„Дами и господа, вашите аплодисменти за Рафи!” – крещи някакво човече, вживяло се в ролята на водещ на нещо си, което би трябвало да представлява новогодишна програма 2013 на открито.
И се започва една мега простотия насред мегдана на ошмулената, мрачна, неприветлива София, пред ошмулените, мрачни, неприветливи лица на столичани, дошли тук, защото не са имали къде другаде да отидат. И с очакване, че този път ще е различно. Че няма да е като на предишната Нова година. И на по-предишната. Че някой най-сетне ще ги накара да се почувстват добре. И ще се радват и забавляват, както никога досега. И ще се гордеят, че са част от европейската столица София така, както виенчани се гордеят, че са част от европейската столица Виена.
Да, но и на тази новогодишна 2013 нощ нищо подобно не се случва.
Тъжно размишлявам за всичко това и се сещам, че преди време пак така тъжно размишлявах, когато се прибирах в София за една друга новогодишна нощ. Там, откъдето идвах, също живееха човешки същества, които ходеха на два крака и празнуваха Нови години, но концертите им бяха други. Пееха песни, но ги пееха красиво и с вдъхновение. И домовете им бяха красиви – отвън и отвътре. И улиците им, и тротоарите, и магистралите (за метрото да не говорим). И никой не се тупаше в гърдите, че Господ е унгарец, чех или поляк.
Питаха ме тогава мои приятели, защо тези държави са на светлинни години пред България? Нали и при тях, както при нас, е имало комунизъм?
Защото там хората имат желание и рефлекс за свобода. А свободата е красота, порядък, възпитание и традиция – отговарях аз.
Защото там хората не искат некадърни правителства да ги управляват.
Сами правят така, че в автобусите им шофьори и пътници да се поздравяват като добри приятели. Сами правят така, че улиците, площадите и градинките и в най-забутаните им села (а те нямат забутани села) да са чисти и поддържани.
Сами учат децата си какво означава разделно събиране на смет и защо е важно да се ходи на църква.
И най-важното: защото там хората никога не са били 16-та република на СССР. Но пък са били част от империята на Хабсбургите.
Питат ме и днес. Отговарям същото, каквото и преди, но изглежда вече започвам да се уморявам.
…
Иначе Рафи е певец. Който би могъл да пее наистина добре, ако някой се беше погрижил за него. Защо са на сцената стотици като Рафи: политици, полицаи, банкери, икономисти, които биха могли наистина да бъдат добри, ако някой се беше погрижил за тях?
Кой и защо иска българите да са най-нещастната публика на новогодишните празници?
„Айде, София! Со керез!” – крещи същото онова човече и ти разбираш, че краят на света не е празно понятие.
Владо Трифонов
svobodata.com
