2 февруари в народните традиции е Петльовден, наричан още Петлов, Петларовден.
С този празник се отбелязват спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която са се крепили семейството и мирът.
В едно от най-самобитните и стари български селища, село Еркеч (дн. Козичино), Поморийско Петльовден се тачи и празнува особено пищно и до ден днешен. Изобщо, еркечкият бит, култура и език с най-същностите си и самобитни характеристики са съхранени непокътнати и до наши дни. Запазили са ги както местните хора, които са останали да живеят в селото, така и онези, които са го напуснали. Те не само че не са загубили връзката с родното място, но непрекъснато я напомнят и подчертават.
В традиционния народен календар един от най-важните празници е тъкмо Питловден (Петл’ухден), както го наричат в Еркеч. Това е празникът на момчетата, а негов аналог, момичешкият е Лазаровден. На Питловден във всяка къща, в която има момче, се коли петел като спомен от времето на страшния кръвен данък, когато досетлива еркеченка опръскала с кръвта на жертвената птица двора си и така турците подминали нейната къща. Закланият петел се готви, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата – продължители на рода. А и къща без петел не бива, ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат и да се захващат за работа.
За изключителната важност на този празник в календара на еркечани свидетелства и откритият на 2 февруари 2010 г. единствен в страната паметник на петела в съседното село Голица, което е основано от преселници от Еркеч. А повече за езика и традициите на Еркеч и еркечани може да прочете в книгата „Еркеч-паметта на езика”, София, 2012.
Ана Кочева
