На 20 декември православната църква почита антиохийският епископ св. Игнатий Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра.
От днес започват коледните и новогодишните празници.
Игнатий бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието по-късно и от останалите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото самият той често казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си".
Заради силната си вяра и богоугоден живот по християнските закони е осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове. Според народното поверие този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година.
Много е важно какъв човек ще влезе пръв в къщата - добър или лош, защото според народните вярвания от това зависи каква ще е цялата година. Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.
Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно
В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с празника. В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).
