България, 2013-та: млад мъж насочва пистолет срещу Ахмед Доган. Германия, 1990-та: жена намушква с нож политика Оскар Лафонтен, а мъж прострелва министър Волфганг Шойбле, който оттогава насам е в инвалидна количка.
В политически план ги делят светове. Но откакто стават жертва на атентати през 1990-та - годината на германското обединение, федералният финансов министър Волфганг Шойбле и лидерът на левите Оскар Лафонтен са свързани по особен начин. Драматичната година променя и живота им, и отношението им един към друг.
През април 1990 г. Лафонтен, който е кандидат за канцлер от Социалдемократическата партия, е нападнат от психически разстроена жена и намушкан с нож в гърлото. 42-годишната медицинска сестра Аделхайд Щрайдел, която страдала от параноидна шизофрения, скрила ножа в букет, с който излязла на сцената. Лафонтен е спасен единствено благодарение на спешно проведената операция.
През октомври същата година представителят на християндемократите Шойбле, който към момента е министър на вътрешните работи, е ранен тежко от 36-годишния Дитер Кауфман. Нападателят стреля три пъти по Шойбле, два от куршумите уцелват министъра, третият - неговия телохранител. Оттогава насам Шойбле е в инвалидна количка.
И Шойбле, и Лафонтен са нападнати в качеството им на представители на държавата, но са избрани за мишени по-скоро произволно. Аделхайд Щрайдел например признава, че атакувала Лафонтен, тъй като набелязаният предварително министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия Йоханес Рау седял твърде далеч. В нейните записки са открити и имената на водещи политици като Хелмут Кол и Ханс-Дитрих Геншер.
Кауфман, който също има психоза, стоварва върху държавата отговорността за пропиляния си живот и избира за отмъщението си Шойбле, понеже е министър на вътрешните работи. А и мястото на предизборната проява, където е нападнат политикът, е близо до дома на Кауфман.
В интервю за сп. "Щерн" Лафонтен признава, че и до днес е травматизиран от атентата. Шойбле от своя страна казва: "Не съм травматизиран, аз съм парализиран". И заявява, че политиката в крайна сметка му е помогнала да свикне с новия си живот в инвалидната количка. Когато съпругата му предложила да се оттегли от политическия живот, Шойбле бил буквално ужасен. Лафонтен пък не крие, че въпросът дали да не се откаже от политиката го занимавал много сериозно - той отказва да разкрасява нещата.
И за двамата германски политици атентатът води до прелом в живота им. "Разбрах колко раним съм в действителност. Оттогава насам съм много по-несигурен", казва Лафонтен. А Шойбле изтъква: "Установих, че всичко може да се промени само за секунди". Той казва и следното: "Не проклинам съдбата си - ние, хората, сме извънредно приспособими", споделя Шойбле и цитира теолога Дитрих Бонхьофер, по чиито думи човек винаги получава силата, от която се нуждае, но едва тогава, когато има нужда от нея.
"Не смятам, че атентатите са оказали влияние върху изборните резултати от онова време. Получих няколко процента повече в моя избирателен район, нищо повече", казва Волфганг Шойбле. Оскар Лафонтен си задава на свой ред въпроса дали ако не беше атентатът, биографията на двамата щеше да поеме в друга посока. "Това не е изключено, влиянието върху живота ни е несъмнено, както и настъпилите промени, включително в политически аспект". "Но трябваше да продължа нататък", припомня си представителят на Лявата партия, "макар че се чувствах като победен спортист, който въпреки поражението трябва да продължи борбата". А Волфганг Шойбле споделя, че веднага след атентата осъзнал, че не може да разчита на специално отношение, ако реши да остане в политиката.
Б. Михайлова
Дойче Веле
