В рубриката "Политика" няма да има тези дни политически събития и политически герои. Стига с тях. Почивка. Антракт. Предимство на празничното настроение, добротата, вълшебните думи, чудесата, мечтите, любовта... Колко приказни са те! И колко позабравени...
Сняг
Атанас Далчев
Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .
Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.
Зимна нощ
Иван Вазов
Пак бурята вие,
пак вятъра снежен
в прозореца бие
сърдит и наежен.
В мечтанья унесен
ослушвам се мрачен
на зимната песен
във говора плачен:
ту пъшкат неволи
във тоз шум студени,
ту сироти голи,
ту гърди сломени;
ту воплите тайни
на сила убити,
ту мъки незнайни
на горести скрити.
И сякаш в таз песен,
де горка скръб диша,
тъгата световна
велика въздиша.
Сняг
Елисавета Багряна
Тази бяла, небивала зима
в паметта ще остане запазена
като приказка бяла - без име,
нито писана, нито разказана.
Този чужди град, смътно обикнат,
с островърхите къщи и замъци,
дето вечер фенерите никнат
с бледожълти, безтрепетни пламъци.
И безкрайните улици, сплели
дълги сенки и клони данетелени.
И ний, първите стъпки поели -
от съня и покоя извели ни...
Ще се нижат дни, черни и бели,
с неотменния знак отбелязани.
За което сме вчера живели,
днес сами може би ще погазим ний.
Но през някоя коледна вечер,
с две въздишки, несетно отломени,
ще потеглят на път отдалече
двете сенки на нашите спомени.
И ще спрат в този град, и ще идат
в остарялата черквица бляснала,
да отслужат една панахида
- на нашата младост угаснала.
Спомените са живи...
Стъпки
Валери Петров
Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" беше минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но, уви! - не са
подобно тази среща във леса...
Да бъде зимата
Петя Дубарова
Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите - чаша бяло вино.
Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.
Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите, от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата
- на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
