Втората половина на септември 1990 г.: в България ври и кипи, нацията или по-скоро нормалната част от нея месеци наред води безкомпромисна битка срещу опитите на терористичната просъветска банда БКП /преименувана вече на БСП/ да се удържи във властта.
Докато ние бяхме в палатковите лагери и мечтаехме за свалянето на омразната московска клика в отечеството ни, група от охранени, добре заплащани през годините национални предатели, с пагоните на офицери от външното разузнаване са в Москва. Външното комунистическо разузнаване е също с променено име, нарича се вече Национална разузнавателна служба, но също както и партията със сменено име не се различава особено от предишния московски имплант в родината ни - ПГУ-ДС. Хората са същите, методите са същите, обвързаностите със Съветите и службите му, най-вече те, са същите. Президентът в това време вече се казва Желю Желев, уж опозиционер, доскорошен председател на СДС, но както ще се окаже скоро – обикновена марионетка на същите служби и комунистическа партия. Нека припомним едно непубликувано интервю на Жельо Желев от 2 януари 1989 г. пред френския журналист Ален Шевалария, в което бъдещият президент от СДС заявява, че е „марксист”?! Интервюто беше публикувано във в. Стандарт пет години след падането на режима на комунистическата партия. Желев не желае да си спомня тези свои откровения, но те са много важна част от обяснението защо БКП и нейните репресивни служби напълно контролираха прехода в България, както и защо не понесоха никаква, абсолютно никаква вина за престъпленията, които вършиха десетилетия наред срещу България и българите. Ето какво говори „бащата” на СДС в това интервю: „По убеждения аз съм марксист и това, че толкова другари от участниците са комунисти, активни борци, над 15 души от членовете на Клуба /за подкрепа на гласността и преустройството на Горбачов - бел. моя/… ние затова поддържаме Горбачов, защото той предлага най-хуманния, най-човечния вариант, най-малко разрушителния вариант да се демонтира тази система, за да се преобразува… Преустройството и гласността - това е общо дело, еднакво скъпо на истинските комунисти по убеждения…” ( в. Стандарт, 18 януари 1994 г. ).
В спомените на Огнян Дойнов може да се прочете за една среща на Андрей Луканов с Михаил Горбачов, която е проведена след 10 ноември 1989 г. в Москва.: „Тогавашният български посланик в Москва Георги Панков разказва за една среща на Андрей Луканов с Горбачов, на която Луканов моли, ако е възможно, на другия ден да излезе в съветската преса голямо съобщение, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на официално посещение в България. Тогава Горбачов казал:
─ Но Желю Желев е против комунистите и против Съветския съюз.
─ Не е вярно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, ─ така му казваме да прави.
─ А защо тогава казва „долу!“ и сочи с палеца си към земята?
─ И това сме му казали да прави – отвърнал Луканов.
Георги Панков разказва за срещата, състояла се през есента на 1990 г. в Кремъл. На нея присъстват Михаил Горбачов, Андрей Луканов, Георги Панков и посланикът на СССР в България Виктор Шарапов... „Защо давате такава характеристика на Желю Желев? Неотдавна той мина през Москва и заяви, че ще ликвидира селата, защото те са база на комунистите” – пита след срещата Георги Панков Андрей Луканов. „Ти си се откъснал от живота в България, ние с него имаме договорености” – повтаря Луканов.”
(Огнян Дойнов, „Спомени“, С. Изд. къща Труд, 2002, стр. 339-340).
Направих това отклонение, защото тези неща не се припомнят, не се запомнят, не се вписват във всекидневното търсене на отговори защо страната ни става само за лош пример и е последна в ЕС по всички възможни показатели, че и отвъд това дори. Част от обяснението се намира и в това, което са вършили в началото на прехода криптокомунистическите слуги от преименуваното ПГУ-ДС.
И така, четем „Отчет, относно разговорите на делегацията на НРС на НРБ с ръководни служители на ПГУ-КГБ по кадровата дейност:
„В изпълнение на договореностите за сътрудничество между НРС на НРБ и ПГУ-КГБ на СССР по линия на кадровата работа делегация на НРС на НРБ в състав: полк. Д.Вавов-зам.-директор на НРС, полк. К.Тодоров – началник отдел „Личен състав и подготовка“ и полк. Б.Хрисимов – началник секция „Подготовка и патриотично възпитание“, осъществи посещение в Москва през периода 17-20 септември 1990 г. по покана на ПГУ-КГБ.“
Каква мерзост и подигравка с думите – началникът на отдел „Патриотично възпитание“ е в Москва, за да договаря политика, която няма нищо общо с патриотизма, а представлява на практика най-последователното му и ругателско отричане. Ето тук е заровено кучето на прехода – тези национални предатели преуспяват дори и днес от екраните на телевизии и други медии да втълпят на лишена от достойнство и себеуважение част от нацията, че били работили за националните интереси. Нито са работили добре, нито качествено, най-малко пък за националните интереси. Нека припомня – при постъпването си в специалните служби на тоталитарна България всеки от тях е подписвал и се е клел във вярност най-напред на БКП и КПСС. Вижте какво пише в т.н. клетвена декларация, която е неотменна част от всяко кадрово досие там:
„ Клетвена декларация
Подписаният……...... постъпвайки на работа в Комитета за държавна сигурност, съзнавам отговорността на работата и в името на народа, се заклевам:
- да бъда безпределно предан на Българската комунистическа партия...“
Това е. Мислех, че поне тази простичка релация ще можем да приемем като naked truth, като категорична база, от която ще оценяваме единствено степента на национално предателство на московските слуги, инсталирани в службите на комунистическа България. Но не би. Никаква способност за осъзнаване дори на видимото, а ние очакваме да прозрат усложненото. Няма да стане и ще си кютат в горчиво неведение, вгорчавайки и нашия живот, защото сме обречени да живеем с тях на една територия. Документите, с гриф „Строго секретно“, които виждате на факсимилета представят една много неприятна, но истинска версия за това, че българския преход беше дирижиран от службите на комунистическия режим и това ставаше в синхрон с Москва. Полк. Д. Вавов казва следното:
„…Ръководството на НРС е успяло да съхрани личния състав и да извърши минимални съкращения в сравнение с други поделения на МВР. Служителите на НРС като цяло са останали верни на марксизма-ленинизма и на социалистическата идея, въпреки деполитизацията и резформироването на ППО.“ Написаното на стр. 10 в този документ е изключително срамно и дава обяснение защо близо година след падането на Т.. Живков поговорката „Курица не птица, Болгария не заграница“ има основание. Съдете сами:
„На всички нива съветските другари изразиха своето желание за сътрудничество с НРС в обем и рамки, които ние желаем. Стана ясно, че от бившите източно-европейски социалистически страни продължават контактите си на сътрудничество само с нашата страна…“ Ето, това обяснява защо уж тръгнали от равни позиции с Унгария, Чехословакия и Полша, ние се озовахме на края на света, а в Полша днес дори няма икономическа криза. Тук не можем да се отървем от националните предатели от тези служби, окупирали всички важни позиции в публичната власт през тези 24 години. Там – направиха лустрация, в различните държави с различни параметри, но навсякъде имаше ограничаване на служители на комунистическите служби от участие в публичните институции, стопански структури и преподавателска дейност. Тук е точно обратното – в тези сектори буквално е наводнено от бивши кадрови офицери и куки, които са вербували. Те ни учат на ум и разум – чудно ли е, че страната ни е на дъното тогава?!
„ИЗХОДЯЩА ШИФРОГРАМА, №343
До всички резидентури
„... Във връзка с решението на Политбюро разпускането на партийните организации в нашето поделение ще стане съобразно легендировките на състава и като се спазват изискванията на конспирацията. (Комунистите на прикритие продължават да членуват в ППО по месторабота).“ (Слуужебен архив на ПГУ-ДС, Фонд 9, Опис 4а, А.е.67, л. 43, 1990-91 г.)
Ето, комунистическите служители в НРС не се колебаят да прибягват до всякакви конспиративни методи, но и днес си умират да хокат всеки, който настъпи тази тема, с обвинения в „конспиративни теории“. Пичове, няма конспиративни теории, има конспиративни практики и вие сте техните пророци. И не сте работили за никакви български национални интереси, дайте да се разберем вече веднъж завинаги по тази тема. Служили сте на небългарската комунистическа партия в отечеството, за да тероризира населението и да превърне страната ни в най-близък сателит на Съветите. Трябваше да бъдете съдени за това, а не да Ви се позволява да нахалствате от телевизионните екрани и печатните издания с демонстративното си дебелоочие. Продължаваме с документалните доказателства за моите тези:
„На основата на Перспективния план за взаимодействие мeжду външните разведки на КГБ СССР и МВР НРБ за периода 1985-1990 г. сътрудничеството ни непрекъснато се задълбочаваше, става всеобхватно и по-ефективно. Допълнителен импулс са и препоръките от Заключителния документ от Берлинското съвещание...Практическа помощ, както за центровете, така и за резидентурите оказа и влезлият в през 1985 г. в сила Протокол за основните принципи на сътрудничеството между разузнавателните управления на ниво резиденти. Понастоящем се поддържат делови контакти в 36 резидентури. Като нова форма на сътрудничество се наложи практиката да се работи съвместно по:
-конкретни ОП
-отделни вербовъчни разработки
-съвместно разработване на задачи и ценни агенти
-провеждане на конкретни оперативно-технически мероприятия
-продължава практиката да си предаваме агентура за по-нататъшна работа и използване на възможностите и… Разширява се полезната практика, заминаващите на задгранична работа наши резиденти да посещават Москва за консултации“ (Служебен архив на ПГУ-ДС, Фонд 9, Опис 4а, А.е.69, л. 32, 1990 г.)
Казват, че всяко нещо се познава в сравнение. Нека приложим този метод и видим какво се случва в другите страни от източния блок в същото това време. Свидетелствува резидента на ПГУ-ДС в Атина:
„ВХОДЯЩА ШИФРОГРАМА № 658, 17.01.1990 г. за Кондов-лично от Атина Днес проведох среща с колегата от ЧССР по негово искане. Сподели, че назначаването на министър на вътрешните работи на ЧССР от опозицията е довело до отстраняването на всички началници на управления, а вчера е била отнета и служебната карта и личното оръжие на началника на ПГУ. В предварителен порядък тяхното ПГУ е филмирало и впоследствие е унищожило делата на агентурата като са оставили само минимално количество работни материали. Псевдонимите са заменени с номера…С оглед защитата на агентурата, преустановил изпращането на документални материали в Центъра, като ги унищожава на място...
Горното за ваше сведение.
Войников”. И още:
„На 05.01. бях посетен от унгарския колега по негово искане. Сподели, че непосредствено след изборите през м.февруари т.г. ще бъде обявена реорганизацията в органите за сигурност като разузнаването ще бъде обособено в „Национална служба за сигурност” извън министерството на вътрешните работи, на директно подчинена на министър-председателя на страната. В контраразузнаването са били ликвидирани отдели и управления, занимаващи се с интелигенцията, църквата, опозиционните организации и други…“ (Служебен архив на ПГУ-ДС, Фонд 9, Опис 4а, А.е.70, л. 4, 1990г.)
Явно толкова можем, по дяволите. Иначе как да си обясним, че до 1997 г. в българското контраразузнаване например нямаше руски отдел. Беше създаден, когато Националната служба аз сигурност беше оглавена от ген. Атанас Атанасов. Московците си разиграваха коня в България точно все едно това беше тяхна губерния, не независима държава. Един-единствен път, през март 2001 г. НСС изгони руски шпиони от България и оттогава – нищо. За сметка на това пък след като начело на държавата се тропоса „нещото“ от Мадрид, за московската пета колона настанаха чудни времена. Един бивш главен прокурор дори беше проводен със специална депеша от Путин до действащия български премиер тогава. Днес не съм сигурен дали изобщо се работи по руско направление в ДАНС, затова и страната ни е необикновено удобен полигон на техните операции.
Нека припомним, че Борис Смирнов, изгоненият заедно с военното аташе Владимир Ломакин трети секретар в руското посолство през 2001, беше започнал да създава мрежа от проруски националистически организации в навечерието на тогавашните парламентарни избори. Ако погледнете тогавашните доклади на НСС ще видите и още един вектор на неговата активност, който не вещае нищо добро – Борис Смирнов обикаляше провинцията в опити да изгради гравитиращи около БСП цигански организации. И наистина, партия „Рома“ няколко години по-късно вече беше част от „Коалиция за България“. Няма по-удобен инструмент за дестабилизиране на една европейска държава от етническите брожения и ескалация. В този смисъл една информация, изказана от пряк свидетел за контактите на Ахмед Доган с руското посолство трябваше да смути съня на българското контраразузнаване – Осман Октай, бивш заместник на Доган в ДПС до 2001 г.: „Ахмед Доган се срещаше редовно с руския посланик Леонид Керестеджиянц в частен хотел в Кържали“ (ТВ+, „Свободна зона“, 5 януари 2011 г., 18.40-19.50).
Антон Тодоров
