Екшънът с предполагаемия опит за покушение срещу вече бившия лидер на ДПС Ахмед Доган измести фокуса на внимание от речта на дългогодишния водач на движението. Истинските послания обаче са закодирани, както обича да казва философът Доган, в акцентите, които все още малцина са прочели внимателно.
Пред Осмата Национална конференция на Движението за права и свободи бяха артикулирани няколко фундаментални идеи, които повече от сигурно не са формулирани случайно. При това рецепиентите на тези послания със сигурност не са хората от електората на Доган, обикновените български турци от Родопите и Делиормана, не са даже и голяма част от делегатите му на конференцията. Не защото те са за подценяване, а защото високата, на много места абстрактна, стилистика на философа приляга повече на научно-теоретичен форум на най-високо ниво, а не на отчетно-изборно ешмедеме. Който има уши, е чул, който има очи, нека прочете:
...„Векторите на Властовата система на страните-членки гравитират около егоцентризма на националната идея. Но етнонационалната визия изключва не само различието и другостта, а в определени прагови случаи и “Цялото”...
Както и по-нататък:
„...Според мен, Европейските либерали трябва да имат реална визия и подходяща управленческа стратегия на тези процеси. ЕС няма друга алтернатива, освен превръщането на Балканите в Зона за стабилност и сигурност. И в това отношение е направено не малко. А доколкото се отнася до етно-религиозните малцинства, те могат да се превърнат в Генератори на Европейска Заедност на Балканите. Разбира се, всичко се свежда до статуса на малцинствата в националните държави...
В тази връзка е и предложението ми към Европейските либерали, а именно, необходима е концепция за даване на “статут на европейско малцинство” на рисковите малцинства в ЕС, в частност на малцинствата на страните от ЮИЕ”.
Критиките към егоцентризма на националната идея имплицитно съдържат идеята за ориентация към мултиетнична държава. Вероятно на първо време това би трябвало да е България, която според визията на Доган може би е редно да се превърне във второ Косово, или Македония? Дали пък екслидерът и идеолог на ДПС не си мечтае впоследствие този югоизточноевропейски модел да стане и общоевропейски? Щом рисковите (разбирай турски) малцинства ще придобиват статут на европейско такова, значи те ще са белите лястовици, авангардът, локомотивът, който ще изтегли и Турция в ЕС. Рано или късно. Всъщност май по-рано от очакваното по силата на тази логика. Тук оставяме настрана въпросът, че по Конституция България е еднонационална държава. Защото, ако се хванем за духа и буквата на Върховния закон, би излязло, че Догановата реч в тази си част е par excellence противоконституционна.
В тази връзка, а и с оглед на доскорошни изказвания на Доган никакво недоумение не будят разсъжденията му по повод честванията на Баканската война. Вчера, за пореден път той не се посвени да мултиплицира своята отколешна теза:
"...Бях неприятно изненадан, когато във връзка с честванията на 100- годишнината от Балканската война почти всички страни реагираха еднозначно за нарушена историческа справедливост спрямо нейните географски резултати. Типичното в панорамата от различни реакции беше общата позиция за малцинствата като исторически активи на културните наследства в загубените територии. С други думи, възприятието на малцинствата е в полето на “мюрета” за предявяване на евентуални претенции."
Няколко пъти в речта на Доган се завъртя думата "заедност". Има я като акцент, пък звучи в дисхармония с посланията на идеолога. Кelime delik yapar, а? Ще рече дума дупка не прави, но пък когато гръм удари, как ехото заглъхва...! Нищо, че пукалото се оказа заредено с червен пипер!
