С третия си ядрен опит Северна Корея показа най-вече едно - че заради атомните оръжия е готова да рискува дори конфликт с Китай. Пекин пък се опасява, че няма много варианти на разположение.
Ким Чен Ун е на власт вече 1 година. За това време Пхенян успя да извърши два ракетни теста, а от 12 февруари насам и един подземен ядрен опит. С който Ким постигна нещо наистина забележително - единството на световната общност. От Пекин до Берлин, от Токио до Делхи и от Сеул до Вашингтон третият ядрен опит на Северна Корея беше осъден категорично.
С извършената през април 2012 промяна в конституцията си Северна Корея официално се определи като "ядрено въоръжена нация". Какво обаче кара една безпределно бедна държава да влага огромна част от нищожните си ресурси в ракети и атомни оръжия?
Може да е случайно, но е показателно, че ядреният опит бе извършен на втората годишнина от началото на въстанието срещу бившия либийски диктатор Муамар Кадафи. Респективно прочитът на Пхенян за събитията в Северна Африка би могъл да изглежда така: Кадафи се отказа от разработването на оръжия за масово унищожение и това възвести началото на края му. За Пхенян това може да е урок и доказателство, че бомбата е гаранция за господството на режима и средство за сплашване на САЩ, Южна Корея и Япония.
Експерт от Тайванския сеизмологичен център показва мястото на извършения ядрен тест
Доказателство за мощ?
Северна Корея положително разчита и на това, че един ядрен опит винаги означава и повече престиж. Точно това и тръби севернокорейската пропаганда - че извършеният ядрен опит е доказателство за мощта на комунистическата държава. Освен това тестът прави младия Ким да изглежда като голям силен мъж, а на военните той им дава спокойствието, че не просто разполагат с едно силно оръжие, а и с една любима своя играчка. Така е гарантирано и допълнителното внимание на света към Северна Корея. Вероятно Пхенян вижда в цялата тази игра и шанс да укрепи допълнително своите позиции в преговорите с международната общност за материални отстъпки и разхлабване на санкциите.
В името на тази цел комунистическата държава е готова да жертва и последния си останал съюзник - Китай. В икономически план Северна Корея е напълно зависима от доставките на хранителни продукти и горива от Китай. Но отношенията между двете страни вече бяха стигнали до нулата още преди ядрения тест - след като малко преди Нова година Пхенян извърши поредния ракетен тест. Тогава близкият до Комунистическата партия "Global Times" прогнозира, че ако Северна Корея продължи да извършва ядрени изпитания, Китай няма да се поколебае да намали помощите си за тази страна.
Все пак това е само едно мнение на партийно издание. Китайският политолог Тенг Жанкун различава три различни течения в Комунистическата партия: едната група възприема Северна Корея като подстрекател и пледира за това Пекин да я третира като проблем за сигурността си; вторите твърдят, че Северна Корея няма нищо общо с Китай и трябва да бъде оставена сама на себе си; а третите виждат в Северна Корея стар съюзник, който заслужавал пълната подкрепа на Китай.
Хилядно множество участва в масова композиция на стадиона в Пхенян, пресъздаваща символа на атома
Китай трябва да реши как да действа
И с това Пекин се оказва изправен пред сериозно изпитание. От една страна се цели да бъде установена стабилност на Корейския полуостров и предотвратена имплозия на Северна Корея, която би предизвикала мощна бежанска вълна към Китай. От друга страна Пекин би искал да охлади севернокорейските ядрени амбиции и да се представи като защитник на мира в световен мащаб. Преди всичко обаче: Китай изобщо няма интерес от ядрена надпревара в Източна Азия.
Сегашният атомен тест идва във време на значителна политическа несигурност в Източна Азия - както в Китай, така и в Япония и Южна Корея се извършват смени по върховете. Вероятно затова в Съвета за сигурност на ООН Китай ще реагира по същия начин, както през декември: пекинските дипломати ще протакат приемането на нова резолюция със санкции дотогава, докато те на практика се окажат безвредни за Пхенян. Той пък от своя страна ще реагира с груби заплахи, но ще продължи да поддържа курса си. До следващия ядрен опит.
М. фон Хайн, Б. Михайлова
