От НАСА най-накрая излязоха със становище относно дългоочаквания край на света, до който остават 11 дни. Поне така смятат тези, според които календарът на Маите е посочил 21.12.2012 за окончателната дата.
На сайта на НАСА са постъпили десетки хиляди въпроси, свързани с очакваната дата. Според астронома Дейвид Морисън някои от тях са наистина тревожни и стряскащи. “Много от хората са наистина уплашени”, казва той. “Например, двама тийнейджъри бяха решили да се бесят, защото не искаха да станат свидетели на края. Две жени пък споделиха, че смятат да убият децата си и след това себе си.”
Затова и от космическата агенция решиха да публикуват на сайта си обоснован анализ, разбиващ всичките митове около прословутата 21.12.2012г.
Мит 1 – Маите са предсказали края на света
Календарът на Маите не свършва през 2012, както някои твърдят, и древните хора никога не са визирали тази година като края на света, пишат от НАСА. Но 21.12.2012 определено е повратна дата в календара. “Това е моментът, в който най-големият цикъл в календара на Маите – 1 872 000 дни, или 512 537 години – приключва и започва нов цикъл,” казва Антъни Авени, експерт по Маите и археолог в института “Колгейт”. По време на разцвета на империята им, Маите са изобретили дългосрочния календар, който започва с това, което те считат за зора на последния цикъл на съзиданието – 11 август 3114 г. пр. н. е. Според календара това е датата нула, която предхожда тяхната цивилизация, или 13.0.0.0.0.
През декември 2012 тази ера свършва и сложният цикличен календар се превърта обратно на датата нула, започвайки нов огромен цикъл. “Идеята е, че времето се обновява, че светът се обновява отново и отново – по същия начин, както ние го правим след всяка нова години или всеки понеделник,” коментира Авени.
Мит 2 – Смяната на полюсите
Според някои от катастрофичните пророчества, Земята ще бъде унищожена заради смяната на полюсите. Кората и мантията на планетата ще се раздвижат, разтопената лава от недрата ще избликне на повърхността. Според филма “2012” тази смяна на полюсите ще нагрее планетата, предизвиквайки топене на полярните шапки, земетресения, цунами и всякакви други бедствия. Учените обаче напълно изключват подобен драстичен сценарий, въпреки че някои от тях допускат, че подобна смяна би могла да се случи. Според геолога от Принстънския университет Адам Малуф в момента наистина върви такъв процес, но той ще отнеме милиони години – достатъчно бавно, за да не може човечеството изобщо да го забележи.
Мит 3 – Парадът на планетите
Някои любители астрономи вярват, че 2012 ще свърши с “парад на планетите”, който ще се случи за пръв път от 26 000 години насам. Според този сценарий Слънцето ще застане точно между Земята и това, което се нарича центърът на нашата галактика. Според фаталистите това подреждане по някакъв начин ще изложи Земята на могъщи, непознати досега галактически сили, които ще я унищожат – може би чрез “смяната на полюсите” (виж 2) или още по-зле – засмукване от гигантската черна дупка, намираща се в центъра на Млечния път.
Дейвид Морисън от НАСА не мисли така. “Няма “парад на планетите” през 2012 г.,” казва той. “Или поне няма нищо необичайно.” Той обяснява, че подобен “парад” се получава при всяко зимно слънцестоене, когато Слънцето, гледано от Земята, се вижда на небето сякаш е в средата на Млечния път. “Авторите на хороскопи може да са много възбудени от подобно подреждане,” коментира Морисън.”Реалността обаче е, че “парадът” не представлява никакъв интерес за науката. Той не означава нищо. Няма абсолютно никаква предпоставка за гравитационно въздействие, слънчева радиация, промяна на орбитата или каквото и да е, което да въздейства върху живота на Земята.”
Мит 4 – Планетата Х, сблъсък със Земята
Някои казват, че тя е някъде там – мистериозната Планета Х, или Нибиру. Тя ще се сблъска със Земята или поне ще мине достатъчно близо, за да унищожи живота с гравитационното си поле. Може ли да има такава непозната планета и тя да ни удари през 2012? Ами – не.
“Няма такъв обект,” казва Морисън. “Това е всичко, което мога да кажа по въпроса.” Корените на тази теория са много преди да се случи масовата психоза с 2012. тя е популяризирана от жена, която твърди, че получава съобщения от извънземни, а сблъсъкът с Нибиру е бил предвиден още през 2003 г., но както виждаме, не се е състоял.
“Ако е имало такава планета, кафяво джудже или каквото е там, което е навлязло в Слънчевата система преди три години, астрономите са щели вече да го изучават пред последното десетилетие, а към днешна дата щеше да е видимо с просто око,” казва Морисън.
Мит 5 – Слънчеви изригвания ще унищожат планетата
Според някои от катастрофичните сценарии нашето Слънце ни е враг. Нашата звезда ще произведе смъртоносни изригвания, които ще изпепелят Земята. Слънчевата активност варира и се променя приблизително на 11-годишни цикли. Големи изригвания могат наистина да затруднят комуникациите и другите сложни системи, но учените нямат никакви индикации, че Слънцето, поне в близки срокове, ще произведе бури, достатъчно силни, за да изпържат планетата.
Морисън обяснява: “Слънцето изобщо не е на дневен ред в момента. Пикът на неговата активност изобщо не е през 2012, по-скоро ще бъде година или две по-късно.”
Мит 6 – Маите са предсказали края
Ако Маите не са очаквали края на времето през 2012, какво точно са предсказали за тази година? Според повечето учени няма абсолютно никакво тяхно твърдение, че нещо ще се случи през 2012 г. Има единствено едно изображение – недатирано, познато като Дрезденският кодекс, което наподобява на сценарий за края на света. Документът описва света, унищожен от потоп, сценарий, описан от много култури, а и изпитван от много от древните, навярно не в такива апокалиптични мащаби.
Антъни Авени коментира, че този сценарий не трябва да бъде приет буквално, а по-скоро като урок за човешкото поведение. Той сравнява циклите на Маите със съвременната Нова година, когато краят на един период е свързан с трескава активност и стрес, последвани от пробуждане. След това хората просто продължават с живота си. „Всъщност, казва Авени, - маите не са си падали много по предсказанията. Календарът им е насочен по-скоро към миналото, а не към бъдещето. Събитията, за които четем, касаят техните прадеди и божествата. Няма абсолютно никакво предсказание за нещо, което ще се случи.”
