.jpg)
Мирослав Шалтев е роден 1981 г. в София, завършва е ПМГ "Иван Вазов" гр. Добрич през 1999 г. След един семестър физика в СУ "Св. Климент Охридски",
продължава образованието си в Лайбниц Университет, Хановер, където от 2009 г. е докторант. Един от 500-те учени в чужбина, подписали отворено писмо до българската общественост и институциите в подкрепа на националната астрономическа лаборатория "Рожен" и поискали разследване на скандала във фонд "Научни изследвания".
- Занимавали ли сте се с наука в България. Върху какво работихте и къде?
- Заниманието с наука започва да се случва някога в средата на докторантурата, всичко преди това е обучение и веднага отварям следната скоба: в българското общество, а и не само, днес се смята за образование свише, ако си достигнал бакалавър, а станеш ли и магистър - чудо голямо. По същество, след бакалавър студента не знае нищо, а след магистър има някаква надежда, че може и да е научил нещо. И вероятно няма как да е иначе, след като преди време един господин стана министър без образование, а голяма част от настоящите са с много съмнително такова, затварям скобата. В този ред на мисли, понастоящем съм докторант, следователно не съм се занимавал с наука в България. Всъщност в България съм учил един семестър в СУ, Физика, преди вече 12 години. И тук още една странична мисъл: ще ми се да отбележа, че не съм имал проблеми с преподавателите там като цяло, за което се изискваше съвсем малко, да се трудиш и се отнасяш човешки с тях. Те отговаряха със същото.
- Днес младежите "бягат" от физико-математическите науки. Били тежки и трудни. Ако трябва да ги насърчите да учат физика като вас, какво бихте им казали?
- Струва ми се, че младежите бягат от труд, което като цяло е разбираемо, защото е по-лесно да не правиш нищо, или поне по-малко. Мога да ги уверя, че е далеч по-лесно да решиш 5 задачи от колкото да научиш 1 урок или тема наизуст. Завършил съм ПМГ с профил Биология, но в 10 клас установих експериментално по-горното твърдение и определено съм щастлив. Съветвам ги да опитат и те.
- Можете ли да сравните условията за работа в България и Германия - какви са плюсовете и минусите на всяка от страните?
- Един огромен незаличим минус е на път да погуби всичко, в България, Германия и където и да е другаде. Това е капиталистическото консуматорско общество и свързаната с него несигурност. Това общество няма нужда от наука, то има единствено нужда от задоволяване на първичните си нужди. Експлоатация и закон на джунглата, като нивото на уродливост се проявява пропорционално на степента на развитие на системата. В развития див капитализъм в България, научните работници не се радват на особена почит, от профанизираното общество. В Германия все още не се е стигнало до там, но да се занимаваш с наука не е най-добрата стратегия за оцеляване.
- Как държава като САЩ привлича и задържа млади учени, според вас?
- Стотинки е ключовата думичка. На учените там им е позволено да работят в лаборатория или да посетят конференция например. А доколко ги задържа не е много ясно, защото позициите са срочни 1, 2, 3 години, като постдок, а след няколко такива ставаш ненужен. Принуден си да търсиш място в индустрията, а това е мръсно място, което при все че има допирни точки с науката, е сравнително далеч от нея. И вероятно тук е мястото да се попита, как високо технологичен индустриален парк, т.е. наливане на обществени средства в частни дружества, ще подпомогне науката?! Всъщност, откъде накъде, обществени средства, ще се отпускат на частни училища и проекти?!
- Миналата година 44 нобелови лауреати подписаха открито писмо до европейския парламент срещу намаляване на предложените от Европейската комисия средства в размер на 80 млрд.евро за наука за периода 2014-2020 г. Политиците от една страна говорят за конкуретноспособност, иновации, високи технологии, а от друга съкращават парите за научни изследвания. Това ми се струва лицемерно. Вие как бихте го коментирали?
- Лицемерие е, да... или може би демокрация?! Народа - неукия, си избира себеподобни, т.е. неуки, да го водят. На къде? В нищетата, в нищото!
- Парите, отделяни за наука в България са обидно малко. Направо подигравка с труда на учените. Ако трябва да убеждавате обществото и правителството в необходимостта от повече средства, какво ще им кажете?
- На "обществото" не може да му се помогне! Хората са бедни. Те са гладни, в буквалния смисъл на думата, не може да изискващ от тези хора да мислят за наука, когато живота им е в опасност. Правителството?! Какво е това, то има ли държава? Аз мисля, че няма такава. Има територия, наречена България, в която полуграмотни тарикати управляват фирмичките си.
- Върху какво работите в момента и каква ще е ползата за обществото от труда ви?
- Завършил съм Физика и се занимавам с обработка на данни и по-конкретно търсене на гравитационни вълни, излъчени от непознати компактни обекти, например непознати неутронни звезди. Въпросът: "каква е ползата за обществото" отнесен към фундаменталната наука, намирам като цяло за несъстоятелен. Каква е ползата от познанието? Ако все пак трябва да успокоим хората, че не са забравени, подобните на мен, в по-голямата си част приключват в индустрията, където доколкото им се позволява, се опитват да намалят количеството глупости, които се случват там (което е най-често породено от стремежа за бърза печалба и натиска на капитала).
- В плановете ви съществува ли вариант за връщане в България и при какви условия?
- Да бих желал да се прибера, кога и при какви условия, не знам, допускам, че когато това се случи няма да се занимавам повече с наука, а ще преживявам някак си и търся утеха в страничните си занимания.
- Защо в България има неразбиране и неглижиране на хората, които са се посветили на науката, според вас?
- Бедност, мизерия и простотия. Нацията е чалгизирана, при това тотално и безвъзвратно. Блясъка и опаковката са всичко.
- Как мислите, докога ще продължи процеса на "изтичане на мозъци" от страната и кое е онова, което ще го спре или поне намали темпото му?
- Мисля, че няма място за тревога, както е тръгнало скоро количеството "мозък", което може да "изтече", ще е пренебрежимо малко.
- Можете ли да опишете какви са условията, при които работите?
- Предвид на заниманието ми, нямам нужда от технически помощници, това като цяло сред физиците не е разпространено, за разлика от биохимиците например.
Института и/или библиотеката осигурява достъп до литература. Аз лично предпочитам системите със свободен достъп, например портала за предпечатно творчество arxiv.org, но когато се стигне до цитиране и статия, е по-добре да се ползва официално издадена версия. На мен лаборатория не ми е необходима, а лимита в използването на общи ресурси е съвсем естествен, когато всички маймуни застанем на клона той просто се чупи. Ето защо, когато е необходимо, просто изчаквам да се освободи компютърен ресурс. Работя тогава, когато се налага, а това като цяло е по всяко време. В този смисъл научният работник се различава от работника с установен работен ден, който след изтичане на работното време оставя и забравя всичко. Тези сред нас, които го правят са много малко и обикновено не стигат много далеч. Останалите мислят за труда си през цялото време, 10-12 часа са нещо нормално, събота и неделя, са просто имената на 6-ия и 7-ия ден от седмицата.
- Защо подписахте отвореното писмо до българската общественост?
- А какво друго може да се направи? Да грабваме пушките ли? Може би е единственото начинание с минимален шанс за успех, но ще е извън закона и не особено хуманно.
Интервю на Светла Василева
