите в здравната система не започват от днес, но когато не намират решение, а са констатирани, те се влошават. Моята прогноза за съжаление е песимистична, защото и днес не се вземат адекватни решения и не се предлагат нужните мерки за решаването им.
- Нови болници никнат със скоростта на молове, в същото време областни болници фалират?
- През последните 3-4 години отново с активното участие на представители на лекарския съюз се премина към промяна на основни принципи за водене на здравноосигурителния модел в България. С нарушаването на тези принципи и с въвеждането на така наречените делегирани бюджети се премина към субективно преразпределение на ресурсите, което доведе до негативни тенденции. Защото моето дълбоко разбиране е, че лечебните заведения имат своя смисъл само тогава, когато бъдат представени пред конкурентна база и среда. Тогава те се развиват и усъвършенстват, а не изкуствено някой да дава средства на друг и да отнема средства на трети. Това е допълнително потвърждение за безпомощност и некомпетентност на тези, които днес формират националните здравни политики. Те трябва да понесат своята отговорност.
- Подкрепяте ли предложението на вицепрезидента Маргарита Попова да отпадне доживотния затвор без право на помилване?
- Очевидно вицепрезидентът, когато беше правосъден министър, има своите основания и мотиви. Повдига въпрос, който съм убеден, че ще се дебатира. Всички тези промени, които се случват и ще се ревизират в правосъдната система в отношенията към хората, са важни. Трябва да бъдат разгледани в перспективен план, така че не бих могъл да коментирам в дълбочина нейното изказване. Очевидно тя има основание да повдигне на дневен ред темата.
