Пет църкви в Бургаско са били ограбени в дните на Коледните празници, съобщиха от полицията.
На 22 декември е ограбена църквата в село Лъка, от където са взети парите от кутия за дарения, както и шест бутилки от по литър олио.
Втората ограбена църква е в село Бата, където крадците са посегнали на сандъка с даренията, както и на монети, поставени по иконите.
В село Рудник от църквата са откраднати кутия с дарения - около 90 лева, и сто свещи на обща стойност 50 лева.
Следващият ограбен храм навръх Коледа е в бургаския квартал "Ветрен". Оттам са изчезнали 100 лева, съхранявани в портмоне в метален шкаф.
В църква е регистрирана и кражба на дамска чанта на жена, посетила храма "Свети Иван Рилски" в Бургас.
В чантата е имало около 360 лева, два златни пръстена, дамски часовник и мобилен телефон.
Ето това е българската реалност. Българската Коледа. Рождеството, което е и прерождение, защото чрез него всеки пречиства душата си.
В нея няма ни страх от Бога, ни срам от хората. Още по-малко пък усет за недопустимото по време на един от най-съкровените християнски празници.
Има кокошкарене по храмовете Божии. Гепене на някакви дребни парици, оставени от бедните верующи, и – забележете! – шест бутилки олио...
Това е цената за риска да всъпиш в скверността. Цена твърде ниска, комично мизерна. Цена, която не просто говори, а крещи, че за този мачкан и омерзен народ не е останало нищо свято.
Нищо, защото позорът е вездесъщ. Толкова вездесъщ, че не подбужда нетърпимост.
Нищо, защото куражът и достойнството изчезнаха яко дим – докато българите гледаха тъпо и се чудеха как да свържат двата края.
Нищо, защото живеем в лъжа, която се разраства като блато в запусната местност – и няма вече как да изгазим до спасителния бряг на истината.
Нищо, защото и България е храм. Поне за този, който долавя тъмните гърчове на страданието под шутовското покривало. Ала търгашите, които Спасителят изгони, са отново тук и отново същите.
Заедно с тях и крадците. Като същите не крадат петачета и бутилки олио – крадат мащабно, с размах. Покрай замъкнатото завличат и доверието, и крехката надеждица на прокълнатите тукашни хора, че целият този джендем може да се оправи, че нещо зависи и от самите тях.
Вероятно трябва да си припомним старата легенда за Спасителя, осквернен по българската Коледа от нечестивите крадливи ръце. По време на нероновите преследвания Петър тръгнал да бяга от Рим. Но в своето бягство внезапно срещнал Исус Христос. И на въпроса на Петър: „Къде отиваш, Господи”, Исус отговорил: „Отивам в Рим, да ме разпънат отново”.
И тогава Петър се върнал в Рим. Върнал се към светата си мисия.
Това е урокът, който не сме научили. И ние трябва да се върнем при себе си. Да възкръснем от себе си. Да родим в себе си Исус Христос, чието царство е в човешката душа, и чието учение съдържа милост, достойнство и автентичност. И готовност да бъдеш разпнат – ако от това зависи истината да оцелее.
Само такова Рождество може да ни спаси. И само то би било истинската българска Коледа.
kafene.net
