В музея на холокоста в Ерусалим през 1998 г. беше поставена паметна плоча на цар Борис Трети и неговата жена Йоана заради спасяването на 50 000 български евреи по време на Втората световна война, но през 2000 г. тя бе премахната заради протестите на македонските евреи, че лично царят е одобрил депортацията на 11 000 евреи от Македония и Егейска Тракия, пише скопският ежедневник “Нова Македония”.
„България трябва да поеме отговорността за геноцида на повече от 11 000 евреи от Македония и Тракия, които нейната окупационна власт депортира в лагерите на смъртта по време на Втората световна война.”
Това, както през 2008 година, пишеше най-влиятелният израелски вестник „Аарец", го е признал президентът Георги Първанов пред израелския си колега Шимон Перец при посещение в Ерусалим.
С това признание Първанов стана първият български държавник, който призна вината на България за депортирането на македонските евреи, но четири години след това си остана и последният. Премиерът Бойко Борисов явно още е изнервен от македонския филм “Трето полувреме”, където става дума точно за участието на българската окупационна власт в холокоста на македонските евреи.
"България е страната, която е спасила най-много евреи по време на Втората световна война, 50 000 души, и ги е спасил българският народ, като не е разрешил тогава на Хитлер да ги избие. Ако сме могли, да сме спасили всички евреи в света, но сме могли и сме спасили тези 50 000.
Другите държави и това не са направили - далече, далече по-малко - една, две държави, са спасили по 300-400 души. И България да заслужи да се правят филми срещу нея? Заради приятелството си, заради обичта си, заради своята откритост... Това е все едно сега да обвиниш някой, че в Африка има бедстващи от жажда или от глад хора. Защо не ги спасят? Има толкова богати държави”, каза наскоро Борисов в Атина.
Но според някои историците България не е толкова невинна, когато става въпрос за македонските евреи, а сравнението с Африка не е много адекватно. Според историка Новица Веляновски сегашната българска власт се опитва да докаже, че София в периода на Втората световна война наистина се е грижела за съдбата на евреите, които са били под контрола й. “Но това важи само за българските евреи, не и за онези от територията на Македония. Те изселиха българските евреи от София като един вид оправдание пред Хитлер. Но за македонските евреи е нямало нужда от такова оправдание и те поеха към лагерите на смъртта,” обяснява Веляновски.
Колкото и да са малко, все пак има и български учени, които го признават. Такъв е българският професор по философия Динчо Желязков. “Има една истина, която се знае, но се премълчава. За нея не се говори официално. Истината е, че животът на тези 11 343 мъже, жени и деца от Вардарска Македония и от Егейска Тракия е имал цена. Цената е била възтържествуването на българския национален идеал – държавната граница да съвпадне с границите на нацията. Но тази цена е тежка и тази тежест с годините нараства.
Трябва рано или късно да се поеме вината. Това какво са правили други държави не е оправдание. А да се прехвърли цялата вина на Хитлер и на германците не е сериозно. Само силните могат да кажат – аз сгреших,” казва Желязков.
