Втората част от заглавието - „Referee & ум” /„Рефер и ум”/, може да се преведе също като „Съдия с ум” или дори - „Умно отсъждане”. Простете ми субективното насосване, напълно в стил Г. С. Раковски, в тази игра на думи с думата „референдум”, но така може по-лесно да се схване нейният истински смисъл. А нали точно схващането на смисъла е смисълът на всичко.
Някой ще кажат – защо ни занимаваш с референдума, който е чак в края на седмицата, щом си имаме съвсем прясна и важна новина с атаката срещу Доган.
Даже две важни новини с тази за оставката му от председателския пост на ДПС. Не знам, може и да е съвсем прясно всичко това, но защо вони на леш? И дали е чак толкова важно? Моето „умно отсъждане”, доколкото го имам, изпитва сериозни съмнения.
Нали се сещате колко нелепо звучи картинката: въоръжен до зъби с пистолет и два ножа мъж влиза през охраната с фалшива конгресна карта; подтичва 20-30 метра по празната пътека между делегатите и се качва на трибуната, без на стълбичката, до единствения подход нагоре, да го спре дори едно човече от НСО; вади и размахва газов пистолет, който обаче, според официалната полицейска експертиза, е зареден с абсолютно негодни дори за плашенето на гарги патрони; въпреки че момчето е боксьор и изявен побойник, когато пистолетът засича, не праска дори един тукат на Доган; обратно, дърпа се стреснат, докато дребният лидер на ДПС смело му се нахвърля и го вади от равновесие…
А броени часове по-късно пък става ясно, че не само важни детайли от нападението са съмнителни, но и героичният акт с оставката на лидера изобщо не е героичен. Нито е акт. Защото Доган, както, впрочем, се очакваше, след оставката от поста на оперативен председател, си получи поста доживотен почетен председател на партията. При това не само с представителни функции, а и с право да участва във всички форуми и във вземането на важни за партията решения. Така че дори за децата е ясно - с този ход той само се отърва от всички свои отговорности, без да изпуска всички свои права като бос на ДПС и фактор в българската политика.
Хитро!
Макар и не докрай умно, защото се знае, че простотията на всеки прост ефект лъсва като въшка на чело, ако постигането му се търси чрез прекалено сложна комбинация. Та ето защо в този момент за стария ми приятел Доган - макар да си е жив, човекът – не мога да кажа нищо добро, затова няма да кажа нищо.
И така, в неделя предстои референдум по въпроса да се развива или не ядрената енергетика в България. Първото всенародно допитване в най-новата история на страната. Квинтесенция на пряката демокрация тук. И други подобни бла-бла-бла. Толкова глупости се наприказваха покрай подготовката на това жалко събитие, че чак ме хвана яд - не за друго, а защото нямам пари да поръчам едно реално социологическо проучване по въпроса колко точно от дефицитната за България обществена енергия отиде в свирката.
Като цяло позицията по темата на референдума от страна на широкият кръг разумни хора в страната, е ясна. Те принципно са за развитието на ядрената енергетика, защото тя има своите безспорни предимства. Но то трябва да става при определени законови, финансово- икономически, екологични и, не на последно място – политически условия.
То трябва да е съобразено на първо място с интересите на българските граждани, на второ - което е същото, но на друго ниво – с принципите и визиите нашето европейско семейство и на трето – със стратегията ни за сегашната и бъдеща стойност на икономическите, а оттам и политически партньорства, които неизбежно се създават при реализацията на такъв широко мащабен проект като изграждането на нова ядрена централа.
И още нещо задължително – трябва всеки човек, който се осмели да гласува на референдума в неделя, да може да докаже поне пред собствената си съвест, че без съмнение вижда себе си като „съдия с ум”, че вотът му ще бъде „умно отсъждане”, тоест, основано на пълна информация, правилно разбиране и дълбоко осмисляне.
Аз за себе си не се наемам да бъда подобен Referee & ум.
Чел съм доста за атомите, ядрата и за частиците отвъд тях, в квантовия свят. Приятел специалист ми обясни подробно принципа на работа на този тип централи и опасностите, свързани с тях. Знам доста за финансово-икономическите параметри, за екологичните проблеми и най-вече – за политическите аспекти точно на централата в „Белене”, за която, ясно е, всъщност става дума при този референдум. Но не се наемам да гласувам, защото все пак съм пълен лаик по темата.
За сметка на това съм сигурен, че, напук на мен, повечето от онези около 40 процента от българското население, които са или напълно, или поне функционално неграмотни и нямат хал хабер що е ядро и що е атом, ще отидат до урните с най-голяма охота – било за да се почувстват социално значими, било заради веселбата, било защото някой ще им плати, било защото Партията така ги е програмирала чрез своите явни и неявни механизми за манипулация.
И на тези около 40 процента граждани няма да им пука, че с безумното си действие вкарват всички българи, включително и себе си, в сложен капан, чиито болезнени ефекти ще се усещат десетилетия наред. Но, бъдете сигурни, няма да им пука. Както, впрочем, не им пука и при всякакви други избори - президентски, парламентарни, местни, че дори и европейски, заради резултатите от които преходът ни вече се превръща в безкрайна мъка, без изгледи за измъкване.
Именно затова аз отдавна застъпвам, поне веднъж или два пъти съм го правил дори в официално публикувани текстове, тезата за необходимостта да се въведе, макар и за ограничен период от време, примерно 20-30 години, образователен ценз при всички гласувания в България. Знам колко вой обикновено се надига при лансирането на подобни идеи - особено от страна на комунистите, чието политическо дълголетие и благополучие до голяма степен се крепи именно на гласовете на безпросветните.
Знам, че това формално противоречи на разни европейски и световни харти и други документи и веднага ще бъде определено като проява на антидемократична тирания. Само че ми писна пък цялото ни общество да е подвластно на не по-малко антидемократичната тирания на простотията. До гуша ми дойде.
По този повод ще цитирам знаменитите думи на д-р Щокман от пиесата на Хенрих Ибсен „Враг на народа”: „Най-опасният враг на истината и свободата е мнозинството. Мнозинството никога не е право. Това е общоприета лъжа, против която е длъжен да се възправи всеки свободен и разумен човек. Кой съставлява мнозинството във всяка страна – просветените хора или глупаците? Глупаците са страшното мнозинство по целия свят.
Но справедливо ли е, дявол да го вземе, глупаците да управляват просветените?”
Не е справедливо – веднага като един отговарят в Пловдив. Затова и аз сега предлагам нова идея: да отменим излишния референдум за ядрената енергетика и да насрочим нов - пръв и последен – за въвеждане на образователен ценз при участието в каквито и да било избори занапред. Ето кое би било наистина полезен за България ход.
Само че има проблем. В Пловдив казват, че опираме до непреодолимия парадокс - кой ще има право на глас във въпросното първо и последно всенародно допитване? И ако отговорът е – всички, както досега, то бъдещето не изглежда розово. Защото как ще убедим простотията да гласува умно, като сама ограничи влиянието си?
Нали още в Библията е казано, че ако „Сатана се раздели против себе си, той не ще устои, но дошъл му е краят…”
Пламен Асенов
Специално за kafene.net
