В първия ден на новата година православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. Наричат празника Васильовден още Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.
В народните вярвания 1 януари се свързва с провеждането на кукерски шествия и обичая сурвакане.
Св. Василий Велики e роден около 330 г.н.е. в малоазийския град Кесария. Живял е по времето на християнския император Константин. Като епископ на Кесария Кападокийска Василий извършил през живота си много добри дела и положил основите на благотворителната християнска дейност. Бил наречен Велик още приживе от съвременниците си заради благите си дела. Той бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова, най-често дрянова пръчка, и то именно в началото на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка.
Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.
На този ден се извършват и някои гадания. Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето.
Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).
Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.
В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.
Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.
Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.
Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.
С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.
Сурва, сурва година
Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!
