Преди години често ми се налагаше в компании, след като се разбере, че пиша за вино, да отговарям на един и същ въпрос, зададен със съзаклятническа интонация:
"Кажи, сега, кое е най-хубавото българско вино?" Имаше и варианти за най-хубавото вино в света или само на българския пазар, най-хубавия сорт и т.н.
От опит разбрах, че щом започна да обяснявам как този въпрос не може да има еднозначен отговор, защото виното не е като световното по футбол, за да е ясно кой е актуалният шампион и както не може да се каже коя е най-хубавата книга, филм или опера, така и за виното не може да се каже кое е най-хубаво, всички тези логични според мен обяснения постигат като резултат едно все по-изразително отегчение по физиономията на събеседника.
Един вид, защо се занимавам с нещо, след като не знам кое е най-доброто. Случвало се е събеседникът, за разлика от мен, да знае кое е най-хубавото вино. Прави го негов братовчед в Копривщица, Габрово, Кнежа или друг град, като правило в не особено популярен с лозята си край. Постепенно свикнах в такива случаи да кимам утвърдително за неща, в които дълбоко се съмнявам и внимателно да отклонявам разговора към друга тема.
От няколко години се измъквам от подобни събеседвания като препращам питащия към някой от винените сайтове, както и към някоя от все по-често и все по-добре организираните открити дегустации (Wine tasting). Последната беше преди месец в хотел "София", където Winebox, една от силните фирми вносителки на вина, представи портфолиото си от 20 изби (с над 100 вина) от Франция, Испания, Италия, Чили, Аржентина, Нова Зеландия и Австралия.
Срещу почти символичната цена от 12 лева посетителите можеха да опитат няколко вида шампанско от Taittinger, бели и червени бургундски от изби като Louis Michel и Boushad, истински ермитажи, совиньони от Сансер, нежни розета от Прованс, пищни червени вина от Сицилия, чувствени и много фини испански вина от Темпранийо (на Elias Mora и Emilio Moro) и това съвсем не е всичко, но няма как да се спомене всичко, което си струваше да бъде опитано.
Подобни wine tasting-и са най-добрият начин човек да се ориентира във винения пазар у нас, както и да разбере какво всъщност харесва, защото на такива места почти винаги се открива по нещо ново. Първата по-мащабна дегустация от този тип беше преди четири години в Археологическия музей. Организира я "Cheer‘s".
По същото време стана и първото издание на вече ежегодните Grand Austrian Tasting. Няма никакво съмнение, че Австрия дължи доброто си реноме и видимо присъствие на българския пазар в значителна степен на тези дегустации. Много хора преди това не бяха вкусвали хубави австрийски вина, а едва ли биха посегнали към бутилка от рафта, ако не знаят какво купуват. Особено когато става дума за качествени, а това означава и неевтини вина, каквито са австрийските грюнери и ризлинги. Петото издание на най-представителната дегустация на австрийски вина у нас ще се проведе на 7 юни 2012 в клуб "Вестибюл".
Специално за българските вина най-представителен форум е DiVino Tasting, който миналата есен се проведе за първи път във Военния клуб в София и ще се прави всяка година. Известна представа дава и ежегодната "Винария" в Пловдив, но от година на година интересът към това изложение спада, поради което и все повече български изби предпочитат да не участват.
Ако човек посещава редовно такива форуми, може да разчита, че ще бъде общо взето ориентиран относно ставащото на винения пазар и в същото време ще поддържа собствения си вкус буден. Но съществува известен риск да установи, че все пак има и по-добри вина от виното на брат‘чеда:)
Какво представляват тези wine tasting-и? В подходящо помещение (конферентна зала в хотел или друго просторно място като балната зала на Военния клуб) изложителите си подреждат маси с бутилки, чаши, съдове за плюене и малко рекламни материали. Зад всяка маса застава собственик, технолог или търговец от избата, залепя си една приветлива усмивка на лицето и цял ден разлива вината на избата, готов за всяко от тях да отговори на зададените въпроси - цени, сортове, лозя, бъчви, технология на производство и т.н.
Може да има и някаква съпътстваща програма с образователни беседи, но не е задължително. Същественото са вината и възможността да се поговори за тях, докато се опитват. Разговорите за вино са не само най-приятни, но и най-пълноценни с чаша в ръка. Да се опита всичко за един ден, най-често е невъзможно и това е едно от неудобствата на тези дегустации. Обикновено след двадесетото вино човек се уморява и започва да губи преценка, особено ако няма опит - и ако се изкушава да пие вместо да плюе. Затова понякога се правят в два последователни дни.
Доказано е, че няма по-добър начин да се скъси дистанцията между виното и неговите потенциални потребители от откритите дегустации. За встрастените ценители това обикновено са внимателно следени и очаквани с нетърпение събития. На такива места човек най-добре разбира какво точно значи хубаво или много хубаво вино. И още нещо - разбира защо някои вина са в пъти по-скъпи от други.
