Втората атомна замина в историята – за трети пореден път. И дано не възкръсне отново като призрак – от дагмосаното с комунизъм българско съзнание.
Последното възкресение бе референдумът, спретнат от БСП & Co. Беше –и не успя. Референдумът е невалиден. Повтаряме – невалиден е – и никакви волни съчинения на тема “глас народен – глас Божий” няма да променят този резултат. В някакъв смисъл този референдум е реквием. Реквием за АЕЦ “Белене”.“Големият шлем”, тъкмен от българските рубладжии – начело с Първанов и Станишев – ще ръждясва в тревите и под него ще свирят щурци. Цирк “Белене” най-сетне фалира – и унилите клоуни сега събират панаирджийската му шатра.
Въпреки своята нелепост обаче, референдумната сага е поучителна. Който не знае какво е това български комунизъм, нека порови отново в торбата с лъжи, изсипана върху градчета и паланки, опепелила пенсионерските коси с какви ли не призрачни заплахи и захарни обещания за светло ядрено бъдеще. И най-вече нека ги чуе само сега комунягите – как се самооблажават като победители – след като осемдесет процента от българите загърбиха истеричавите им пропагандни усилия.
Спечелили били; резултатат бил най-голямото поражение за управляващите; той вещаел също такова на парламентарните избори – и прочее, и тъй нататък. Лъжат като смуглите си електорални братя, на които този път забравиха да занесат кебабчета.
Този резултат наистина е много голямо поражение. Най-голямото поражение – само че за БСП. Стартирала с амбициите да възроди проекта АЕЦ “Белене” – като пътьом подмени “социалната” си кауза с жарка защита на интересите на енергийната олигархия, нейната многомесечна и скъпо струваща кампания претърпя пълно фиаско.
И сега нейните лидери, които като едни лъжливи овчарчета лъжеха и мажеха по най-безогледния възможен начин, за да склонят българите да уважат интересите на братска путинова Русия, но и да поприкрият корупционните срамотии около този проект, са се вкопчили в сюблимните 20 процента, които още висят на косъм.
Наглостта, с която реагират, е наистина впечатляваща. Дори и да приемем, че са гласували наистина 20 процента от имащите право на глас – това прави 1 389 824 от общия брой на избирателите, посочени от ГРАО.
Колко са 60% от тях? Малко над 800 000 гласоподаватели. Иначе казано – около 13% от всички възможни. Като се има предвид мобилизацията, която коалицията между БСП, Атака и ВМРО постигна, може да се предположи, че на изборите тази коалиция ще има сроден резултат.
Нека припомня и едно обстоятелство, което злополучните лобисти на “Росатом” се опитват да забравят. Първоначалните прогнозни резултати за референдума предполагаха огромно мнозинство от гласували в полза на АЕЦ “Белене” – и само някъде около 13% гласували против. С течение на времето гласовете на обявилите се против нарастваха – при това в пъти.
Гласовете на гласуващите “за” си останаха същите. Днешната им наличност е безпощадна: само стотина хиляди над подписите в подписката, която инициира този референдум. Някъде около 65% от обичайния, досега постиган електорат от БСП. Като в случая формулата е плюс разните националисти. Впечатляваща “победа”, наистина!
Голямото поражение обаче не е там. Всъщност – ако този референдум донесе нещо полезно, то е в това, че за сетен път потвърди стратификацията на лявото в България. Показа кои гласуват в червено и най-вече – защо го правят. Отговорът е кратък и ясен: от невежество. Или пък от старческа деменция – от сляпа привързаност към собственото си минало, проживяно в идиотиите на комунистическа България.
Данните са категорични в това отношение. Против АЕЦ “Белене” са гласували младите, знаещите, хората от големите градове. “За” са гласували пенсионерите и селяните. Тези, за които е достатъчна мантрата за евтиния ток и миража за “модерната” и просперираща държава, в която ще се превърнем, ако положим върху земетръсния дунавски бряг още една руска ядрена централа. За Белене са гласували 72% от хората над 60 години – според данните на “Алфа Рисърч”. Най-много гласове против има в групата на най-младите – на тези под 30 години. Това да ви говори нещо, господа социалисти?
Многото негласували също са ясен знак, който и при най-добро желание не може да бъде тълкуван в полза на мнимите победители. По отношение на тях Огнян Минчев е съвършено прав: един от изводите ни би трябвало да бъде следният: българските избиратели отказаха да приемат горещия картоф “Белене” в своите длани, да го овесят върху своята съвест. Референдумната апатия излъчи следното послание: не ни занимавайте с неща, които са ваши прерогативи – и за които вие носите отговорност. Избрали сме ви, за да ги решавате, а не за да ги прехвърляте на наш гръб.
Има и друг един извод, който също е много важен – най-малкото защото става дума за провал, който компрометира и самия демократичен механизъм на референдумите. И той е, че хората могат да бъдат питани само когато въпросът е съобразен с тяхното ниво на компетентност. Всяко надхвърляне на това ниво отваря широко вратата за най-долнопробни спекулации и манипулации, на които се нагледахме в последните месеци.
Иначе самият референдум породи не само покруса. Породи и истински хитове, и безспорни рекорди по отношение на политическата лъжа. Породи и символика, която не е редно да пренебрегваме.
Един такъв символен елемент ни беше показан по БНТ. Една репотьорка интервюираше провинциален ром, който за разлика от огромната част от своите събратя заяви, че непременно ще отиде да гласува. Тя го попита знае ли какво е това референдум, и той отговори: не. Попита го и знае ли какво е това АЕЦ “Белене” – и отговорът беше аналогичен.
Тази сцена е символът на пропадналия безславно референдум. Тя изразява най-ясно и точно неговото съдържание – както и неговите цели. Целите на тези, които го инициираха. Ето за това си мечтаят те: да отидем до урните, без да знаем защо и за какво.
За нещастие на България все още има такива хора. За нейно щастие обаче са вече относително малко. И ще стават все по-малко и по-малко.
Едвин Сугарев,
www.svobodata.com
