Да не падаме на провинциалното равнище на Македония! Вече сме държава от друго качество в сравнение с Македония, казва за Frognews.bg дългогодишният кореспондент на национални медии в Скопие Костадин Филипов.
интервю на Ана Кочева
- Коста, има ли изненадани от решението на Съвета на външните министри за бъдещето членство на Македония в ЕС?
- Абсолютно никаква изненада. Ако човек е следил внимателно настроенията сред управляващите в Македония, тяхната прогноза се основаваше на предпазлив оптимизъм. Най-компетентният човек в правителството по въпросите на европейската интеграция на Македония, вицепремиерът Теута Арифи, предварително сподели, че очаква тъкмо това, което се случи. Всичко друго - че датата ще бъде дадена сега, в най-лошия случай през юни следващата година - е пропаганда, че решението може да бъде блокирано от „обичайния заподозрян“ Гърция и частично от България, всичко това бе пропаганда, на която някои в Скопие обикновено разчитат повече, отколкото на реалния политически анализ на конкретната ситуация.
- Тиражираше се напоследък, че Македония се е надявала тъкмо на черногорски сценарий за членство. т.е. да има становище за становище. Възможно ли е половингодишното отлагане на решението да даде известни наченки на демократизация и сговорчивост?
- Трезвите гласове в Скопие оцениха, че всъщност решението от вторник не е чак толкова лошо. Първо, Македония все пак получи рамка, в която юни 2013 година е близък срок, в който наистина страната може да получи дата. В този смисъл така нареченият „черногорски сценарий“, тоест, дата плюс дата, е налице. Второ, Македония има възможност да „отлепи“ от статичната позиция, в която беше досега след четири препоръки за посочване на дата, и нито едно позитивно решение.Да се движи напред, макар и в рамка, макар и при определени условия, все пак е по-добре от това да стои на едно място. Въпреки че, по моето дълбоко убеждение, премиерът Никола Груевски и кръжецът около него май нямат нищо против от подобна ситуация - през март следващата година в Македония се провеждат много важни местни избори. Груевски и хората от партията му ВМРО-ДПМНЕ отново ще вкарат в кампанията тезата, че Македония е готова за членство в НАТО и в ЕС, но тази лоша Гърция, а сега и България, й пречат. Този „инструмент“ помогна на Груевски в няколко изборни цикъла от 2006-а година насам, защо да не помага и в бъдеще.
- Често говорим за симулация на желание от страна на управниците в Скопие по отношение на македонското членство в Съюза. Колко дълго може да продължава то?
- Частично вече отговорих. Симулацията е практикуван често в Скопие маниер. Че какво друго освен симулация на готовност за диалог с България е позицията на Скопие, изразена чрез външния им министър Поповски. Дайте да подпишем договора за добросъседство и сътрудничество, да създадем експертни комисии, да почнем да събираме на общи работни срещи двете правителства... Ах, колко бързаха, след като в продължение на повече от четири години бяха завряли българското предложение за въпросния двустранен договор в най-прашното чекмедже. Много съм любопитен дали това желание ще продължи и сега, след като България ясно заяви, че няма да бъде сред страните-членки на ЕС, които ще подкрепят искането за начало на преговори. Симулацията може да проличи още утре, а демонстрацията на желание за бързи резултати да е била просто прах в очите.
- Тези дни стана ясно, че у нас едва 8% одобряват евентуално македонско членство в ЕС. Изненадващи ли са тези цифри, не се ли радикализирахме и ние ответно? Като че ли пропастта, вместо да се намалява, става все по-дълбока, което със сигурност не е белег за добросъседство.
- Този факт за мене е знак, че и ние се подаваме повече на емоции и вярваме на декларациите на две-три личности у нас, които монополизираха и за съжаление комерсализираха темата. Не може от българо-македонските отношения да се прави бизнес. Че оттатък границата продължават с провокациите, това е ясно.Но ние забравяме, че вече сме държава от друго качество в сравнение с Македония - членове сме на НАТО и на ЕС. Следователно, просто е задължително да се държим като европейци, а не да падаме на тяхното провинциално равнище, подвеждани от въпросните гласове, за които вече казах. Болно ми е, че искаме от македонските власти да спазват европейския критерий по отношение прекратявене на „езика на омразата“, а в същото време допускаме публичното пространство да се затлачва от същия „стандарт“ по отношение на Македония. Ако те са простаци и примитиви, защо и ние трябва да сме като тях...
- Да обърнем поглед към методичната политика на Албания в региона. Ще бъде ли превзета крепостта отвътре и ако има такава опасност, къде е причината в Скопие да си заравят главите в пясъка и да не искат да проумеят какво им се готви отзад?
- Албания играе отлично балканската си игра. Вече има втора албанска държава в лицето на Косово, на път, както казва бившият лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер Любчо Георгиевски, е да се роди трета и това е Македония. Винаги съм казвал, че истинският проблем на Македония и нейните елити не е България, а междуетническото равновесие в страната. Дори, струва ми се, членството в ЕС не е толкова важно колкото това равновесие, колкото и да е деликтно то, да се подържа в добро здраве. Използвайки твоята терминология, ще кажа, че крепостта ВЕЧЕ е превзета отвътре. Зоните на влияние и териториите вече са „опикани“, с извинение за „кучешкия“ термин. Но за разлика от македонците, албанците непрекъснато разширяват тези зони, в които вдигат крак да „пуснат по една вода“. Вардар била етническата граница- да, ама друг път. Тя отдавна е премината. И в решението от вторник в Брюксел отново бе подчертано колко е важно Охридският договор от 2001-а година да бъде изпълнен докрай, документът, както се знае, е под особения мониторинг на международната общност. Договорът „редизайнира“ македонската държава, даде повече права на албанците, техните представители във властта, в това число и министрите, се подчиняват и се отчитат на партийните си лидери, а не на премиера, да речем. Македония вече е федерализирана. Колкото повече Косово укрепва своята държавност, толкова повече Македония става по-нестабилна. Те са като скачени съдове, но енергията прелива само в едната посока-през ГКПП Блаце откъм Скопие към Прищина. Не смятайте, че македонците не виждат това, че елитите не го усещат.Усещат го, и още как. Но ръцете им са вързани, по-точно, те самите си ги вързаха. И за да намалят натиска за бездействието си, се обръщат на изток и търсят врагове там, у нас, в България. По-късогледа политика на Балканите май няма...
- А как гледаш на заявената готовност от Н. Попоски за подписване на договор за добросъседство. Смяташ ли, че в Македония действително приемат предложените им от българския дипломат номер 1 стъпки за нормализиране на отношенията или по-скоро сега ще си намерят повод да откажат поради липса на българска подкрепа за ЕС?
- Как гледам? Като на маневра за „омилостивяване“ на София с цел да не се присъедини към ветото за дата. Как се прави такъв договор за две седмици, как се прави добросъседство за десет дни, нека да е и месец. Ама, готовността да се приемат идеите на България била знак за добра политическа воля, моля ви се. Защо не се сетиха да я прояват през годините, които изминаха. Знаете ли, че първото предложение за такъв договор от страна на София бяха така забутали сред архивите, че когато българска експертна група пристигна в Скопие за преговори по текста, чиновниците в македонското Външно министерство се утрепаха да търсят проекта. Тук го няма, там го няма,къде ли е... Намериха го прашно, забутано най-отдолу, знак, че въобще не са го погледнали. Смях...А ако настина сега, при тези нови обстоятелства решат да дадат ход назад, могат да бъдат сигурни, че никакви сантименти-исторически, културни, фамилни и други аргументи няма да спасят Македония. Нейната перспектива няма да е европейска, а изолация в тъмното балканско блато.
- Как си представяш в крайна сметка развързването на Гордиевия възел на Балканите? Давам си сметка колко пожелателен е този въпрос, но все пак идват светли празници и можем да помечтаем...
- Всички балкански държави в вропейското семейство, когато и да стане това. При едно условие - ако все още това семейство не се е разпаднало.
