Цяла седмица нито един виден гербаджия не съумява да защити своя лидер. С аргументи и факти, разбира се. Безмисленото запушване на амбразури не се брои – то повече вреди.
Не знам на какво се дължи тази тежка дрямка. Най-вероятно на недостатъчност, която няма да конкретизирам от етични съображения.
Атаки срещу Бойко Борисов се сипят от ляво и дясно, от медии, от явни противници до лицемерни приятели. Засега той се отбранява сам. Не му помагат кой знае колко и комюникетата от МВР и ДАНС, както и изявленията на техни представители. Не се съмнявам в лоялните им намерения, но резултатите не са кой знае колко убедителни.
Причината, според мен, е в деликатният подход, стремежа да се говори иносказателно, да не се изрича докрай фактологията, да се прикриват парчета от истината. Не знам дали е точно така, но така изглежда отстрани.
Никой досега не се изправи да заяви ясно, че сътрудничеството на службите, които се борят с организираната престъпност не е осъдително, а достойно поведение. Да участваш в борбата срещу мафията или да подпомагаш тази борба според силите си, е доблестно! Това трябва да стане ясно веднъж завинаги. И да влезе в ценностната ни система.
Гербаджии повтарят едно и също: Борисов не е знаел нищо. Знаел или не е без значение. Самият премиер заяви спокойно и открито, че е имал контакт с хора от службите и МВР и с каквото е могъл е помагал. Тук е заровен ключът от бараката. Мнозина, по инерция от минали времена, възприемат сътрудничеството на службите като слугуване на Държавна сигурност. Това е гнусна инсинуация. В една демократична и правова държава за всеки гражданин е чест да подкрепя и подпомага борбата с организираната престъпност. Защото става въпрос наистина за война, а не за отделни акции и битки.
Опонентите на Борисов упорито вменяват на обществото, че той произлиза от престъпни кръгове, че е свързан с хора от ъндърграунда и пр. Защитниците на Борисов също толкова упорито заобикалят тази тема, с което подхранват тези съмнения и дават повод за нови манипулации. Нещата са доста прости. Борисов е бил спортист, тренирал е карате, познавал е много хора, някои от които по време на прехода се оказват в бизнеси, които се движат по ръба на закона, а понякога и отвъд него. Такъв е бил и Алексей Петров, за когото мнозина са смятали, че е една предана на страната си барета, докато не излязоха на бял свят мафиотските му истории. Трактора е бил прегръщан и от доста политици и хора във властта, използван е бил от тях. Днес те сочат Борисов и му припомнят времето, когато е другарувал с Петров. Демек, какъвто е единият, такъв е и другият. Дори само покрепата, която има Борисов от ЕС и други страни е достатъчен аргумент, че той и Петров се намират на две различни барикади. И всеки, който поне малко уважава истината, няма как да отрече това.
Борисов е познавал и други като Трактора. Сигурно и затова е предизвикал интереса на службите, което е съвсем нормално. Кажете го открито, какво страшно има.
Кой храбрец би заявил, че биографията му е чиста като планинко езеро. Любопитно ми е да видя поне един такъв, но едва ли ще доживея такъв момент. Такава е човешката природа. А животът, както е казал Виктор Юго, винаги предлага повече неща, отколкото човешкото въображение може да измисли.
Затова е много смешно да наблюдаваме някакви треторазрядни смешници, които подскачат от медия в медия със залепен на челото етикет: "Аз съм стожер на морала".
Както и да е - трудно вече могат да излъжат някого. Жалкото е, че някои медии биват възприемани като циркова арена, но това е друг въпрос.
Сещам се за Джон Едгар Хувър, който е управлявал повече от 40 години американското ФБР. Той също е бил противоречива личност, силно обичан и уважаван, както и силно мразен. Всеизвестно е, че е притискал опонентите си с всякакви средства, но едно не може да му се отрече – смазва организираната престъпност в САЩ както никой друг преди и след него. Известен е и с това, че е събрал 164 досиета, съдържащи 17 750 страници материали, обхващащи период от петдесет години. Повече от половината от тези папки съдържали уронващи престижа доказателства от сексуално, морално и етично естество. Публицистът Кърт Джентри, който е изучавал и писал за живота на Хувър казва за тези досиета: „ … тяхното съдържание описваше изнудването на патриарха на една американска политическа династия, неговите синове, техните жени и други жени; два ареста на хомосексуалисти, за които Хувър разпространява информация, за да може да срази един остроумен и изтънчен кандидат-президент на Демократите; доклади от наблюдението на една от най-известните първи дами на Америка и нейните любовници, които били не само от двата пола, но и чернокожи и бели; документация свързана с гавра с малолетни, която директорът използвал, за да контролира и едно от комунистическите протежетата; списък с шпионите на Бюрото в Белия дом за осемте президентски администрации, през които Хувър бил директор на ФБР; забраненият плод на стотици незаконни подслушвателни устройства, съдържащ например доказателство, че министърът на правосъдието (по-късно съдия във Върховния съд) е получавал подкупи от престъпния синдикат в Чикаго; както и досиетата на знаменитости, съдържащи всевъзможни отвратителни клюки за едни от най-големите имена в шоубизнеса, до които Хувър бил успял да се добере“.
Така е в живота: няма само черно и бяло. Нашите политици са същите мръсни копелета, каквито са колегите им по света. Дори, когато са в опозиция.
Примери за това колкото щете.
По време на югоембаргото влакова композиция е спряна на гарата в Драгоман, до югославската граница. Митничари и гранична полиция откриват, че вагоните са пълни с карбамид и урея. Стоката е от врачанския химкомбинат „Химко”. Фирмата, която се опитва да изнесе незаконно ембарговата стока, оценена на милиони германски марки, е регистрирана във Враца и в нея фигурира името на съпругата на виден наш политик, лидер на партия, премиер. Проверка на съответните органи разкрива, че двамата нейни съдружници са братя от Враца на по 20 и 22 години, които нямат хал хабер за какво става дума.
След няколко телефонни обаждания и въпреки съпротивата на някои гранични полицаи композицията преминава границата при Калотина и реализира поставената „търговска” цел.
В България по онова време са заведени 29 дела за нарушаване на югоембаргото. В Германия те са 589, от които около 530 завършват с различни осъдителни присъди. У нас нито едно!
Друга история. Фирма на близък човек на Андрей Луканов участва в източването и препродажбите (няколко само за 10 години) на рафинерията „Плама” край Плевен. Гигантското предприятие е съсипано и фалирано, разпродадено и източено, от което въпросната фирма се възползва перфектно. В една от фирмите човекът на Луканов е в съдружие със съпругата на един от най-големите му опоненти в Народното събрание от „синята” част на залата...
Трета случка. Съдружник на известен плевенски бизнесмен и депутат е разстрелян показно пред десетки свидетели пред дома му. Той е пръв приятел на един от стожерите в БСП и хипер активен в критиките срещу Борисов. Жокер - бил е и вътрешен министър. Човекът е разстрелян с автомат „Калашников” със заглушител по същият начин, както бе прострелян Златомир Иванов – Баретата. Убийците и поръчителите не са разкрити и до днес.
Косьо Самоковеца създаде частна митница по времето, когато начело на НСС бе ген. Атанас Атанасов. Именно тогава е ренесансът на контрабандата, „златният век” на незаконния трафик.
Иван Димитров-Доктора възражда това мафиоугодно дело, подкрупян щедро от политически кръгове по времето на НДСВ. Той е възпитаник и любимец на известна соцактивистка от Димитровград и Хасково, която се издига до важни постове в Министерски съвет и ДАНС по времето на Петко Сертов и Алексей Петров. Министри и депутати от НДСВ се оказват на една яхта с Доктора и Амигоса, друг подземен играч, където, според хора от службите, е уреждан въпросът с трафика на карго и дрога от Гърция чрез железниците.
По времето на тройната коалиция ДАНС бе превърната от определен политически кръг в ГЕСТАПО и подслушваше, следеше и заплашваше политици и журналисти. Предостатъчно е да се спомене мракобесната разработка „Галерия”. Всичко това е ставало с благословията и мълчаливото съгласие на премиер и президент. Рекетирани са бизнесмени, прикривани са контрабандни канали, проституция и са изпълнявани „мокри поръчки”, включително и убийства.
Колко папки и досиета могат да напълнят подобни истории с главни действащи лица политически и мафиотски кръгове? Най-перверзното е, че именно тези лица са ариергарда на атаките срещу Борисов.
Давам си сметка, че Борисов едва ли има нужда от моята защита, както и че ще отнеса „демократични шамари и ритници” от неговите опоненти и „борци” за свобода и права, но истината за нашия живот ми е по-скъпа. А тя е шарена и нееднозначна. Затова и Исус е казал да хвърли камък върху прелюбодейката този, който смята че е безгрешен, но такъв не се намерил.
Святи и мъдри хора трябва да съдят, а не лукави и лицемерни престъпници.
Организираната престъпност е не просто предизвикателство към реда и закона, към самата цивилизация.
Много е възможно в началото на мандата Борисов и ГЕРБ да са имали някакви уговорки с лидери на други политически формирования. Това е част от политическото задкулисие. Със сигурност Борисов е нарушил тези „спогодби”. Управлението удари по някои от най-защитените структури на организираната престъпност, ползващи се с политическа протекция. Присъди вече има по „Наглите” и „Килърите”, някои от тях доживотни. Ударен бе и „Октоподът”. В съдебните зали на светло излязоха редица връзки на бандити с политици и кръгове от сивата икономика. Затова и критиките срещу МВР и Цветанов са толкова яростни. Физкултурник бил, не говорел правилно, организирал показни акции и пр. Така е, но удари и набута в миша дупка бандити, които десетилетия никой не смееше да пипне дори с пръст. Ударени бяха дори някои олигарси, за които се смяташе, че са недосегаеми за която й да е власт.
На всичкото отгоре Борисов отказа да строи АЕЦ „Белене”, поне не с пари на народа, с което изправи срещу себе си още кръгове – тези от енергийния сектор. Както и московското лоби. Засегнати са геополитически интереси.
Спомнете си, че Джон Кенеди е убит само два месеца след като спира печатането на долари от частни банки, влизащи в управата на Държавния резерв. Не сравнявам Борисов с Кенеди, а мотивите за атаки срещу него. Те не са за подценяване, независимо, че сме малка и бедна държава. Всъщност затова сме и такава...
Иначе кой не знае за грешките на сегашното управление? Кой не вижда неговите слабости? Само проблемите със сметките за парно, създадени от Софийската топлофикация стигат, за да загуби ГЕРБ част от гласовете в столицата. По места депутати от управляващата партия „колят и бесят”, както се казва, притискат бизнеса, участват в съмнителни сделки и договорки с политически противници. И в не всички министерства нещата са розови. Случващото се във фонд „Научни изследвания” пък оголи грозни корупционни сцени. И всички тези проблеми остават на заден план в мига, в който се появи нещо компрометиращо лично Борисов. Ако не е Борисов, ще е Цветанов. Кулите близнаци на ГЕРБ... Най-интересни и упорити са опитите да се вбие клин между двамата. Неслучайно се чуха гласове от „специалисти”, че именно Цветанов е виновен за „изтеклите” към „Биволъ” документи за „Буда”. Същите тези хора отлично знаят, че документите са преснимани и изнесени най-вероятно от човекът, който е имал достъп до тях и е предложил да се работи по Борисов. Същият при напускане на МВР е намерил подслон при Алексей Петров. Човекът обаче починал преди три седмици и нишката е прекъсната. Колко удобно.
Говори се и за втора папка „Буда” - тази от разследването на взивения джип на Цветелина Бориславова, жената, с която тогава живеел Борисов.
Ето историята накратко. На 27 март 1997 година бомба взривява джипа на Цветелина Бориславова на столичната ул. „Карнеги“. Синият опел „Фронтера“ е бил паркиран в близост до офиса на „Ипон“, чийто собственик тогава е настоящият премиер. Бориславова се отървава с шок и драскотини, тъй като бомбата се взривила като натиснала дистанционното на централното заключване от малко повече от десетина метра. Първоначалната версия бе, че става въпрос за конкуренция в търговията с химически продукти, с каквито се занимавала Цветелина по онова време. Друга обаче е по-интересна: в атентата била замесена бивша барета, който бил забелязан преди това в близост до взривения джип.
Участници в разследването разказват, че преди атентата Цветелина Бориславова е била на басейна „Спартак”, където плувала. Хора от охраната на Алексей Петров й поискали ключа от джипа, за да направят място за паркиране на друга кола. После й го върнали. Когато по-късно спецове извършвали оглед на взривената кола, те били изненадани, че няма следи от проникване в джипа с подправен ключ или разбита ключалка. Значи някой е отворил с оригинален ключ... По тази версия обаче така й не са събрани тогава достатъчно доказателства и извършителите, както и поръчителят остават неразкрити.
От „Биволъ” обещават още документи и сигурно ще покажат такива. Един чорап като почне да се разплита... Така и не става ясно обаче, кои са нещата, които компрометират Борисов, които го уличават в нещо лошо? такива няма. Освен някакви внушения. Всъщност именно заради тях се вадят и тези папки, които де факто са абсолютно несъществени и дори показват премиера в гражданска позиция.
Само че хората не са толкова тъпи и преценяват за какво става дума.
Затова атаките бяха подсилени с темата за Хизбула. В този сюжет на Борисов е отредена ролята на послушник на американци и израелци, които го мачкат като пластелин. За опозицията не е важно какви са фактите и че може наистина хора от Хизбула да са замесени в атентата в Сарафово. Важното е Борисов да бъде представен като зависим от чужди и предал националните интереси премиер. Ужас! В случая доказателствата нямат никакво значение. Дори да бъдат показани (което не е редно от гледна точка на разследването) на гневните критици, те пак няма да ги приемат.
Трикове, присъщи за всяка предизборна кампания. Само че до вота остават още пет месеца, което е доста време. Какво ли още ще измисли злият гений на мафията и политическите й кръстници?
Разбираема и логична е активността и дори злобата на опонентите на Борисов. Те лелеят властта и ще направят всичко възможно да се докопат до нея. Разбира се твърде странно е в един хор да пеят десни, леви, ДПС, Кунева и Атака, но очевидно целта ще „оправдае” и такъв абсурд.
На този неприятелски фон е учудваща слабата и неуверена защита на Борисов от представители на ГЕРБ. В пиара съществува „стратегия на мълчанието”, но тук става дума за безполезно и хилаво говорене. Сякаш нещо не е наред. Би могло да се допусне, че толкова могат, което не е никак добре за ГЕРБ. В управляващата партия открай време говорят за прозрачност. Време е да докажат, че тя е силно оръжие. Ако нямат кадри - да намерят. Ако им трябват пиари - да открият. Ако им трябват умни глави - да потърсят. Така се прави тази работа: с подходящи хора. Другото е нездравословен сън.
Огнян Стефанов
