Днес арменците празнуват Коледа. Арменската църква празнува в един и същи ден и Коледа, и Богоявление. Арменската Коледа се празнува 12 дни след повечето християнски народи, а по традиция тържествената църковната служба започна в късния следобед и към 19 часа Христовото рождение се възвестява.
Арменците не украсяват елха в църквата, но след края на службата свещеникът благославя присъстващите в храма деца, а те тръгват със запалени свещички да разнасят светлината във всеки дом. Масата в дома е подредена предварително.
Армения е първата страна, която официално приема християнството и Бъдни вечер е един от най-големите религиозни празници. Учениците на Христос св. Тадей и св. Вартоломей разпространяват християнската религия през първи век от новата ера. И поради тази причина църквата се нарича Арменска апостолическа православна църква. През 301 г. по времето на св. Григорий Просветител християнството става официална религия в Армения. Бъдни вечер се отбелязва в Армения и от арменците по света на 5 януари, а Коледа на 6 януари.
На Бъдни вечер за трапезата арменците приготвят солено тесто. Това е нещо като баница, в която се слага пара или копче. Рибата е основно ястие и се пие червено вино. Освен това се прави традиционното ядене тафсос долма, т. е. сарми от булгур и кисело зеле.
На самата Коледа на 6 януари се ходи на гости при роднини и приятели, разменят се малки подаръци. Задължително се носят грис халва и бонбони. В много отношения арменците в България са възприели българските коледни обичаи.
Арменски коледни вкусотии...
И за арменците, и за българите Рождество Христово е свързано главно с трапезата. За разлика от българите арменците обаче не кичат елха. Те стриктно спазват традицията за Голямата празнична литургия на 6 януари.
Празнично обръщение на Отец Дирайр Хадавян
Скъпи братя и сестри!По стара апостолска традиция, Арменската Апостолическа Православна Църква, празнува Рождество Христово в едно с Кръщение Господне на шести януари. Назад, в зората на Християнството, всички последователи на новата за времето си религия са празнували раждането на Спасителя на този ден, но по-късно в Рим, двата празника биват разделени. Тъй като на двадесет и пети декември, езичниците са празнували денят на”бога слънце”, Църквата решава да измести “Рождество” на същия ден,за да може народа по-лесно да привикне с новото учение. Съгласно канона на нашата Църква, празникът е предхождан от едноседмичен пост, като последният ден от него се нарича “Навагадик”т.е. в този ден, постът вече е не пълен. Допуска се консумацията на животински продукти,но без месо! Денят преди Рождество е “Джъракалуйц” - Джърак лудзел, в превод-да се наклади огън. Традицията повелява,вечерта на пети януари, след празничната служба, от Светата Трапеза да се изнесе запалено кандило, от което всеки мирянин да запали свещица и така да пренесе светият огън в домашното си огнище. На следващия ден, в спомен на Христовото кръщение се извършва тържествен водосвет, като водата, освен с кръст и Библия, бива осветена и със Свято Миро, символизиращо Благодатта на Светия Дух. Преди да се извърши обреда по добавянето на Святото Миро, достоен мирянин изважда предварително поставен кръст от водата. Този човек се нарича “Хачкавор”. След ритуала, Христовият символ престоява в домът му една седмица, а духовният пастир, започва освещаването на домовете на миряните си, най-напред от неговия дом.
Мили приятели, всяка година, на този свят ден се обединяват в едно хора и ангели за да възхвалят Небесния Господар за изключителното Му човеколюбие. Христос се роди, за да понесе на плещите Си греховете на цялото човечество,да страда за нас и със страданията Си да ни пречисти от греха. Нека днес си спомним отново за тази велика Божия саможертва. Нека звездата над Витлеем, за пореден път озари сърцата и душите ни, така че добротворството и човеколюбието да се превърнат в неотлъчни наши спътници, а не да се проявяват само през светлите, празнични дни!
