1 декември. Започна последният месец от историята на света. И от географията му съответно. Също така и от химията му, физиката му и други учебни предмети.
В Русия постъпило предложение да се забрани със закон разпространяването на информацията, че краят на света настъпва на 21.12.2012, защото това щяло да повиши криминогенната обстановка, наркоманиите и алкохолизма. Ние сме демократична държава. При нас същите неща се повишават от съответните им министри, но никой не забранява министрите.
2 декември. До края на света няма да имаме патриарх и главен прокурор – в буквалния смисъл. В преносния също, както ще стане когато ги изберат. Кога ли пък сме имали?
3 декември. Оракулът от Шамбала обясни, че краят на света ще е предимно електрически. Токът ще спре и всичко заедно с него. Това ако не е агитация за АЕЦ „Белене” месец преди референдума… Никой не може да се мери с номерата на партийната столетница.
4 декември. Което не може да се каже в никакъв случай за СДС. Това е една почтена партия. Казаха „Времето е наше!” и останаха верни на слогана си. Свършва времето – свършва и СДС.
Днес е св. Варвара. Според православното българско езичество (може и обратно – според езическото българско православие) каквото ви се случи днес, така ще ви върви през цялата следваща година, в този случай – през целите следващи 17 дни.
5 декември. Обади ми се кметът на един град от селски тип. „Госпожо, вика, видите ми се свястна, макар да сте си избрала безсмислена професия, но аз мога да ви я осмисля.” Офертата му е следната: градът на този кмет загивал от безработица, да съм напишела в медиите, че това е мястото, което ще оцелее след края на света, да се напълнело за няколко дни поне селището с хора от страната, дай Боже и от чужбина, да спечелят по нещо местните празни хотели, ресторанти и къщи. Така съм можела да помогна поне един път, поне на едно градче. Във Франция за това се било сетило едно село край върха Бугараш, в Турция също, но в България пръв този кмет се бил сетил. Мънкам, че е нужно доказателство, но кметът подготвен. „Ще съставим и доказателство, вика, вече намерихме една кръгла скаличка, сега дялкаме едно надписче.” И какво, питам, съобщава това надписче? „Ааа, казва кметът, не знам, преписваме го от опаковката на една стока от магазина за 1 лев. Китайско, уточнява, към края на опаковката е надписът, сигурно значи „срок на годност”, подходящо, нали?” Ако не сложите дата е много подходящо, казвам. Точно на това място преговорите се провалят. Защото кметът е решил да сложи дата след 7 000 години, за по-достоверно и да създадял перспектива на населението.
Ей това са направили и маите.
6 декември. Почистен и измит, шаранът се поръсва със сол, черен пипер и лимонов сок. Лукът се нарязва на филийки и се задушава в олиото, но не бива да се зачервява. Прибавят се нарязаните на дребно орехови ядки… Какво съм тръгнала да обяснявам, вие знаете кога свършва светът, че един шаран няма да знаете как да приготвите. Наздраве!
7 декември. Проверете писмото на детето до Дядо Коледа. То обикновено си мечтае за два подаръка, уверете се, че е писало на Дядо Коледа за по-скъпия и е оставило по-евтиния да го купите вие. 10 процента от населението на България вярва в Дядо Коледа. 10 процента от българите вярват в края на света. Тази година Дядо Коледа е след края на света. Но това не е конфликт на интереси, като се знае в България няма и един човек в конфликт на интереси, камо ли 10 процента. Тук става дума за конфликт на поколения: в Дядо Коледа вярват онези 10 процента, които въобще не подозират, че някога е имало Дядо Мраз, а в края на света вярват 10 процента сред хората, които не знаеха, че по света има Дядо Коледа.
8 декември. Гаудеамус игитур… Този химн студентите никога не са го докарвали до третия куплет, който гласи: Vita nostra brevis est, brevi finietur… и т.н. в превод: „ Животът ни е кратък, скоро ще свърши, смъртта идва бързо и отнася безжалостно, за никого пощада няма.” Я дайте да си останем на началото на първи куплет, който казва „Дайте да се веселим, докато…”.
9 декември. Ние знаем, че животът по начало е като меню в китайски ресторант – сладко-кисел. Обаче защо точно у нас китайската кухня се разцепи така, че сладкото се сервира в един ресторант, а киселото в друг? И как няма при това положение да има такъв наплив на клиенти и бой за трапезите само в единия ресторант?
10 декември. Какво е всъщност положението, ама накратко, пита съученичка, от години живее в Колорадо. Ей такива най ги обичам, искат с две думи да им опишеш цялата българска бъркотия. Сакън да не се затормозят с нещо излишно. Обаче Карамзин се справял по-лесно в такива ситуации, както прочетох тези дни. Карамзин бил руски историк от 19 в. Отишъл на гости на сънародници в Париж и те го попитали какво правят там в Русия, ама накратко. И той казал: „Крадат!”
11 декември. Знам за 2-3 северни държави, където не крадат и където действителността е добър сън, сънуван от всички. Дали пък не е това проблемът ни – че поотделно сънуваме кошмари и спим по различно време с различна чуваемост на съвестта. Тази дума съвест така изчезна от речника ни, че вече и не се питаме какво означава. „Съ” е частица за съдружие, съединяване, общност. Съвестта е вест от себе си. Онова нещо в теб, което знае всичко, ти казва през нощта неща, които денят те е подмамил да забравиш. Но ние вече живеем на такива далечни разстояния от самите себе си, и сме запълнили тези разстояния с толкова преструвки, маски, словоформи и митове, че вестта не може да си проправи пътя до нас за времето преди да заспим. Е как да сънуваме общ сън?
12 декември. Не сънуваме общ сън, живеем в общ кошмар. Хак ни е края на света.
13 декември. Много хора се бракосъчетаха вчера на 12.12.2012 и добре направиха, защото това беше последната промоция. 13.13.2013 няма да има. Това са го казали всички календарописци, не само маите.
14 декември. Президентът можел да не приеме нито един от тримата кандидати за главен прокурор, ако те се окажат неподходящи. Предлагам му да сложи обява на сайта на президентството: „Търси се положителният герой на нашата отрицателна действителност.”
15 декември. Все пак тази година се случиха и някои положителни неща. Например Черната Златка помоли Кристина Патрашкова да й направи списък от книги, които да прочете. Хора, това е страхотен пробив! Ами че това е все едно Волен Сидеров да помоли Българския хелзинкски комитет да му напише предизборната програма. Това си е най-големият успех в невъзможното българско общо сънуване, при това постигнато от две жени, които спят в съвсем различни половинки на денонощието.
16 декември. Сетих се и нещо още по-обнадеждаващо, което се случи край плевенското село Коиловци, където български селяни респектираха в люцерната френски командоси. Отхвърлям предишното си предложение бюджетът на военното министерство да се сведе до 5 лв. на месец, колкото струва стационарен телефонен пост. Идеята беше, който иска да ни обяви война, да звъни на този телефон, а на секретаря да е записано: „Предаваме се!” Никакви такива! Случката в Коиловци показа, че ние сме народ въоръжен и в бойна готовност. Можем без армия, и без телефон да си защитим люцерната.
17 декември. Как се възпитава патриот? Ти знаеш ли аз откъде съм, пита петгодишният Нико. И отговаря веднага: От България. Това добре ли е? – питам го. Той малко се замисля, после казва: „Да, защото и Станка Златева е от България.” Чухте ли – Станка Златева, не Сидеров, не Расате, не Ангел Джамбазки.
18 декември. Пак Нико: „Знаеш ли колко пари имам в касичката – 106 лв. 84 ст. Но мога за един миг да ги направя 116 лв. 84 ст.” Подарила съм му касичка с електронно отчитане. Пускаш монета и на капачето електронно се отчита колко има в касичката. Ами да, казвам, ако имаш 10 лева, лесно ще го направиш. „Нямам – казва Нико, но ще отворя капачето без да занулявам, ще взема 10 лева от касичката, ще я затворя и пак ще ги напъхам вътре.” Но така те няма да станат повече, нали знаеш? Знаел, даже знаел, че това е измама. Тогава защо го правиш? „За да си помисли Мишо, че имам повече пари! Даже мога да ги направя и 216 лв. 84 ст., но не за един, а за два мига, защото ми трябва повече време да извадя и напъхам обратно 100 лева на стотинки.” Благодаря, Нико, че ми обясни как стана световната икономическа криза. Всеки лъга Мишо и накрая я докарахме дотук.
19 декември. В деня на края на света щели да загинат около 10 процента от човечеството – казал Оракулът от Шамбала, - през март ще се появят новите хора, които ще бъдат по-умни и по- духовни. Не казва дали оцелелите 90 процента ще станат изведнъж умни и духовни, или ще започнат да се раждат по-умни и по-духовни хора. Ако е първото, да отложим попълването на ваканциите в съдебната система за след март. Ако е второто, да отложим парламентарните избори за след трийсетина години.
20 декември. Игнажден. Важно е кой ви е полазник. Не включвайте телевизора, всякакви могат да влязат.
21 декември. Край на света. Жалко, жалко, жалко…
22 декември. Може би все пак ще е на 23 декември, както твърдяха още в самото начало при намирането на оня календар на маите, тъй като едни разчетоха датата като 21, а други като 23?
23 декември. Пак край на света. Ужасно! Просто ужасно.
24 декември. Видяхте ли сега, че не трябваше да теглите оня кредит, дето го изядохте и изпихте в чест на края на света?
25 декември. Коледа. Децата, които написаха писма до Дядо Коледа, бяха по-прави от възрастни, които не си запазиха места в спа хотели и ресторанти за Нова година. Места вече няма.
26 декември. „Като ти казвах да запазиш отрано места? Къде ще отидем да празнуваме сега с тези заплати – в чужбина ли?” Пак ще се живее и пак така. Жалко, жалко, жалко…
27 декември. Това е положението – идва нова година с нови цени и нови данъци, но със стари заплати. Ужасно! Просто ужасно.
