Половината убийства в София са извършени от психично болни хора, които отказват да се лекуват или да си пият лекарствата. Разследващи от сектор „Престъпления срещу личността” в СДВР съобщават, че има ръст в смъртните случаи, причинени от хора с диагнози.
Ако през 2007 г. е имало 3 такива убийства, то през 2011 г. полицаите са работили по разкриването на 9 от общо 17 случая, пише в. „Монитор”. За изминалата година те са отново 3, но имаше поне още 3-4 опита, които по чудо не завършиха с фатален край. Последното такова нападение стана точно на Коледа, когато 32-годишният Асен Цолов блъсна жена върху релсите на метрото, като обясни, че гласове свише са му диктували да го направи. 4 дни преди случката по време на преглед мъжът бил посъветван да постъпи в клиника, защото е прекъснал лечението си и симптомите са се изострили, но мъжът отказал. Никой дори не смее да предположи, какво би могло да се случи, ако такъв човек или хора имат достъп до оръжие, коментират лекари.
Голяма част от пациентите с диагноза шизофрения или циклофрения са пенсионери по болест и отказват да ходят на прегледи, или да взимат хапчетата си, поради което стават нервни, агресивни и прибягват до крайности. „Ходят по улицата, бъркат по кофите и убиват. Трябва да има контрол и той да е адекватен. В момента има един огромен парадокс - болните ни пият хапчета на световно ниво - всичко най-добро, създадено за лечение на тези болести, го има у нас, регистрирани са медикаментите и са напълно безплатни по линия на здравната касата, но липсва останалата грижа, извън медикаментозната.
Необходими са дневните центрове, в които болните да бъдат обгрижвани, стимулирани с различни дейности” коментира пред „Монитор” експертът д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатричната болница „Св. Иван Рилски”. В момента ситуацията е следната – психично болните в повечето случаи са млади хора, защото тези заболявания започват от ранна възраст. Пациентите са пенсионери по болест с минимална пенсия и по цял ден се чудят какво да правят. Ако нямат близък, който да спре да ходи на работа, за да се грижи за тях, те обикалят по улиците и при криза лесно могат да се скарат с някого.
„Навсякъде по света нашите болни не са стриктни в спазването на лечебния режим. Но в другите държави те са обхванати в система от социални грижи, които включват занимания, осигуряване на временна заетост или постоянна такава според възможностите им и всичко останало”, разясни още д-р Гълъбова. Според нея един от проблемите е, че болните не се вкарват в общ регистър.
Поради тази причина не може да се каже къде се намира в момента даден пациент и колко е общият брой на болните. До 1999 г. пациентите задължително са били изпращани в диспансер, където са получавали медикаменти. „След 1999 г диспансеризацията отпадна, в което няма лошо, пациентът трябва да има свободна воля. С нея обаче отпадна и регистрацията”, поясни още д-р Гълъбова. Когато полицията издирва даден пациент, започва звънене по всички психиатрични болници, които са 12, също толкова са и диспансерите, а психиатрични отделения са 21. На всички тези телефони трябва да се провери има ли там такъв пациент на лечение.
Според експерти обаче съществува още един проблем, свързан с лечението на психично болни. Той е, че
пациентите се изписват прекалено бързо. За престой до 30 дни в диспансер например на въпросното лечебно заведение се превеждат 600 лева, без значение дали пациентът ще стои там един ден или цял месец. Поради тази причина в част от диспансерите предпочитат да имат голям поток от хора. Така например психично болният Мариян Мирчев, който през октомври миналата година извади пистолет срещу кортежа на вътрешния министър Цветан Цветанов, е ходил в психодиспансер преди случката с вицепремиера. Там е престоял точно един ден.
„Ако има регистър, ще се знае всеки пациент къде е стоял, за колко време и какво лечение му е изписано и парите, които ще се плащат, няма да са за 30 дни, а за колкото е бил в клиниката”, коментираха още работещи в бранша. „Сега пациентът го лекуваме, той извършва тежко престъпление, настаняваме го в Ловешката психиатрия, тя е единствената, която има съдебно отделение и там се лекуват извършители на тежки престъпления. На всеки 6 месеца им се прави експертиза и на базата на нея съдът решава дали да го премести.
Обикновено изкарва 3, 4, 5 години в Ловеч, лекуват го и след експертиза се мести в обикновено психо-неврологично заведение, каквито има 12 в страната. Стои там известно време и, ако близките пожелаят, си го прибират вкъщи. Ако не, остава в болницата до живот. Съдия може да прекрати лечението и тогава пациентът си отива вкъщи. Социалните не поемат грижата, той бързо спира лекарствата и омагьосаният кръг се завърта”, разясни д-р Цветеслава Гълъбова.
Един от най-бруталните случаи, завършили със смърт, стана в кв. „Хиподрума” през 2010 г. Пациентът Красимир Георгиев, който последно лежал 4 месеца в Карлуково, хладнокръвно прерязал гърлата на двамата си родители Колчо и Верка Александрови. Полицаите го заварили в жилището да стои чисто гол и да гледа телевизия. През лятото на 2012 г. 23-годишна майка от кв. „Филиповци” закла новороденото си. Преди това лекари намалили дозата на медикаментите, които взимала. Жената била тотално неадекватна и помислила полицаите за лекари.
Какво да правим при агресивен съсед със заболяване? Част от психично болните, които не си пият лекарствата, злоупотребяват с алкохол и стават изключително агресивни. По тази причина съседите им доста често вдигат ръце от тях. Задържан за убийството на приятелката си с прякор Рамбо например тормозел непрекъснато комшиите си в столичния кв. „Разсадника”, като дори намазал входа с фекалии.
„Всеки може да подаде жалба до прокуратурата с искане да бъде настанен за лечение човек, който се държи агресивно. Процедурата обаче е доста бавна, защото преди това болният трябва да бъде издирен и да му се предложи доброволно да се лекува”, разказа д-р Цветеслава Гълъбова. Първата стъпка е подаване на жалба в районната прокуратура. Практиката е обвинителите да наредят на кварталния полицай да викне лицето и да го разпита.
Полицаят казва дали човекът е опасен и пише на прокуратурата с предложение за образуване на производство, ако съседът е агресивен. След 2-3 месеца се предлага лечение и лицето се вика в съда да се изслуша. Често болният не се явява и се изпраща съдебна охрана. Има доста случаи, при които човекът не отваря. При това положение втори път отива полиция и съдебна охрана и го водят в съда.
Там психиатър казва дали е болен или не. Ако са нужни изследвания, го пращат в болница за преглед. Тук се появява още една трудност, защото от съдебна охрана казват, че нямат инструкции и отказват да го заведат до болница. Ако в крайна сметка все пак пациентът бъде прегледан, необходимо е втори път да отиде в съда, където в негово присъствие се чете експертизата на лекаря.
