Преди време описах накратко тук казуса „Живко Делков” – 24 -годишния младеж от Велинград, обвинен през 1984 година в убийството на полковник от армията и съпругата му по следствено дело на Главно следствено управление - Държавна сигурност.
Съдебното производство приключва със смъртна присъда на Пазарджишкия окръжен съд. След година присъдата е изпълнена.
Куриозното в случая е, че няма нито един свидетел на приписваните престъпни деяния на младежа и нито едно веществено доказателство. Обвинението се обосновава главно върху самопризнанията на Делков, от които той се отрича в предсмъртните си писма, осъзнал клопката, в която е попаднал.
След 1989 година родителите правят редица опити за възобновяване на делото. Последните съвпадат с мандата на главния прокурор Борис Велчев. И трите институции на прокуратурата - Окръжна, Апелативна и Върховна касационна, упорито отказват да предприемат действия за възобновяване на делото, поради „липса на законови основания”. А те се натрапват от пръв поглед. В член 422, ал. 1, точка 1 е записано: Наказателно дело се възобновява, когато някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, се окажат неистински.
Балистичната експертиза, основно доказателствено средство, се оказа неистинско. Всеки ловец знае, че в прав изстрел с ловна пушка по плоска преграда от близко разстояние сачмите вървят в залп и причиняват дупка, а не 6 пробойни по москвича и 3 по предното стъкло на ладата, както е документирано във фотоалбума на следствието. Има го записано във всеки учебник по криминалистика и съдебна медицина.
Отказът на ВКП от 22. 10. 2009 г. беше обжалван от майката Стоянка Делкова и Гражданската инициатива за възобновяване на делото пред главния прокурор Борис Велчев. При централизираната йерархична структура на прокуратурата, „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство на всички прокурори” /Конституция на Република България/. А член 139 /2/ в Закона за съдебната власт гласи: Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят актове на подчинените си прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.
В продължение на три години Велчев не благоволи да изрази становище по казуса, което възприемаме като неизпълнено служебно задължение и отказ от правосъдие.
Писмото на ВКП от 27.07. 2012 г. е в познатата бюрократична схема: „Изложените от Вас обстоятелства ...са били предмет на обсъждане в постановените прокурорски актове и не могат да послужат като основание за възобновяване на делото”.
Казусът „Живко Делков” сочи съществен недъг на българското правораздаване. Правото на отказ на прокуратурата да предприеме действия за възобновяване на едно дело й предоставя възможности, с които тя злоупотребява. В редица страни това право подлежи на съдебен контрол, а в Германия, Франция, Италия, Чехия и др. дори самите осъдени могат да се обърнат с пряка жалба към съда.
При създадените обстоятелства майката Стоянка Делкова бе принудена да подаде жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, позовавайки се на член 2 от Европейската конвенция по правата на човека за правото на живот, на член 6 - за правото на справедлив съдебен процес и на Протокол № 7 на Конвенцията, член 4, алинея 2, в която е записано: Възобновяване на процеса...ако има свидетели за нови факти и новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли за неговия изход.
В края на жалбата до Съда майката заявява: „Под наблюдение съм от злонамерени хора и се опасявам да не ме сполети участта на жалбоподателя пред ЕСПЧ Никола Колев, убит през 2002 година. Не съм сигурна, че Вашият отговор на писмото ми ще стигне до мен. Затова ви моля писмата ви да бъдат изпращани с копия до д-р Александър Попов /следва адресът/.”
Жалбата е изпратена до Съда на 19 ноември. Няколко дни по-късно жалбоподателката „изчезва”. Разследването върви мудно. Заинтересувани лица се опитват да му попречат. Очертава се възможност за поредната присъда на ЕСПЧ срещу България поради липса на независимо и ефективно разследване, както в първия случай със сина, така и във втория – с майката. При комунизма и посткомунизма...
Случаят е представен на вниманието на и. д. главен прокурор г-н Бойко Найденов.
Дай Боже женицата да се появи ненадейно отнякъде, но е малко вероятно. За злополучния край ще отговарят морално подписалите отказа делото да се представи за окончателно решение на Върховния касационен съд. И най-вече бившият главен прокурор и настоящ конституционен съдия, който се измъкна по пилатовски от казуса, без подпис.
Върховенство на закона ли? Обречени сме да живеем в държава, в която Сталиновия принцип „няма човек - няма проблем” все още върши работа.
Александър Попов
svobodata.com
