Часове след зрелищното нападение на едно българско бутафорно камикадзе от турски етнически произход, въоръжено с разоръжен пистолет, вярващите в автентичността на драма(тизация)та се броят на пръсти.
Политици от ляво и от дясно, но не и от центъра ( измислен като резерват на ДПС) в пристъп на рядка солидарност (включително и сред коментаторите в социалните мрежи) се обединиха на основата на елементарната логика в двуполюсното политическо разсъждаване, според която става дума за на полет на Сокола над кукувичето гнездо под номер „ 42-ро Народно събрание”.
Мъти се нов шантаж за излюпване на коалиции.
Не се радвайте на откритието за „броените на пръсти” на вярващите, че наистина е имало атентат. Бройте пръстите.
Световните агенции, доколкото обърнаха внимание на подвеждащата „сензация” с театъра в София , уточниха, че базата на ДПС се измерва с 12 процента от населението на България. Умножено по десет пръста на всеки гласуващ, това прави…
Е, бюлетините в урните няма да са чак толкова, но мобилизацията и мотивацията на сплотения на етнически принцип, но употребяван политически колектив, ще бъде далеч над която и да било друга предизборна активизация.
Доста са тези пръсти и това е целта- да бъдат събрани в юмрук за нуждите на предстоящия предизборен бой.
Юмрукът на доброволеца( ?) за (съмнителна) слава Октай, видя се по телевизията, е на трениран здравеняк в областта на бойните изкуства ( с характерните изпъкналости по кокалчетата), който би могъл да смачка с голи ръце дребничкия мой набор Доган. Атентаторът се извисяваше с една глава над оратора,но му посегна бавно като някакъв упоен Франкенщайн- аха, да му откъсне главата като във филм на ужасите, но дребосъкът се оказа победител в ръкопашния бой ( в отсъствието на охранители!) в холивудски стил , според който по сценарий героят винаги побеждава лично злодея в края на филма-за радост не просто на делегатите на партийното събрание но и, бъдете сигурни, на (на)електризирания електорат, призован да се наслади на този нов Давид в победата му над Голиат.
Иначе казано, Доган изпълни мечтата си да си купи летяща чиния.
„Ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам… и летяща чиния ще си купя, ако трябва, ама не мога…”
Това каза той в интервю за в. „Труд” преди 5 години. Но се оказа , че все пак е инвестирал достатъчно в далаверата на „прехода”, за да си купи летяща чиния за полет над правосъдието с помощта на онези, които му позволиха да се измъкне на орбитата на недосегаемите раздавачи на порции.
Доган се доказа като извънземен, извънсистемен играч, извън всякакви следователски, прокурорски и прочие плебейски процедури, на които подлежи обикновен жител на планетата България.
Ето така в демутрократичната ни най-нова история се роди „пожизнен” партиен вожд, герой от екшън в юмручна схватка в пряк телевизионен ефир с боец от две категории над него. Доган си поръча летяща чиния и нас за мезе.
Една “подробност”: сценаристите на хепиенда са подбрали за ролята на злодея такъв герой, че да е етнически коректен образа му и да не се прекрачва границата на противопоставянето между българи и турци, с което Доган многократно е заплашвал България в случай, че му случи нещо неприятно.
Иво Инджев
