Изречение, извадено все едно от чатове, форуми и коментари на младежи, нон-стоп сърфиращи в мрежата. Всеки пише както му дойде, но дори и в този оскъден език се оглежда бездната на неграмотността.
Тези дни стана ясно, че предстоят „фундаментални” промени в Закона за народната просвета, според които щял да отпадне чл. 16, т. 4, свързан с държавните образователни изисквания за усвояването и владеенето на книжовен български език! Честито! Ширещата се глупост и неграмотност сега вече ще се облече и в законови дрехи. Междувременно вече знаем, че на кандидатстудентите-журналисти също няма да им се налага да държат изпит по български език и литература. Така де, за какво пък точно на тях им е необходимо да показват умеят ли да създават текст. Азбучна истина е, че всичко започва от средното школо. Ако до 4-ти клас началните учители са пообучили децата, от 5-ти нататък започват неистови образователни напъни наученото да се прати по дяволите. Знам, че някои учители ще се обидят и ще възроптаят, но в обществото няма две мнения по въпроса за огромните дупки, които зейват точно по време на гимназиалното обучение. Никой обаче не си дава зор да ги попълни. Липсва четенето на книги, няма го умението да се пише, говори, че и разсъждава дори. Факт е, че и интернетът играе особена роля в обезграмотяването. Схемата е съвсем проста, но действа безотказно:
Осмокласник си купува компютър и си пуска интернет. Най-сетне е в чата, както всичките му авери. След седмица обаче на вратата чука класно по литература. Темата - „Любовта и изпитанията на сърцето в разказа „Дервишово семе”. Още в заглавието ученикът прилага новите умения от чат-езика и то изглежда ей така: „ЛюбоФта и иСпитаниЙАта на сърСето в разказа „Дерви6ово семе”.
Случаят е действителен, момчето е от елитната „Първа езикова гимназия – Варна”. Това е само един случай за влиянието на Skype, Mirc, ICQ и още знайни и незнайни чат-програми. Основен похват там е използването на латински букви на мястото на български, както и не дотам родни думи и фрази. Кашата е пълна, когато трябва да се използват знаци за български звукове, които нямат буквен аналог в латиницата. Такива са: ж, й, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ю, я. Официално обаче те си имат своята транслитерация в латинския, която включва различни комбинации от букви. Ж–zh, й-y, ц-ts, ч-ch, ш-sh, щ-sht, ъ-a, ь-y, ю-yu и я-ya. Заради скоростното писане, защото чатът е динамичен и време няма, но повече от незнание и неграмотност, българските чатъри съвсем не са съгласни с официалното писмо. Впрочем те и хабер си нямат от него. Ето как изглеждат звуковете в Skype: ж-j; й-j, i; ц-c; ч-4, ш-6; щ-6t, ъ-1, a, y, u; ь-j, ю-ju, u; я-q, ia, ja. Поголовното преиначаване на буквите понякога е толкова кодирано, че ако Ал. Т. Балан беше жив, едва ли би разбрал въобще за какво иде реч. А и само той ли?! Наред с липсата на каквато и да е пунктуация (това пък какво беше?), младежта отдавна пише на своя си транскрипция, като нерядко вмъква в писмената форма и съответния диалект, на който говори.
Чат-съобщенията постепенно навлизат и в ученическите тетрадки. А неграмотното писане често разсипва не само писаното слово на подрастващите, но и на техните родители, които веднъж влезли в мрежата, също се изкушени от „бързописа” и от absurdnata transliteratsiya.
Ана Кочева
Васил Василев
Balgarskiyat ezik
Ivan Vazov
Ezik sveshten na moite dedi ezik na maki, stonove vekovni, ezik na taya, deto ni rodi za radost ne – za yadove otrovni.
