Алексей Петров е супер майстор на бухалките и обръчите. Той е в основата на всички успехи на художествената гимнастика. Това трябваше да напише „златното момиче” Бианка Панова в книгата си „В името на голямата цел. Зад кадър”, за да си спести нападките и обидите от медии и глашатаи на „Октопода”.
Само че Бианка взела та описала спортната си биография, в която съвсем естествено става дума и за популярната треньорка Нешка Робева. Този път обаче Нешка не е онази от матрицата и клишетатата, която знаем. а човек, който освен много качества, притежава и някои слабости.
Ето как Панова си навлече гнева на въпросните издания - не споменавам имената им от хигиенни съображения. Чудите се какво общо имат Петров, присърдечните му издания и Бианка Панова? Ще разберете.
Една женица, която се изявяваше във ВИП Брадър с подличката мисия да интригантства и слухти за пикантни тайни около другите съквартиранти, които след това да опише в книга, обвинява Панова, че с книгата си изпълнила политическа поръчка. Политическа поръчка, представяте ли си?! Хората около доц. Петров очевидно съвсем са се объркали. Щом някой не венцехвали техния кумир, бос, герой, учител, вожд или както още го наричат – значи е враг на демокрацията, подставено лице и изпълнител на политически поръчки. Та женицата от Брадъра съска срещу Бианка, която била очернила великата Нешка Робева. Уважавам огромните усилия и заслуги на знатната треньорка, но също така смятам, че разкриването на неща от кухнята на някогашната художествена гимнастика, е част от миналата ни биография, която трябва да знаем и приемем такава, каквато е.
У нас трудно и рядко се говори за човешките слабости, особено ако става дума за такива на известни хора. Някогашната пропагандна машина създаде за някои от любимците си митове и легенди, които и до днес минават за актуални. За героите само хубаво. Или нищо. Само че времената се промениха и става все по-трудно да се поддържа блясъка на светлите ликове.
Някогашната идеология залагаше на непогрешимия образ. Тези, които биваха изтиквани напред, някои от тях с безспорни качества, бяха представяни като хора-слънца. Те и до днес се опитват да ни заслепяват, за да не видим петната по „златната” им повърхност. Божества. Самочувствието и самозаблудата им се поддържат от определен кръг интелектуалци, социолози, политолози и т.нар. общественици. Плюс медии. Затова и някои от героите продължават да коментират всичко, да се изживяват като последна инстанция. Понякога тези опити са симпатични, понякога не толкова и все по-често досадни. Специалисти по всичкология, които не ни оставят да говорим за човешките грешки, пороци и грехове.
Непрогрешимите. Иконите. Идолите. Превърнали са обожестваването си в професия. И никакви аргументи, колкото и да са смислени те, не могат да ги убедят, че животът казва друго.
Политическите лидери у нас са непогрешими по презумпция. Ако им посочиш слабостите се цупят, заплашват, нападат. Към тяхния щат се водят още двайсетина българи, които от десетилетия морализаторстват публично, назидават, дават оценки, размахват пръст. Знаете ги, няма какво да ги изброявам.
Всички тези хора биха си направили голяма услуга, ако прочетат „История на Франция” на Сан Антонио. Много поуки биха могли да извлекат, но една е особено ценна: да не се взимат насериозно и да осъзнаят, че са герои от бурлеска по-често, отколкото предполагат.
Но да се върнем към „разконспирираната” Бианка Панова, изпълнилката на поръчката да очерни Нешка Робева. Не познавам Панова лично, но ме радва нейният опит да разчупи матрицата. Уважавам и усилията й да се справи със страховете си или поне с голяма част от тях. Това се опитваме да правим всички ние през целия си живот – повече или по-малко успешно. И нещо много важно: Панова всъщност не напада Нешка Робева, трябва да спрат тези спекулации, а разказва за някои разбирания на своята треньорка, които не приема. Това е лично мнение, гледна точка – свещено право на всеки човек.
В случая с „политическата поръчка” обаче не става въпрос за защита на Нешка Робева като треньор, специалист и деятел на спортната гимнастика. Нищо подобно. Пъкленият план всъщност е срещу Алексей Петров, когото клетата Бианка се опитва да удари чрез Нешка Робева. Ти да видиш. Някаква световна конспирация. Г-жа Робева щяла да свидетелства по делото „Октопод” в защита на бившия големец от ДАНС и книгата на Бианка трябвало да оцапа авторитета на Нешка преди историческата й поява в съда.
Тези, които се интересуват от процеса срещу Петров и компания и са чели обвинителния акт на прокуратурата знаят, че името на Нешка Робева се споменава там в доста неочаквана (за широката публика) роля. Научаваме, че треньорката легенда освен с гимнастика, се е занимавала и с отпускане на заеми срещу лихви, някои от които събирала с помощта на Трактора и негови силоваци. Дейност, твърде далеч от бухалките в гимнастическия смисъл на думата... Някои наричат такава дейност лихварство, но аз бих се въздържал от подобна кварлификация, защото уважавам достатъчно магистратурата. Тя е тази, кояято ще преценява кое какво е. При всички случаи обаче става въпрос за пари, изчезнали скъпи картини и рекет. Пак е свързано с бухалки, но от един друг жанр...
Нешка Робева има достъп до медиите, с какъвто малцина могат да се похвалят. Досега обаче не е заявила позицията си по делото „Октопод”. Или да каже ясно, че уважава Алексей Петров, че е имала бизнес отношения с него, приятелски също, че вярва в неговата невинност и пр. Да сподели също дали, според нея, той е политическа жертва ли е или човек, обвинен в тежки криминални деяния. Би могла да поразсъждава и по въпроса как се чувстват жертвите на подобни деяния, да речем. Робева често коментира широк спектър от теми: обществени, политически, социални, спортни и културни – защо да не каже и за Трактора? Хубаво е да знаем нейната позиция. А може и книга да напише, като Бианка. В нея да разкрие още повече неща от задкулисието на спорта и фабриката за митове и божества. Любопитно четиво би се получило.
А Бианка... тя със сигурност ще продължи напред. Доказвала е, че може да го прави и без нечие опекунство. Така бе в Сараево на световното през 1989 г., когато извоюва четири медала: два златни и два сребърни, подгатвяйки се сама. Де да имаше повече като нея. Но няма. Непогрешимите са се погрижили...
Въпрос на обръчи и бухалки.
Огнян Стефанов
