Какво да я правим
България? Преди повече от година тази държава стана член на ЕС, въпреки че не
успя да реформира съдебната си система и да противодейства на организираната
престъпност. Оттогава стана по-зле.
Бронвен Мадокс, Таймс
Ако работиш нещо
престижно в България, със сигурност ще те убият. Например писането на книги за
българската мафия (Георги Стоев, убит в понеделник в централна част на София).
Шеф на фирма, която ремонтира български атомни централи (Борислав Георгиев,
убит в неделя пред дома си в София). Шеф на футболен клуб (15 са били убити
през последните 13 години, включително и три от един и същ клуб за 2 години). Почти
всички с влиятелни позиции имат пари и съответно са свързани с организираната
престъпност или са се обявили против нея, като по този начин стават потенциални
жертви.
От Брюксел
отправят убийствена критика. На 28-ми март тази година президентът
на Европейската комисия Хосе Барозу пристигна в София, за да порицае правителството за неговата неефективност.
Въпреки че се опитаха да му отвлекат вниманието, награждавайки го с орден
“Стара Планина”, той заяви на домакините си: “Честно казано, не можем вече само
да повтаряме, че нещо трябва да се направи.” Въпреки безбройните обещания нито
един висшестоящ служител не е обвинен в корупция и вземане на подкупи и нито
един заподозрян не е осъден.
И какво да се
прави? Приемайки България и Румъния, ЕС се лиши от основното си средство да ги
подтикне към реформа. Румънската парализа не е дотам смъртоносна за нейния елит
и не е толкова голям проблем. ЕК може да се опита да засрами България, както и
прави чрез докладите си. Може да реши, че съдебните решения, взети в България
няма да се признават на територията на ЕС. За жалост това може да има обратен
ефект, предвид че ще изолираме институцията, която най-много искаме да
подобрим. Другият вариант е да се спре финансирането (на стойност 6.5 милиарда
евро между 2007 г. и 2013 г.) поради опасения, че парите няма да бъдат усвоени
по предназначение. Този ход не е напълно в съответствие с европейските закони
защото парите са за развитие на земеделието, а най-големите нарушения не са в
тази област. Но може да се направи.
Дилемата възникна
поради факта, че ЕС не постави достатъчно строги изисквания пред новите
страни-членки. Погрешно прецени, че самото членство би било адекватен стимул за
осъществяване на реформа. На никоя бъдеща страна-членка няма да й се размине
толкова лесно, колкото на България и Румъния.
От друга страна,
би било опасно да отблъснем страни като България. Русия ухажва България и я
убеди да участва в сделка за строителство на петролопровод. С това България
автоматично става зависима от Русия. В същото време старите соц.-кадри в
правителството убеждават българите да разчитат на Москва, а не на ненадеждния
Брюксел.
Следователно
трябва да им се даде последен шанс преди да прибегнем до най-строги санкции.
По-конкретно, да се настоява за адекватна реформа на Министерството на
вътрешните работи, както направи премиерът Сергей Станишев. Това може да
разклати крехката тройна коалиция, но какво от това? Ако и това не даде резултат, то тогава Барозу, който вече изчерпа
потенциала на словесните атаки, трябва да каже на България, че не става за член
на ЕС. Другите страни-членки не могат да я изхвърлят от съюза, но могат поне да
спрат финансирането. България неправилно предполага, че то е безусловно.
