Започна нова депутатска офанзива. Няколко месеца преди изборите народни избранници си търсят подходяща работа и постове. Това им е застраховката, ако не се окажат на избираеми места в партийните листи за новия парламен догодина.
Битката наистина е на живот и смърт за някои от тях. Депутатството дава имунитет, а това е супер важно за тези, които има за какво да се притесняват. В ГЕРБ вече се говори, че ще има много нови лица в листите, което хвърля в паника поне една трета от сегашните избраници на управляващата партия. Някои от тях трескаво си търсят подходящи позиции в местната администрация, изпълнителната власт, министерствата и агенциите. Това всъщност е традиция и ако преходът е неуспешен, заслуга за това имат и много мами и момци, които са се окупирали в ръководния и средния ешалон на управлението от всякакви нива. Там са като агенти на прикритие, които спъват реформи, саботират важни решения и възпроизвеждат обществено недоволство срещу държавата въобще. Става дума за чиновниците с партийно сърце и билет. Без значение от коя политическа сила са.
Клюките вече обикалят кулоарите на НС и предизвикват оживени коментари.
Депутатите от СДС Михаил Михайлов, Димо Гяуров, Ваньо Шарков и Мартин Димитров със сигурност ще трябва да си търсят нова работа, защото е много вероятно да не попаднат в следващия парламент. Поне докато д-р Емил Кабаиванов е начело. След като бяха изключени от СДС те могат да разчитат единствено на Иван Костов и ДСБ да ги приюти и евентуално да ги вкара в НС. Това обаче е доста несигурно, защото запознати смятат, че Костов има достатъчно свои кадри, за да играе благотворително за тях. Вече се говори, че Димо Гяуров искал лична среща с премиера Бойко Борисов, за да се предлага за евентуален пост в чужбина. Той вече бе един мандат посланик в Унгария, след като сдаде шефския пост в разузнаването, който заемаше по чиста случайност.
Бивши министри от тройната коалиция също треперели за местата в листите. Лидерът на БСП Сергей Станишев бил на мнение, че много от тях дърпат доверието към партията надолу и щял да ги смени с нови играчи. За това отдавна го съветвали пиарите край него.
Вълненията не подминават и редиците на ГЕРБ. Според някои клюки депутатът Димитър Бойчев от Несебър се бил нацелил в мястото на сегашния областен управител Константин Гребенаров. Бойчев, който бе замесен в скандали за придобиване на място за строеж като нуждаещ се и дали има диплома за висше образование, се надявал да заеме поста и така да си осигури по-спокойно бъдеще. Гребенаров обаче едва ли ще се даде без бой, твърдят наблюдатели на партийния живот в Бургас.
Атанас Атанасов от ГЕРБ вече няма грижи – зае мястото си Конституционния съд. По-добро продължение на кариерата си едва ли е очаквал и самият той.
Красимир Минчев, също от ГЕРБ, пък отиде посланик в Украйна. Така той се спаси от притесненията, че в ГЕРБ му нямат кой знае какво доверие заради общия му бизнес с бившия военен министър Николай Цонев, с който имали обща фирма за имоти. Именно по време на управлението на ГЕРБ започнаха проверки и обвинения срещу Цонев за злоупотреби, които обаче засега съдът не признава.
Ивелин Николов и Пламен Петров от Плевен също си търсели подходящи служби, защото знаели, че почти сигурно отпадат от „списъка на мечтите”, както някои наричат депутатските листи. Те също били изгубили доверието на централното ръководство заради сигнали за техни лобирания и намеси в работата на местната власт и бизнес в Плевенско.
Най-коментиран обаче е случаят с депутата Диан Червенкондев. От близо месец упорито се говори, че амбициозният сливналия имал горещи амбиции към стола на Ангел Семерджиев в Държавната комисия за водно и енергийно регулиране (ДКЕВР). Червенкондев наистина се е прицелил много нависоко и сякаш иска да надскочи собствените си възможности, коментират депутати. Освен, че няма никакъв опит в управлението на побни важни структури, народният представител няма и нужното образование за такъв пост.
Семерджиев е познато име в гилдията, човек с позиции и в чужбина. Той е физик със специалност геофизика. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски”, където защитава дисертация в областта на търсенето на нефт и газ. Дипломиран финансов мениджър в нефтената и газова индустрия от университета в Тексас. Специализира в областта на петролното и минерално право в Шотландия, енергийно регулиране в САЩ и Канада. Притежава голям ръководен и административен опит от Комитета по геология и минералните ресурси към МС и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Именно заради безспорните му качества той бе назначен от кабинета на ГЕРБ през септември 2009 г. за председател на ДКЕВР.
Срещу подобна визитка Червенкондев предлага твърде семпло CV. От него научаваме, че е от Сливен, завършил е Икономическия институт във Варна и е магистър по финанси. Издигнал се е до шеф на клона на ОББ в Сливен. Член е на икономическата комисия в НС и е председател на временната анкетна комисия за АЕЦ „Белене”.
Ако наистина Червенкондев се е прицелил в председателството на ДКЕВР, а не става дума за някаква шега или кулоарна клюка, той би трябвало да си дава сметка, че поставя ГЕРБ в деликатно положение. Дискусия, напълно излишна сега, а и в бъдеще.
Очевидно Червенкондев е амбициозен и активен човек. Неотдавна той вложи завиден плам в идеята да убеди колегите си да стимулират финансово киноиндустрията у нас. Наглед нелоша идея, но твърде неподходяща за кризата, в която се намира странта. Той би трябвало да знае, например, че за намаляване на ДДС се молят от години книгоиздателите, които едва оцеляват и не разчитат на субсидии, каквито се изливат в кинопроизводството. Няма преференции дори за храните, които преди изтичане на срока на годност, могат да бъдат раздавани на нуждаещи се. Липсват облекчения и за редица спонсори, които биха желали да помогнат на спорта, изтуството, науката.
В ГЕРБ трябва много да внимават с кариерните мераци на този или онзи партиен кадър. Намирането на „топло и доходно местенце” без сериозни аргументи винаги събужда подозрения и неприязън у избирателите. Предишни управления платиха тежък данък, изповядвайки подобна философия. Примерът с БСП е съвсем пресен. Те назначаваха за министри и висши чиновници на принципа „наш човек”, които след провала на тройната коалиция вкараха в парламента. Това ще ги дърпа назад и в идващите избори, затова не им остава друго, освен отсега да повтарят мантрата, че ако ГЕРБ спечели, значи вотът е бил манипулиран. Просто не искат да си признаят, че кадровата им политика се е издънила.
Досега ГЕРБ, Борисов и Цветанов показаха, че нямат проблеми с това да се разделят с партийни кадри, които са замесени в скандали и съмнителни деяния. Разделиха се и с депутати, и с министри и други хора на високи постове.
Атаките и апетитите за постове тепърва ще се засилват. Така е, защото все още немалко политици смятат, че живеем във времената на „Големанов”: идваш отнякъде, демонстрираш активност и преданост – значи ти се полага голяма служба.
Време е да бъдат охладени подобни илюзии и тук не става дума за Червенкондев, а за принципи.
Виолета Маринова
