И.д. главен прокурор Бойко Найденов е изумен, стреснат и уплашен от неразкритите кражби. Трети ден медиите цъкат очаровани от изумлението му колко много престъпност ни съсипва и колко малко са тия дето и дават отпор.
„Това са 400 000 български семейства, които очакват ние да направим нещо, за да бъдат възмездени. В следващите дни искам тази тема да влезе в дневния ред, защото тя като че ли винаги остава на заден план. Това са неща, които притесняват нашите родители и деца”, казва угрижено Найденов. Той е зам.-главен прокурор от три години, а директор на следствието - от пет.
Моите съболезнования към г-н Найденов за преживения ужас. Но ако за него статистиката е изненадваща, какво да кажат клетите жертви, които всеки ден стенат и псуват без някой да чува воплите им? А знаете ли, че ако се постелят тези 400 000 папки с нерешени случаи, ще покрият пътя от София до Гоце Делчев. Двеста километра човешки драми и магистратско безхаберие. Не е малко. Ако се прибавят папките с изнасилвания, побоища, измами, корупция, далавери, убийства, наркотрафик, проституция, рекет и пр. ще покрием целия път до Брюксел. От Гинес няма как да подминат такъв рекорд.
Нещо обаче остава недоизказано от Бойко Найденов. Хилядите нерешени случаи - ясно. Неадекватни реакции на магистрати - също. Но каква е причината - това остава скрита картинка. Дали Найденов не ни подсказва, че досега борбата с престъпността не е била приоритет години наред? Че не е имало системност, строги правила и контрол? Това ли ни казва и.д. главният прокурор? В такъв случай този разговор трябва да продължи. Щом е казал А, да има смелостта да стигне до Я. Само това да направи, пак е достатъчно да го запомним.
Дълбоко вярвам, че има магистрати, които се срамуват от горната статистика. Познавам и такива, които се възмущават от свои колеги, от нагласени дела, от дела, хвърлени в коша, от манипулирани разследвания, проверки и съдебни процеси. Не ми харесват обаче аргументите им да си мълчат. Но ги разбирам, защото могат да загубят не само работата си.
От години се питаме, защо е така. Отговорите не ни харесват.
Примерите само през последните седмици са ужасяващи. Те показват докъде са пропаднали нещата и доколко престъпността се е сраснала с политиката.
Да вземем убийството на Андрей Луканов. Галина Тонева, зам.-главен прокурор и кандидат за главен заяви наскоро, че се гордее с това дело. Гордее се. С кое по-точно, че не се сещам? С разкритията, че политически кръгове, по-точно висшият ешалон на една „възрастна” партия е бил недоволен от своя министър-председател? С това, че разследването е било бавено, спирано, че му е пречено от най-високите етажи в държавата? На опитите всичко да се замете под килима? Това убийство е срам за държавата, но прикриването му е нещо в пъти по-гнусно! Зверски е убит български държавник, премиер, а на разследващите органи се пречи с всички средства да стигнат до извършителите и поръчителите. И въпреки това престъплението е разкрито, което означава, че не всичко е загубено и не всички са мръсници. Напротив. Но къде е гражданското общество, което да поиска истината, цялата истина? Защо то мълчи?
Втори пример. В Шумен съдят „Килърите”, чакат се присъди. Какви – съдът ще реши. Това е едно от немногото дела, в които прокурорите, по всичко личи, са си свършили съвестно работата. Но колко българи знаят, че по време на процеса висши магистрати са се опитвали с всякакви средства да спъват делото, да оневинят Сумиста (Вожда) и аверите му? Такива опити са правили и продължават да правят партийни функционери. Вярвам, че един ден, дано е по-скоро, тези неща ще излязат „на светло”. Хората имат право да знаят кой стои зад и се опитва да спасява обвиняеми в тежки престъпления.
Трети пример. Алексей Петров, главен обвиняем по делото „Октопод”, бе пуснат от ареста. Заради безкрайните му жалби колко е болнав, патоса и опита на защитниците му и – това е особено важно, - заради прокуратурата в Тетевен. Тази прокуратура трябваше в продължение на половин година да провери няколко прости неща: кои са присъствали на срещата между свидетеля Пламен Устинов и обвиняемия Алексей Петров. Нещо, което е общоизвестно отдавна. Устинов е бил рутен между 27 април и 1 май на три срещи в мандра край Тетевен да се откаже от показанията си и да заяви, че хора от службите и МВР са го накарали да организира атентат срещу Петров по време на предизборната му кампания за президент. Доказано е, че на тези срещи са присъствали Алексей Петров, брат му Огнян Петров, адвокат Ваня Траянова и още трима охранители, които са пазели пред вратата. Шест месеца обаче не стигнаха на прокурор Николай Пончев да установи това, което отдавна е известно и е доказано в съда. Включително и чрез СРС-а. И Пончев успял да измисли за половин година едно единствено нещо, но затова пък уникално: „досъдебно производство срещу неизвестен извършител”. Че кой е неизвестният, би запитал всеки нормален човек. Не че някой има намерение да отговори...
Това са само три примера. Всеки българин би могъл да допълни списъка. Дълъг списък ще стане. Затова разбирам напълно, защо и самият Бойко Найденов не е подаал жалба, когато му откраднали джипиеса от колата. Защото се е страхувал, че ще попадне на колега като този от Тетевен.
Всекидневно наши сънародници попадат на такива магистрати и намразват не просто правораздавателната система, не просто държавата, а направо живота.
Чест прави на Бойко Найденов, че се възмути открито от драматичното положение с престъпността и мижавия отпор на магистратите. Но е странно, че той като зам.-главен прокурор, като шеф на следствието и магистрат с опит и стаж не е знаел досега какво е дереджето.
Над 400 000 кражби са отишли в коша. Приблизително толкова не са регистрирани въобще. Прибавете към тези цифри другите видове престъпления и ще получите наистина нещо ужасяващо.
Става дума за хаос. Но много добре подготвен и поддържан хаос. Той съществува и властва въпреки очевидните опити на МВР да се справи. Помагат, несъмнено, и хора от прокуратурата и съда. Но техните опити са епизодични и тяхнто изключение доказва правилото за силна корумпираност. Да не говорим за няколкото адвокатски кръга, които успяха да прокарат в законодателството текстове, превърнали клиентелата им истински Клондайк. Около 150-200 високопоставени магистрати плюс колегите им адвокати стискат палци разкриваемостта на престъпленията и осъдителните присъди да не растват. Хранят се и преяждат с насилието и болката на хората.
И така: триглавият змей е видим от всички страни. Това е мафията и свързаните с нея политически и магистратски кръгове. Три уродливи глави, изпепелаващи всеки опит на гражданското общество да заживее мирно и честито. Решението е едно и то е без алтернатива: шат главите с меча и масите въздъхват облекчено. Досега това не става, а на Брюксел пробутваме обещания и грандозни закани. Арести да, но присъди никакви. От друга страна гражданското съзнание също никакво го няма. Вдигат се протести срещу цигарите, за пушенето, срещу и за скиорски писти, за щъркелите, за отсечени дървета и пр. От време на време се вдигат почернените семейства на загинали по пътища, улици и дискотеки, но кой ги подкрепя? Българинът се стряска, когато изнасилят и съсипят член от семейството му. Дотогава залоства вратата, кръсти се, плюе си в пазвата и вярва, че злото ще го подмине. Затова и досега няма нито един протест срещу мафията. Което е уникално само по себе си, защото повечето ни беди са пряко и косвено свързани с безчинствата на организираната престъпност и нейните бащи и ухажори – политици и магистрати. Това е големият български проблем. Това е новата кауза, която трябва да ни изправи, да влее кураж в духа ни. Щом сме могли да се изправим след брутални робства, войни и диктатури, трябва да го направим и днес. Иначе си отиваме. Завинаги.
Бог да прости мечтите ни.
Огнян Стефанов
П.П. Сетих се за този куплет на Константин Павлов от стихотворението му „Флотация”. Не остарява и не остарява казаното от поета – каква упорита актуалност...
...Чукове ни биха,
сяха ни сеялки,
химикали ни размекваха душичките.
Страшно беше
и болеше.
Но сега сме чисти -
цинкови!
оловни!
няма разни златни примеси у нас.
