Румен Петков си тръгна от МВР. Замислена като ритуал, но доста нескопосано изпълнена. Отишъл с президента на гроба на Николай Добрев, сложили цветя. След това прегръдка със сина на Добрев, уловена "случайно" от медиите.
Можеше да е трогателно, ако не изглеждаше толкова нагласено. После се върнали, ескортирани от пилотни коли и цял отбор охранители на НСО. В неделя - среща с журналистите. Нещо като самурайско сепуко но без задължителния къс меч в корема. У нас политиците предпочитат героични пози и ролята на жертва. Затова и често вместо драматични роли, се оказва че са играли във водевил. Пък и много е тънка границата между уважението и преиграването с паметта на който и да било в такъв момент. Има доста по-добри пиарски хватки от приложените в случая.
Едно птиче изпя, че май общинския съветник Корумбашев дал идеята за пътуването до Гоце Делчев, а на него пък му я подсказал депутат от ДПС. Дори и така да е, можеше повече за се помисли, преди да се тръгне към реализация.
Но думата ми е за оставката. Може да му е неприятно на Петков, но оставката му от известно време вече нямаше никакво значение. Изглежда министърът, а е възможно и премиерът и президентът също, да не са усетели, че народът (разбирай общественото мнение) се вдигна срещу мутризацията на държавата, а не просто срещу Румен Петков. Министърът през последните седмици успя доста успешно да я олицетвори. В последно време зли езици пък говорят, че синът на Николай Добрев напазарувал доста скъпи имоти в столицата. Дали не е редно комисията "Кушлев" да прояви същата бдителност, каквато демонстрира към имотното състояние на Христо Лачев и в тази посока? И ако всичко се окаже клевета и Добрев-младши си има документи за новите придобивки - ще му се извинят.
Казвам го, защото на хората им писна от повсеместната мутризация, без значение от кои партийни храсти наднича. Те искат закона да се прилага към всички и като има съмнения те да се изасняват, а не да се прикриват. В случая не става въпрос единствено за БСП. Но там нещата като че ли малко излязоха от контрол. За един от кандидатите за поста вътрешен министър например се говори упорито, че с няколко телефонни обаждания може да уреди замяната на няколко декара пущинак с няколко декара плаж. За друг един бесепеец, все още зам.-министър на МВР пък мълвата разказва митични неща: купува кеш сгради в София по за няколко милиона евро, после ги продава на двойна цена. Сделките обикновено урежда от позицията на служебното си и партийно положение. А жена му така се хвалела из хайлайфа, че направо всички и завиждали...
Някогашен заместник на Илия Павлов, който днес е дясна ръка на Ахмед Доган в областта на енергетиката и бизнеса пък бил наложил тотален контрол над проекти за стотици милиони. Осмелил ли се някой да му се изпречи на пътя - хвърчели глави. Същият човек казвал кой да участва в проекта за Втора атомна в Белене. Името на Румен Петков също се споменава в тази връзка. Както и за мащабни инфраструктурни проекти, придобиването на пристанища на Дунав и пр. Дали е подал оставка и от тези територии на партийно и служебно влияние, свързани с милиарди - предстои да узнаем.
Ако някой по върховете на държавата и политиката си е мислил, че оставката на вътрешния министър ще реши проблема със скандалните разкрития в МВР - дълбоко се лъже. Разкритията, които станаха не благодарение на системата, а въпреки нея, само ни отвориха очите за грозните процеси и схеми, свързващи мафията с властта. Това, което подозирахме и знаехме, че се случва се оказа вярно. Процесът вече е необратим. Премиерът или ще продължи в тази посока или сриването на държавността, ще се превърне в национален спорт. Никакви президентски еквилибристики не са в състояние да спрат свлачището, носещо уродливото име „корупция". И в Египет, в подножието на пирамидите ще му звучат в ушите нашите питания за съпричастност или разграничение от олигарсите, от процесите на корумпираност и лъжлива демокрация. На него и на политиците може да им се иска да спрат питанията за контрабандата на петрол и петролни продукти, за „чадъра" над производството и разпространението на синтетична дрога, за контрабандните канали, за митниците, за китайското, турското и дубайското карго, за сделките с хеликоптери и тръстите комисионни, но въпросът няма да им се уреди. Обществото постепенно набира смелост, защото след като бе предавано многократно от българските власти, най-сетне намери опора в ЕС. Каквито и тарикатлъци да приложат още управляващите, от който и да било цвят, номерът вече няма да мине. Не е лошо в ГЕРБ да си направят оперативка по въпроса. Да изградиш структури на политическа сила, разчитайки единствено на милиционери и полицаи е доста рисковано. Видя се, че част от тях са били в МВР по други подбуди, а не от любов към закона.
Петков на изпроводяк прогнозира, че много от враговете му щели да се радват и да пируват. Сигурно е така, защото враговете му в бизнеса, по партийна линия и връзките с мафията са същите като него. Колкото до обикновения българин, смятам че Петков твърде много се надценява. Името му ще запълва разговорите още няколко дена, може и седмици. Толкоз. Много по-важно е той да бъде извикан в прокуратурата и да даде показания за всички обвинения и съмнения, които направиха името му толкова популярно през последните месеци. Спасяване на държавността ще е ако неговият приятел и главен прокурор Борис Велчев не си помисли, че оставката е достатъчна един човек да бъде оставен на мира. Този филм сме го гледали - той е вреден за всяка демокрация. Време е Велчев да покаже, че закона е над останалите съображения.
Ако обаче се ограничим с ритуалното изпращане на един министър, ако бъдем принудени да слушаме какъв достоен човек бил той, само защото си подал оставката, колко много е направил за отечеството - мерси. Нуждаем се от операция „чисти ръце" час по-скоро, по всички етажи на властта. И не заради впечатлението, което бихме направили, а заради нас самите, заради нашия живот. Може да ви звучи изтъркано, но в това е спасението ни. Затова е толкова важно да не допуснем да ни заблудят, че една оставка е равна на структурна реформа. Направена е само една мъничка крачка, а трябва да тичаме, ако не искаме да изостанем фатално от останалите в ЕС и дори да отпаднем.
Васил Илеров
