През 1960-те години България се превръща в истински рай за чужденците, зажаднели за изгодни почивки. И не само за тях. Паралелно с обикновените туристи в страната летуват и мнозина чекисти, облажили се с куп привилегии.
Това, че от 1960-те години България се превръща в една от любимите ваканционни дестинации на обикновените работници от ГДР, Полша и СССР например, е известно на всички. По-малко са обаче онези от Вас, които знаят, че в хотелите на Златни пясъци, Албена и Слънчев бряг се е развивала и "привилегирована система за отдих" за сътрудници на чуждите тайни служби. Документи от архива на българската ДС доказват, че България е канила на "почивка" почти целия ръководен апарат на ЩАЗИ.
В един документ, съдържащ информация за сътрудничеството на МВР с братските органи за 1972 година, например четем: "Официалната среща на министерско ниво с министъра на държавната сигурност на ГДР другарят Милке не се състоя, но по време на неговата отпуска у нас бяха обсъдени интересни въпроси за двете министерства". В същия доклад за отпуските на другари от братските служби за сигурност четем още: "Тази форма на контакт е извънредно полезна, защото тя позволява на ръководството на министерството да задълбочава връзките с ръководствата на братските органи".
Повече удоволствие, отколкото работа
Генерал Олег Калугин, директор на съветското контраразузнаване, си спомня за посещенията си в България с умиление. "Пътуванията да България бяха повече удоволствие, отколкото работа. Това, което е останало в съзнанието ми от България, са разходките с лимузини из най-красивите планини и плажове, където се отнасяха към мен като към паша. Никога не съм срещал такава гостоприемност, нито преди, нито след това", разказва той.
Като цяло високопоставени лица от КГБ или пък ЩАЗИ се радват на гостоприемност, каквато иначе България оказва само на висши политици от Запада, които обещават нови заеми. Олег Калугин си спомня: "Българите ни удавяха във вино. Те организираха огромни приеми в най-изисканите резиденции на комунистическата партия. Организираха лов на дивеч, патици и фазани в запазени за Тодор Живков и партийния елит ловни резервати. Понякога желанието им да задоволят по-големия славянски брат придобиваше и абсурдни измерения."
Подобни, макар и не толкова подробни, са спомените на ръководителя на външното разузнаване на ГДР Маркус Волф. По време на отпуската си в България той "случайно" се среща с други висши служители на ЩАЗИ.
Както във всичко, така и в туризма по времето на социализма мълчешком е създадена двукласова система. Така например българската ДС изпраща поканите за почивка до високопоставените функционери съвсем навреме: винаги между април и юни. Обикновените служители на тайните служби обаче се задоволяват с ограничен брой места, който се договаря между двете съответни министерства. През 1972 година например между МВР и ЩАЗИ са разменени 20 отпускари. МВР договаря същия брой и с КГБ, както и с останалите "братски" служби. В края на 1960-те години и туристическите "услуги" за братските служби се договарят съвсем стриктно: пресмята се продължителността на отпуската, броят на гостите, джобните пари, културната програма и плажните принадлежности.
Ето как се вербуват агенти
В архива на българската ДС има описани и редица "отпуски" на обикновени агенти. Особено интересен е един случай от лятото на 1974-та, в който главните герои са западногермански младоженци. Те трябвало да бъдат вербувани за сътрудници на ЩАЗИ, от където решават, че идеалното място за осъществяване на тази операция е България. Първоначално двамата кандидат-агенти са настанени във вила на ДС на Черноморието. След това всички - западногерманците, както и сътрудниците на ЩАЗИ - потеглят за Пловдив и Пампорово. Там те отново са настанени в база на ДС. От грижливо водените сметки се вижда какви количества алкохол е погълнало "обществото" за пет дена престой в Пампорово: 5 каси бира, 75 литра вино, 21 бутилки водка, 10 бутилки коняк, 9 бутилки българска мастика и 4 бутилки плодова ракия. И всичко това за сметка на българския данъкоплатец!
Автор: К. Неринг, К. Цанев
Дойче Веле
