Като станах директор на Сатиричния театър видях театралното пространство от друг ъгъл. Например преди като влезна в съблекалнята, първата ми работа беше да пусна лампата, трябва да е светло в театъра! А сега – ходя и гася лампите, трябва да се икономисва.
Това каза Калин Сърменов в "Насреща" с Люба Кулезич.
Според Сърменов най-важното е да се помогне на театъра, нищо друго не трябва да ни интересува. "Когато ме представяха пред колектива на Сатирата, дойдоха и министърът на културата и премиерът. И това бе добре за театъра. Ние имаме ръст от 100% на билетите, зрителите се върнаха. Това е важно", смята директорът на Сатиричния театър.
Никой професионалист не ме попита, как превърнах Милото в емблема, това е система, не е просто защото ми идва отвътре. Защо никой не ме покани да изнеса лекции пред ученици, например, попита Сърменов.
Хората, които са създали анимацията „Рататуй” са противопоставили две крайности – един плъх готви великолепно. На подобно противопоставяне се дължи и успехът на образа на Милото.
Не знам дали Бойко Борисов е толкова артистичен, но той има изграден усет. Нашето общество се задъхва от липса на логика. Много ми се иска да се променят нещата. На мен ми харесва цивилизацията, нека да я обвиняват, че е плод на мързела, каза Калин Сърменов.
Наред с многото си успехи през изминалата година, Сърменов сподели: "Една от големите ми загуби беше, че си отиде татко. Загубих и свободното си време. Телефонът непрекъснато ми звъни, на моменти това е свръхнатоварващо. Не мога да си представя какво прави Борисов, който има много повече ангажименти", каза Сърменов.
Аз съм срамежлив, опита се да убеди Люба Кулезич. Аз като малък си седях сам от срамежливост и плахост да излезна с децата.
Бездарието е нещо много страшно. Аз го казвам това, защото съм си свършил работата. Калата също много мразеше бездарниците и затова се държеше често с пренебрежение. Той беше гениален.
„Очаквах да има поток от народ на погребението му, но не се случи. Обяснявам си го с посредствеността, която не може да приеме таланта. Имало е завист сред колегите му и сред хората. Това за мен е нормално", каза директорът на Сатиричния театър.
"Шамарите и аплодисментите си приличат единствено по звука. Шамарът е отрезвително нещо, макар че обичам да раздавам, но не бих се отказал и мен да ме отрезвят", каза още Сърменов.
