Довиждане и дори сбогом! Обикновено в началото на писмото се пише „здравейте”. Този път обаче ви пиша часове преди края света.
От ръба на тази пропаст имам основание да съм афектиран и да дефектирам, като обърна епистоларната традиция наопаки с проскубания от около пет-шест хилядолетия хастар.
Глупаво, е признавам. Кой ли ще ми чете предсмъртното послание след края на света? Но ми се прииска и аз да се изкажа по този фундаментален въпрос. Нещо като завещание за онзи що духа, което ме прави щедър на въздухарски завещания.
Казват, че така били казали маите. Вярвам им- самото ми прощално писмо го доказва.
Не знам от каква мая са заквасени маите. Но ако вярвам на българоведите, ние сме измислили не само българщината, но и човечеството изобщо.
Поради което, по аналогия, май има основания да се надяваме маите да грешат. Както се казваше в епохата на Империята на злото: „ Като знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на доктор”. Това трябва да е валидно и за врачките- за предсказвачките на лоши новини за края на грешния ни свят.
По стара тракийска традиция се напъвам да отпразнувам края като начало на задгробния живот и няма нужда да откривам (Южна) Америка за тази цел. Тук и без това гъмжи от червенокожи, дебелокожи и свързани с тях велможи.
Така че, здравейте, оцеляващи въпреки всичко българи!
Червенокожите по нашите земи са кодирали „на всеки километър” в посланието си. Ето как:
“Нас червеното знаме роди ни!
Нас не ще ни уплаши смъртта!
Ние сме на всеки километър!
От тук до края на света”.
Да му мислят останалите на този грешен свят, родени от майки, а не от червено знаме!
Иво Инджев (https://ivo.bg)
