Замерването с досиета не е проблем на БПЦ, а на структурите, които навремето са вербували духовници. Тъй като част от някогашните служби действат и сега, богословът Руси Русев коментира пред Фрогнюз, че най-вероятно новите им господари са преценили, че ползата от агентурата сред владиците е много по-малка от вредата. Иначе не биха разкрили досиетата на своите агенти сред висшия клир.
Руси Ст. Русев е църковен служител, богослов и православен публицист. Координатор е на програмата на Софийска света митрополия за катехизис. Завежда Енорийския издателски център към храм „Св. Кирил и Методий“, София.
Интервю на Ренета Попова
- Според православния календар 24 февруари е 1-во и 2-ро намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. Чест или честност има в съвпадението на тази дата да се проведе Патриаршеският църковен събор?
- Изборът на патриарх е описан като процедура в Устава на Българската православна църква. Процедурата е такава, че въпрос за честност не може да се поставя. На първия етап от избора Светият синод определя трима митрополити, от които на втория етап около 150 избиратели ще посочат един като достоен за патриаршеската катедра. За всички, които четат вестници и гледат телевизия, е ясно, че митрополитите не са на едно мнение по много въпроси, и това е нормално. Ако става дума за политически избори или за противоречия в управителното тяло на някоя голяма корпорация, това се приема като нещо естествено. Защо да се учудваме, че между 14 митрополити има различни мнения? Ненормалното е да са на едно мнение за това кой да бъде новият патриарх. Нали това ще намирисва на тоталитаризъм.
- Кой е основният проблем пред БПЦ - изборът на най-достойния за патриарх или замерване с досиета и компромати?
- „Замерването с досиета” не е проблем на БПЦ. Това е проблем на структурите, които навремето са вербували духовници. Дори само от шпионски филми по телевизията да си съставяме мнение за работата на специалните служби, трябва да сме наясно, че никой не си разкрива шпионите доброволно. Знаем, че някогашните служби действат и сега. Защо тогава разкриват своите агенти сред висшия клир? Ако някой си мисли, че дейността на комисиите по досиетата е коректна, честна и демократична, ще му се изсмея. Щеше да е такава, ако разкритията бяха станали през 90-те години, не сега. Има ли човек, който да не знае, че досиетата на агентите са прочистени! Или, че някогашните служби продължават да функционират във всички области? Значи новите господари на тези секретни структури са преценили, че ползата от агентурата сред владиците е много по-малка от вредата. Следователно Църквата продължава да е фактор в българското общество. Политиците ще продължават да ходят на черква на Великден и да се снимат с патриарха, да му целуват ръка. Това, за което най-малко си даваме сметка обаче, е обстоятелството, че в Църквата е Богът! За Бога няма нищо невъзможно и очевидно той може да направи от негодния човешки „материал” достойни хора или най-малко да преподава чрез тях Божията благодат – истинската реална позитивна Сила в човешкия живот.
- Хит в мрежата стана клип как Варненският митрополит Кирил благославя миряните на Богоявление от линкълна си. На осъвременяване на канона ли станахме свидетели?
- Така и не разбрах защо медиите обръщат толкова внимание на това. Никъде не е казано или писано, че може или не може да се ръси със светена вода от автомобил. Преди 40-50 години един известен тогава особняк, църковен служител, изгонен от гърците от Света гора по време на гражданската война през 1949 г., дядо Симеон, ръси със светена вода в трамваите на софийския градски транспорт. Опитва се да влезе в Министерския съвет тогава, за да поръси държавните първенци, които се изповядват като открити атеисти. Мислят го за луд и избягва репресии. И в първия, и във втория случай не виждам нищо дразнещо. Ако имаме за цел непременно да видим скандал обаче, и едно „добър ден” можем да преиначим в псувня. Нека сега пък аз да задам въпрос: Може ли изсмукването от пръстите на скандали в Църквата да служи за оправдание на журналистическата професия? Кой и как делегира правото на този, който си вади хляба в медия, да наднича в живота на хората, да прави скандал и там, където няма такъв?
- Според изследване на "Галъп интернешънъл" през януари усещането за връзки с бизнеса и луксозният живот на духовниците са нещата, които най-много отблъскват народа от църквата. Как ще коментирате?
- Знам как работят този тип агенции, нищо че става дума за, видите ли, „Галъп интернешънъл”. Ако тяхната „представителна извадка” съдържа мнението на хора, близо до Църквата, резултатът ще е съвсем друг. Духовниците нямат луксозен живот! 99% от свещениците живеят със заплата между 270 и 340 лева! А са длъжни да са семейни. Като кандидатстват за свещеници, те трябва да представят писмо от съпругите си, че са съгласни мъжете им да бъдат ръкоположени за свещеници! Защо "Галъп" не поглежда там? Защо няма изследване дали духовенството не живее под прага на бедността? Това, че един или двама имат по-добри възможности или приемат подаръците на заможни миряни, не означава, че духовенството живее добре материално. Какъв е процентът на политиците, които живеят материално затруднени? Клони към нула, нали! Защо "Галъп" и подобните им не се вторачат в неествените материални придобивки на политиците и хората от администрацията? Те ограбват народа безогледно и през януари, и през февруари, и през всеки месец от годината...
- Каква е според вас причината вярата на хората в църквата да намалява?
- Не знам какво е „вяра в църквата”. Аз лично вярвам в Бога и знам, че хората в църквата вярват в Бога също. Тази вяра не намалява. Напротив. Години наред споменатите вече агенции за проучване на общественото мнение установяват, че Църквата се ползва с най-голямо доверие сред хората от всички вероизповедания – така поне сочат същите тези „представителни извадки”. След миналогодишните инсинуации в предавания като това на Карбовски (репортаж за хомосексуалистите в Църквата – бел.ред.), след изваждането на досиетата, отново се оказа в началото на септември миналата година, че Църквата е сред първенците по обществено доверие. Ако някъде някой усилено повтаря, че Църквата е слаба, а хората не вярват, това по никакъв начин не се превръща в истина.
- Заговори се, че освен 2-те враждуващи фракции на Варненския митрополит Кирил и Пловдивския митрополит Николай се заформя и трета. Коя е тя? Говори ли се вече кой има най-голям шанс да стане патриарх?
- Шансът, както обясних, не е въпрос на хазарт. В момента дори не е ясно кои ще са тримата определени „достоизбираеми” митрополити, за да може да се каже кой от тях има най-голям шанс. Няма никакъв начин да се предвидят гласовете на 150-имата избиратели, дори и имената на кандидатите да бяха вече известни. Ако между отделни владици няма единомислие и дори има остри противоречия, защо това трябва да ни отблъсква! Това не е ли доказателство за живот? За сблъсък на реални мнения и за различни виждания по въпросите, които не засягат вярата. За вярващите точно това е важно – да няма сред клириците разногласия по въпросите на вярата. Във всеки друг случай разногласията дори могат да се окажат мотор за развитие. Не е ли така във всяка друга област?
- Патриарх Максим се славеше със скромност, мъдрост, устояваше на компроматите с достойно мълчание. Какви черти трябва да притежава българският патриарх според вас?
- Да бъде молитвеник. Бог е, който дава сили и укрепва покаянието и нравствеността. Ако бъдещият патриарх бъде същият молитвеник, Бог ще му придаде това, което не му достига.
- Кой от митрополитите притежава най-достойните качества?
- Тук отново ще кажа, че само Бог е този, който вижда какво има в сърцето на човека. Не бих се наел да характеризирам когото и да било, най-малко пък владиците. Предполагам, че това ще стане ясно в деня на избора.
- Светият синод взе решение да не се огласяват имената на делегатите на събора, въпреки това изтекоха имената на някои. Има ли опасност да се окаже натиск върху тях от светската власт и да не е обективен вотът?
- Възможности за натиск винаги има, защото сме хора, но съм убеден, че ако някой разчита на натиск, за да моделира избора, си прави сметките без кръчмаря.
- На 15 и 16 февруари се очаква изборът на "тройката", която ще участва в крайния избор за патриарх. Какви причини според вас се крият зад отводите на митрополитите Йоаникий, Калиник, Дометиан, Григорий и Йосиф? Коментира се, че ще бъде много стеснен изборът за патриарх, ако бъдат зачетени отводите им.
- Не мога да гадая какви са причините за отводите на тези митрополити. Вероятно смятат, че ако се кандидатират, това може да навреди на Църквата с някаква нова кампания против тях лично. Изборът и сега е стеснен измежду 11 потенциални кандидати. При всички положения Разширеният състав на Светия синод трябва да избере и посочи само трима.
- Занимава ли се БПЦ с морална, социална, просветна и благотворителна дейност, след като рядко чуваме за хора като отец Иван от Нови хан и по-често за скандали, свързани с Църквата?
- Църквата постоянно се занимава с това. Няма храм, който да не помага на нуждаещи се според възможностите си, но за това не се бие барабан. Знаете ли например, че в доста градове - седалища на митрополии, се раздава храна на социално слаби? Случаят с отец Иван от Нови хан е пред очите на медиите, но такива инициативи има немалко в много епархии и енории. Само че Църквата има задължението да възпитава в дух на благотворителност и така да реализира своята „социална” дейност. Шумотевиците покрай такива инициативи са от една друга действителност, която отдавна се е саморазобличила като лицемерна.
- Как разчитате постъпката на папа Бенедикт XVI да се оттегли от Светия престол заради влошеното си здраве?
- Не мога да разбера защо у нас все още не се знае или се забравя, че Римокатолическата „църква” за православието е секта. Тя е ерес, тъй като си позволява да променя основните истини на християнството, изковани на Вселенските събори – за троичността на Бога, за непорочното зачатие на Пресвета Дева и Богородица Мария. Ватиканът дори стига дотам да обявява папата за непогрешим, което е абсурд за нас, които вярваме, че само един Бог е непогрешим. Папа Бенедикт ХVІ се оттегля в очевидно нелошо здраве. Според мен тук става дума за борба между две тенденции – на модернизаторите на римокатолицизма и на конконсервативно настроените. Папа Ратцингер беше от консервативните папи, макар че по негово време Ватиканът „реабилитира” юдеите, разпънали Христос. Той дори назначи евреин, изповядващ юдаизма, на висок административен пост в системата на църквата държава. Човек, който е преживял по-голямата част от съзнателния си живот като клирик, не може да се откаже по своя воля от служението си особено пък, ако е папа! Знаете, че „усмихнатият папа” Йоан-Павел І, който седя на престола само 33 дни през 1978 година, си отиде при силни подозрения, че е отровен. Струва ми се, че папа Бенедикт ХVІ спасява живота си, като заедно с това спасява и авторитета на римокатолицизма. Твърде е възможно това решение да има връзка и с изтичането на информация, което стана чрез иконома на папата, Паоло Габриеле, който беше осъден на година и половина затвор за това, че е предал на журналист поверителни документи на Ватикана за тъмни афери, в които са замесени висши клирици. Според мен от действията на следващия папа ще се разбере защо този напуска престола. Това, което следващият започне да прави веднага, е това, което настоящият е отказвал да прави.
- Одобрявате ли геронтокрацията в Православната, както и в Католическата църква? В състояние ли е човек да изпълнява до живот адекватно задълженията си на патриарх или папа?
- Църквата не е стопанска организация, нито спортен отбор, за да изисква склонност към новаторство и бързи рефлекси. Църквата най-често се сравнява със семейство. Може ли синът да каже на баща си – ти си вече стар и нямаш качества да бъдеш баща, от днес аз съм бащата в семейството? Абсурдно звучи! Възрастта в Църквата е адекватна на духовен опит. Ако наистина заболяване или, както казваме, немощ пречи на духовника да служи, тогава Уставът на Българската православна църква допуска той да отиде „на покой”. Така е с епископ Нестор, който почти напълно загуби зрението си и е на покой в Лопушанския манастир. Църквата преценява дали човешките сили позволяват на Божия служител да си върши работата.
- Според православния календар на 14 февруари честваме Успение на св. Кирил Славянобългарски. Патриотично настроените обаче празнуват за втори път Трифон Зарезан, а останалите - католическия празник Свети Валентин, наложил популярността си от Америка? Убиваме ли националния си дух?
- Не, не мисля. Най-малко заради това, че св. Кирил и св. Трифон са светии на цялата Православна църква – тях ги почитат във всички поместни православни църкви. Със свети Валентин нещата стоят по-иначе. Той също е православен светец, но една конкретна конюнктура, идваща от Запад, го прави едва ли не покровител на разврата, на сексуалността, на извращенията. Св. Валентин се празнува по православния календар на 30 юли. Той е загинал мъченически за това, че венчавал римските войници за техните любими, за да не живеят в грях, и това е ставало в години на гонения срещу християнството през III век. Римокатолиците го празнуват на 14 февруари. Това не е подминато и от Холивуд. При това празникът се смята за някакво тържество на страстта, на всичко, което замества истинската любов, от която се ражда благословеният плод на следващото поколение. Това, разбира се, са световни процеси. Римокатолическият празник се отбелязва по холивудски и в Хонконг, и в Токио, и в Делхи, както и в Лондон, Париж, Мадрид. Лошото е, че никак не забелязваме връзката между тази нахална инвазия и нежеланието или страха на младите да създават семейство, а после се чудим защо се стопяваме...
