След по-малко от два месеца Българската Православна църква, най-древната автокефална църква в православния славянски свят, ще избира своя нов патриарх - личността, която е призвана да бъде олицетворение както на самата нея, така и на българския народ.
Да, на целия народ, независимо от нашите „модерни времена“ и от обстоятелството, че не от вчера стотици хиляди българи принадлежат към други християнски църкви (Римо-католическата, различните протестантски деноминации и т.н.), към исляма в неговата сунитска или друга форма (най-вече т.нар. алиани или къзълбаши), или пък просто се самовъзприемат като атеисти. Така или иначе, в огромната си част техните предци са били обаче именно православни християни. По различни причини, особено през вековете на османското владичество, настъпват съществени промени в религиозната „картина“ по българските земи, но традициите на „старата вяра“ (израз, употребяван и днес от българите католици в Банат, а нерядко и от българите мохамедани) остават дълбоко закодирани в нашата етнокултурна природа. В този смисъл влиянието, а и духовните отговорности на Българската православна църква надхвърлят границите на строго църковната й „територия“. В не по-малка степен това важи и за милионите българи в чужбина, независимо от принадлежността им към други православни или „инославни“ църкви в Македония, Сърбия, Гърция, Албания, Турция, Румъния, Украйна, Молдова и по целия свят.
В навечерието на църковния събор, който ще избере нов български патриарх, с помощта на историка Пламен Павлов „Фрог нюз“ ще припомни най-ярките личности от историята на Българската православна църква. Надали може да има съмнение, че църквата е призвана да съхранява и развива националната памет, да търси примера на големите духовни водачи от миналото. Нека днес, на 18 януари, отново си спомним за един от тези “добри пастири” – светият патриарх Йоаким І. И, дай Боже, днешните митрополити и епископи, цялата общност от клирици и миряни при предстоящия избор на патриарх се обърнат в мислите и в молитвите си към големите ни духовни водачи и небесни застъпници!
И, не последно място, към собствената си съвест.
Св. Патриарх Йоаким І (1234 – 1246) – един от големите духовни водачи на България и православния свят
В нашата многовековна история се открояват редица значими имена на светци и архиереи, познати на всеки българин: Светите братя Кирил и Методий, техните следовници Климент и Наум, Йоан Екзарх, Иван Рилски, патриарх Евтимий... Заради превратностите на историята, довели до загубата на паметници, е станало така, че имената на редица други духовни водачи от национален и европейски мащаб са забравени, най-малкота са избледнели в нашата колективна памет. Днес те не говорят нищо (или почти нищо) на съвременния българин. Едно от тези незаслужено забравени имена е на св. патриарх Йоаким І Търновски, чието успение Българската православна църква отбелязва на 18 януари.
До петдесетте години на ХХ в. св. Йоаким І Търновски е познат съвсем фрагментарно. Академик Иван Снегаров публикува едно по чудо запазеното кратко житие на патриарха, с което знанията за неговата дейност се разширяват. Единственият запазен ръкопис на житието е от Македония – свидетелство, че култът към бележития патриарх е бил разпространен в цялата българска земя. В последно време личността и делата на Йоаким І са обект на проучванията на известния етнолог, фолклорист и писател Анчо Калоянов.
Високата оценка за св. патриарх Йоаким І ни най-малкото не е пресилена. С неговото име можем да свържем знакови постижения на българската държава, църква и култура: възобновяването на легитимната Българска православна патриаршия (1235 г.), създаването на скалните манастири по р. Русенски Лом (днес една от църквите при с. Иваново е обявена за паметник на ЮНЕСКО от световно значение), утвърждаването на българското духовно влияние на Света гора (Атон) и в диоцеза на Охридската архиепископия - другата българска православна църква през Средновековието. Не на последно място, усилването на българското културно и политическо “излъчване” спрямо в православна Европа (Сърбия, руските княжества).
Първият признат от вселенското Православие “патриарх на Цариград Търново и на всички българи” се ражда нейде през последните десетилетия на ХІІ в. в семейството на благородни родители. Още като младеж се отказва от “прелестите на света”. Къде е родното му място е невъзможно да се отговори, но най-вероятно това е днешният Русенски край. Още на младини бъдещият архиерей приема монашески сан и известно време се подвизава на Света гора (Атон). Вероятно не без връзка с възцаряването на Иван Асен ІІ (1218-1241) Йоаким се завръща в България с трима свои ученици – Диомид, Атанасий и Теодосий. Край крепостта Красен (дн. едноименно село в Русенска обл.), недалече от средновековния град Червен, тримата монаси издълбават скални килии и малката църква “Преображение Господне”. Цар Иван Асен ІІ посещава духовния отец и “.. го дарява с много злато...” за изграждането на обител, посветена на Архангел Михаил. Независимо от лаконичността на житийния разказ, съществуват основания да се мисли, че монахът Йоаким още тогава духовен наставник и доверен съветник на младия цар.
През 1232 г. престарелият архиепископ (от българска гледна точка “патриарх”) Василий – верният съмишленик на царете Петър, Асен и Калоян, се оттегля от своя пост. Този акт съвпада с преориентацията на Иван Асен ІІ за отхвърляне на унията с Рим, сключена през 1204 г., и за легитимарането на изконно православния статут на Българска църква. В столицата Търново е свикан архиерейски събор, който избира за църковен глава именно авторитетния монах Йоаким. През 1234 г. цар Иван Асен II изпраща Йоаким при вселенския патриарх Герман, който по онова време пребивава в Никея поради латинската власт в Константинопол / Цариград. Така започват преговорите за възобновяване на православната Българска патриаршия. През 1235 г. в град Лампсак на Мраморно море се провежда църковен събор, в който участват представители на древните източни патриашии (Александрия, Антиохия и Йерусалим), на който е признато възстановеното достойнство на Българската патриаршия. Като прибавим признанието от Рим още през 1204 г., фактически Търновската патриаршия е приета за “сестра” от всички църкви от древната “пентархия” – уникален случай в средновековна Европа и в християнския свят и до днес!
Ролята на Търновската патриаршия в историческата съдба на българите се илюстрира от такива изявени духовни водачи като самия св. Йоаким І, неговите наследници Игнатий, св. Йоаким ІІІ, Симеон, великият св. Евтимий... В някои случаи търновските патриарси оспорват църковната политика на Константинопол. По време на някои от византийските опити за уния с Рим, свързани с безпринципни отстъпки, търновският патриарх е наричан “стълб на православието”. Търновската патриаршия в продължение на два века е най-високопоставената в рангово отношение църква в православния славянски свят. Нейните архиереи прокарват влиянието си в Русия, Сърбия, Влахия, Молдова и Литва, което е в интерес на духовното издигане на техните народи. Началото на това влияние, не бива да се забравя, е поставено именно от св. патриарх Йоаким І.
От житията на св. Сава, първият архиепископ на Сърбия и неин най-почитан светец и до днес, се вижда, че патриарх Йоаким е имал завиден авторитет в съседната православна страна. Сръбският архиепископ се отнася с подчертано уважение към своя по-старши събрат и търси неговата подкрепа при решаването на споровете около признаването на Сръбската архиепископия. Началото на канонизацията на Сава, починал в Търново на 14 януари 1236 г., е поставено именно от “светия патриарх Йоаким” – това е известно от житието на сръбския национален светец, написано от неговия ученик Доментиан.
Патриарх Йоаким светителства начело на Българската църква до смъртта си - 18 януари 1246 г. Дори и малкото сведения, съхранени за него, са свидетелство за достойнствата му на архиерей, както и за силното му влияние по отношение на самия цар Иван Асен ІІ. Изрично се споменава, че патриархът е спасил мнозина от “царския гняв”, включително от сигурна смърт... В този смисъл поне отчасти предствата за “добрия цар” Иван Асен ІІ се гради и върху участието на патриарх Йоаким І в решаването на възникнали държавни и обществени проблеми и кризи. След смъртта на Иван Асен ІІ патриарх Йоаким е един от регентите на малолетия цар Коломан І Асен (1241-1246), което още веднъж свидетелства за неговите заслуги не само към църквата, но и към държавата.
Пламен Павлов
