Когато опозиционни сили се опитват да ти подлеят вода, това се нарича предизборна борба. Всеки се бори за власт и воюва по всякакви начини – позволени и непозволени. Целта оправдава средствата, както е казал Макиавели.
Ако обаче някой от собствените ти редици ти нанася удари 6 месеца преди парламентарния вот – това си е чисто прецакване. КПД на подобна дейност е с пъти по-висок от всички опити на опозицията да ти навреди. Това трябва да помни всеки, който си изкарва хляба с политика. А и не само.
Нещо такова сътрови тези дни земеделският министър Мирослав Найденов. Него трябва да почерпят противниците на ГЕРБ, защото кашата, която забъркаха той и негови хора, не си е мечтал никой външен стратег. Поне на това трябва да се надяват управляващите.
Тъкмо премиерът Бойко Борисов бе дал нагледен урок на Канал 3 и самонаричащият се „стажанта” Сашо Диков по темата: „Що е интервю и има ли то почва у нас” и от засада върху ГЕРБ се изсипа „приятелски огън”. Пораженията тепърва ще се изясняват - от социолозите, не в „Пирогов”.
Още незатихнало ръмженето на спрения багер край Несебър, захапал някаква спорна територия и ето ти ново двайсет: заместничката на земеделския министър Мирослав Найденов – Светла Боянова, била подписала скандалната продажба на земите. В края на ноември 2012 г. ведомството дало 29 декара пясъчни площи край Несебър, включени в държавния горски фонд, за 500 хил. лв. на някой си Димитър Петров. Той пък ги продал на фирма “СЛЕ груп” на 7 пъти по-висока цена още на следващия ден. Какъв опитен търговец, ти да видиш. Министър Дянков задължително трябва да използва капацитета на този човек. Но да не се отплесвам.
В края на декември природозащитникът Тома Белев от сдружението „Зелени Балкани“ сигнализирал, че край Несебър се застрояват безценни пясъчни дюни. Това по закона за устройството на черноморското крайбрежие било недопустимо. Така твърди Белев. Според контролните институции – бургаската екоинспекция обаче, парцелът в местността Кокала край града не е никакви пясъчни дюни и не подлежи на законова защита. Неоспорим, според данните на службата по вписванията е само фактът, че теренът е придобит от „СЛЕ груп“ от пловдивчанина Димитър Петров, ден след като той го е купил от Министерството на земеделието. Петров става горд собственик на 27 ноември, за 581 212 лв, а на 28 ноември вече е още по-горд продавач, прибрал над 4 млн. лв. Остап Бендер – ряпа да яде.
Тук е заровено и кучето.
По повод надигащия се медиен шум министър Найденов веднага обяви, че започва пълна проверка на сделката, подписана от Боянова. Според него цената й надхвърляла 1 млн лв заедно с таксите за изключване на парцела от държавния горски фонд. Тази калкулация обаче едва ли ще успокои страстите.
Боянова от своя страна заяви: “Не познавам лице на име Димитър Петров, не ми е известен и не знам никакви подробности. Нямам специално отношение към тази преписка, тя е част от всички документи, които подписвам като зам.-министър”. Може и да е така, но това не прави скандала по-малък. Оказа се, че и дюни не съществуват, но дрънченето по медийното трасе не стихва. Защото някой го иска и защото друг някой не е бил достатъчно бдителен. Затова.
От своя страна Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) трябва да обяви дали даденото от община Несебър разрешение за строеж е законно. То е издадено от главния архитект на общината на 21 декември. Според строителната виза там ще се издигнат 122 жилищни обекта.
За да е напълно ясно, че никога нищо не излиза „на светло” случайно, в някои медии моментално се появи твърдението, че в историята е замесен, макар и косвено, Тодор Бояджиев, кумец на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Бояджиев бил партньор на управителите на „СЛЕ груп“ Лъчезар Богданов и Станимир Стоянов в общата им фирма „Бийч холидей“. Бояджиев бе спряган преди 2 г., че е продал на вътрешния министър два апартамента на цени под пазарните. Тук е заровено още едно куче... Цветанов със сигурност знае кои са майстори на подобни интриги и един кратък анализ би го насочил към бащата на несебърската суетня.
Разбира се има и други неща, които не е лошо да се изяснят публично. Тома Белев е подал сигнала за „страшния” багер. Браво на лоялния гражданин, както се казва, но същият Белев преди година бе сменен от поста шеф на природен парк „Витоша”. По политически причини, както се жалваше той, въпреки папките със сигнали и данни за доста несвършена или лошо свършена от него работа. Дали Белев не е намерил подходящ начин за реванш? Дали някой не се възползва от това му желание? Но дори и да е така, начинанието му едва ли би успяло без вътрешни хора в съответните служби. Хора, на които ГЕРБ сигурно има доверие. Не става дума за „лов на лисици”, а за проверка на фактите.
Затова не е лошо да се установи и кой е поднесъл на зам.-министър Боянова папката за подпис. Любопитно е да узнаем също как точно Димитър Петров се е оказал купувач и дали не е подставено лице, а оттам и сделката със „СЛЕ груп” - фиктивна. ГЕРБ ще се измъкне от тази ситуация, а би могла и да спечели, ако изчисти всички въпросителни.
Съществува и вариант в един момент всичко да се окаже блъф. Към подобен извод насочва вниманието Регионалната екоинспекция в Бургас. „РДНСК са ходили на извънредна проверка, така че с тях комуникирах, имат си строително разрешение, което още не е в сила. Те още не са почнали строителна дейност, а само подравняват терена. С две думи това там не е дюна и никога не е било дюна”. Думи на Бойчо Георгиев, директор на РИОСВ- Бургас.
Багерът е спрян. По заповед на органите на Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК), които пък се задействали след намесата на премиера Бойко Борисов. Това съобщи лично Мирослав Найденов на извънредна пресконференция. Може би Найденов не осъзнава, но тъкмо в това е проблемът. Един багер, някакъв подпис, някаква папка и се налага премиерът да върши неща, които са работа и отговорност на десетина чиновника, двама от които висши, преди него по веригата. Затова и скандалът бива насочен към Борисов, ако Найденов още не е разбрал. Всеки министър би трябвало да познава поне отчасти технологията на манипулацията. Иначе рискува да играе ролята на мюре, мислейки, че е стрелец в засада, ако използваме ловна терминология...
И като стана дума за ловни неща, няма как да подмина още един епизод с участието на министър Найденов. Имам предвид шумно рекламираната сценка с негоно участие на тема: „Как да боравим с ловното оръжие”. Вярно, че имаше повод: три жертви по време на лов за седмица. Вярно е също, че ловците са 120 000 и това за тях е важно, но да "обучаваш" телевизионно 7 млн как да държат двуцевка, е най-малкото странно. Чевръстият министър събра „по тревога” журналисти в ловно стопанство „Витиня”, където пред камери и микрофони гърмя, прави чупки в кръста (негови авери разкриват, че бил голям танцьор по купони) и стреля по бутилки. Милите сърнички и зайчета, да ги ожали човек... Журналистите обаче не са сантиментални типове, а летописци на времето, които записват исторически моменти. Министър Найденов не ги подведе и дори каза някои любопитни неща. Като например, че били сформирани пет нови екипа за борба с бракониерите - дупе да им е яко. Тези лоши хора действали „с високопроходими джипове, специално оборудвани и със специални гуми”. Ти да видиш. Само че на нито един репортер не му хрумна да попита, чак сега ли е разбрал министърът за тези бракониери и има ли понятие какви могат да си позволят да „яздят” подобни ултраскъпи „глезотии”. Найденов със сигурност знае повечко по въпроса, но като никой не отваря дума...
На министъра би му отивало повече ако обясни някои неща за болестта бруцелоза сред уличните кучета в столицата, например, а не да се прави на Вълшебния стрелец от романтичната опера на Вебер. Защото бруцелоза е засечена сред домашни и улични кучета в столицата, а знае се, че е смъртоносна и за животни, и за хора. Да каже също, защо у нас няма тестове за диагностициране на болестта, а се пращат проби в Македония, Гърция и Сърбия. Все „незначителни” неща и доста неатрактивни, но са част от живота, с извинение. Вълшебният стрелец. А си мислех, че след Първанов дълго няма да се отваря тази тема...
И ако театрото в стопанство „Витиня” може да мине за безвредно, макар и нелепо, то едно съобщение в първия ден от новата година за загубени милиони от Европа е наистина неприятно. То гласи, че България губи 51 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони. Тъжната вест съобщи изпълнителният директор на Фонд „Земеделие” Румен Порожанов. Той обаче не изглеждаше особено опечален докато обясняваше, че причина за неусвоените суми е липсата на интерес сред земеделците за усвояване на пари по мерките за агроекология. Направо да им скъсаш ушите. Разбираме обаче, че не са те единствено виновни, Програмата за селските райони у нас започнала с две години закъснение. Тук нечии уши плачат за дърпане и според мен премиерът знае точно кои. Сигурно немалко земеделци биха могли да опровергаят Порожанов, но дори и това да не стане, когато се губят пари никое оправдание не е достатъчно...
„Господи, пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя”, казал някога Наполеон. Доста преди него друг велик пълководец – Гай Юлий Цезар, възкликнал, докато мечовете се забивали в тялото му: „И ти ли Бруте?”. Ясно какво е имал предвид.
Мащабите на Римската империя и Наполеонова Франция може да са други спрямо нас, но нравите са същите.
Трудно се свалят маските.
Огнян Стефанов
