Панагюрското златно съкровище е олекнало с почти 200 грама, откакто е открито през 1949 г., научи „Всеки ден".
Теглото на антиката се е стопило точно със 186,50 грама. Сензационната новина съобщи Павел Цветанков, внук на един от тримата откриватели на уникалното златно имане - братята Павел, Петко и Михаил Дейкови. Те открили сервиза от девет златни предмети в нива край Панагюрище.
Според наследникът им или съкровището се е смалило, или е било подменено с фалшификат. Цветанков твърди, че в 64-годишната история от откриването им всеки един от съдовете е променил грамажа си - от 5 до 100 грама надолу. И, ново 20 - на ръст скъпоценностите са се увеличили с по 5 и повече сантиметра. Внукът твърди, че дори е документирал необяснимите разлики, като заверени пред нотариус копия от книжата е предал в съда, но никой не им обръща внимание. Като наследник на уникалното съкровище Павел Цветанков решил да разкрие „житието" на деветте шедьовъра, които повече от половин века са българската визитна картичка пред света. И се натъква на невероятни открития, които за момента обаче не намират потвърждение от експерти.
Първо, става дума за златни предмети. Жълтият метал е благороден, т.е. за разлика от другите метали изобщо не реагира с атмосферата, не се окислява, не допуска кислородни атоми и по този начин запазва блясъка си. Накратко, съкровището няма как да се разшири от горещината през лятото и да се свие от студа през зимата, нито пък йони и електрони от него да "изчезнат". Така че научна революция няма. Тогава излиза, че има подмяна на оригинала, твърди внукът на панагюрските откриватели. Панагюрското златно съкровище е заведено не като сервиз или колекция, както върви по изложбите, а като отделни предмети, всеки със своя инвентарен номер.
Започват от № 3196 и завършват на № 3204. Цветанков твърди, че на 29 декември 1949 г. в Пловдив първият експонат, заведен под № 3196, е бил висок 13,30 см и е тежал 441 грама. Това са данни от Инвентарната книга на Регионалния археологически музей-Пловдив. Същият експонат 28 г. по-късно е заведен в Държавен музеен фонд с тегло 439,05 грама, което означава, че се смалил с 1,95 грама.
След още 5 години теглото на златния уникат остава същото, но височината му става 14 см, т.е пораства с 5 милиметра. Последното е вписано в Книга за временно ползване на НИМ-София с № КВП 4362/1 - 4362/9-10.08.1982 г. Така Цветанков изброява параметрите на всеки експонат, но не става ясно откъде се е сдобил с информацията за „фрапиращите" разлики. Според него най-учудващ е тоталът. Там теглото на съкровището се разминава с цели 186,50 грама, ядосва се внукът на братя Дейкови.
Проф. Николай Овчаров: Не вярвам, просто не става
„Не вярвам! Просто нещата не стават така". Така българският Индиана Джоунс - проф. Николай Овчаров, коментира пред „Всеки ден" сензацията с олекналото Панагюрско съкровище. „Няма как, съкровището е строго контролирано от държавата, за да не се стига до фалшификации или подмяна. Не за пръв път плъзват такива версии. И за други наши археологически открития се говореше, че олекват. Не виждам никакво разумно обяснение на това, затова и не вярвам", категоричен бе професорът.
Проф. Божидар Димитров: Не ме занимавайте с този ненормалник!
„Моля ви се, не ме занимавайте с глупостите на този ненормалник, дето се пише наследник на откривателите на Панагюрското съкровище. Не може да коментирам глупостите на всеки". Така видимо изнервеният проф. Божидар Димитров „нахрани" Павел Цветанков и неговата теза, че уникалното имане се смалява, или че е подменено с фалшификат.
„Това е болен човек. Въобразил си е, или адвокати го учат, че може да наследи съкровището. От няколко години занимава с тези глупости цялата ни общественост - ту че е подменено, ту че е продадено от Людмила Живкова. Златото си е наред, мерено е хиляди пъти по изложби, държавата се грижи добре. Престанете да го тиражирате. Ама нали вестникът си върви, трябва да пишете за нещо", ядоса ни се историкът и трясна телефонът.
