"Отношението на Гърция към Македония в основата си е по-меко, отколкото това на България.
Ще ни трябват 40 години, за да постигнем общо четене на историята с България, докато за решаване на спора с Гърция е нужен само един подпис". Това са само част от тезите, публикувани в скопския печат днес, по повод позицията на България по темата Македония и искането на страната ни - да се постигнат първо добросъседски отношения и след това - да се определя дата за преговори за членство в ЕС за югозападния съсед.
"Македония може да живее и сто години без ЕС, но дали ЕС ще доживее сто години, е трудно да се каже", заявява Ристо Никовски, посланик и политически анализатор в интервю за скопския вестник „Вечер” . Според Ристо Никовски - „Филмът „Трето полувреме” на режисьора Дарко Митревски може да бъде само конкретен повод, за блокада от страна на България, за да помогне да се покаже правото лице. Позицията на България се гради с десетилетия и беше очаквана, заяви Ристо Никовски, посланик и политически анализатор.
„Всъщност, отношението на Гърция срещу нас е в основата си по-меко отколкото политиката на България. За гърците ние не сме приемливи като македонци, те искат марката Македония и монопола върху античните македонци и заради това искат да ни прекръстят. Не отричат, че сме отделен народ с отделен език... Само да не се наричаме - македонски. Ако се прекръстим, те веднага ще ни подрепят. Българите, от своя страна казват, вие не сте македонци, вие сте българи, вашият език е български диалект... Отричат всичко, което имаме и ни присвояват”, заявява Никовски.
„И въпреки това, че България беше в групата страни, които в Брюксел не подкрепи Македония да получи дата за преговори, премиерът Бойко Борисов все още ни убеждава, че те са ни най-големия приятел”, коментира пък "Дневник" Вестникът публикува и коментар на Владо Бучковски, бивш премиер на Македония: „Българите не са наивни. И те имат избори догодина, и премиерът Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев заиграха националистически, флиртувайки с преобладаващото мнение на българската общественост”.
