На 9 февруари 1893 г. се ражда стриптийзът – за първи път танцьорка от прочутото парижко кабаре „Мулен руж” (Червената мелница) се разсъблича пред публика.
Дрехите си сваля и скандализира общественото мнение красавицата Мона. За непристойното си поведение момичето е арестувано и глобено 100 франка, което предизвиква протести и безредици в Париж.
За своеобразен протостриптийз може да се счита танцът канкан, появил се във Франция половин век по-рано по кадрил на Офенбах. Той е изпълняван в ресторанти, кабарета и в различни увеселителни заведения, като изпълнителките задължително са с черни чорапи.
Канканът и стриптийзът няколко десетилетия са считани за непристойни танци, вулгарни и предизвикателни. Между техните изпълнителки и проститутките е поставян знак за равенство.
Първоначално в Америка стриптийзът е наричан „бурлеск”, но впоследствие под това понятие се оформя синтез от еротика, музика, танц и театър, а не просто въртене около пилона. Сега стриптийзът е явление, напълно приемливо в обществото. Нещо повече - еротичните танци вече са неотделима част от масовата култура. Епизоди със стриптийз на различно равнище присъстват в повечето филми.
Стриптийзьорките, поне в САЩ, отдавна са считани за работнички като медицинските сестри или продавачките. Те плащат данъци и отглеждат деца. За много девойки пилонът е само старт в кариерата на манекенки или танцьорки. За други този старт към бъдещето няма нищо общо с демонстрацията на тялото – те печелят пари за следване и начален капитал за малък бизнес.
Стриптийзьорките обикновено се изявяват в нощни клубове. Класически елемент в него е пилонът, около който танцуват и се разсъбличат. Момичетата могат да слизат от сцената и да сядат по коленете на посетителите, които обаче нямат право да ги докосват с ръце.
Местните и централните власти установяват закони, които определят доколко стриптийзьорките могат да се разсъбличат. Сега танцът на пилона или pole dance се развива като самостоятелно направление в спорта.
