Юлиан Попов: *Случаите с папата и с Георги Марков не доведоха до такива негативни
нагласи по отношение на България. *Коефициентът Петков се преобразува в числото ПиПи - Петков и Първанов.
Юлиан Попов е роден през 1959 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в списание "Факел" и директор на литературния музей "Ангел Каралийчев", който става средище на множество литературни, културни и политически дебати в края на 80-те години, както и мястото на което се развиват клуб "Синтез" и "Дружество за Нов български университет". През 1985 г. създава в дома си първата частна галерия. През 1990 става изпълнителен директор на Нов български университет. От 1994 г. живее в Лондон. Автор е на стотици статии, публикувани в български, английски, полски и други европейски издания, на сборника "Английска България или Швейцария на Балканите" (2004) и на романа "Островът на Мъглите" (2006). Създател е на един от първите коментарни блогове в България. Председател е на управителния съвет на "Фондация Елизабет Костова" и на управителния съвет на Българското училище по политика.
От блога на Ю. Попов ви предлагаме кратки миниатюри, адресирани към политическата реалност в България, наблюдавана отвън.
Репутацията на България
Откак се помня, международната репутация на България не е била в такава ниска позиция. Случаите с папата и с Георги Марков не доведоха до такива негативни нагласи по отношение на България, защото тогава страната се асоциираше с източния блок, тоест не беше нещо, което би могло да има собствена репутация. Сега нещата (смея да твърдя, за първи път) са потискащи. Не става дума за обществено мнение, а за позиция на политически и бизнес среди, на водещи журналисти и обществени и политически фигури. Как ще се оправяме, не знам. Не бива да забравяме, че между репутация и реалност има разлика. Но това може да се окаже още по-зле за България, защото неща от типа на оставката на Румен Петков (най-сетне) няма да повлияят особено на начина, по който се гледа на България.
Числото ПиПи
Коефициентът Петков се преобразува в числото ПиПи - Петков и Първанов. Първанов винаги изобретява нови неща. Сега въведе поредната новост - президентът да решава кой министър да остане, кой не. Това е нещо между главозамайващо кръгово движение и щуротиите на пакостницата Пипи. Затова новият феномен може да се патентова като ПиПи.
Коефициентът на Петков
Човек може да започне забавен бизнес в тази държава. Да отвори пунктуве, в които да се приемат залагания за това дали Румен Петков ще си иде или не. Дали ще го изгонят или няма да го изгонят. Дали ще го назначат другаде или няма да го назначат другаде. Може да се залага и за това, кога ще се случи онова, което предстои да се случи. След седмица, месец, шест месеца, година? За всеки е ясно, че Румен Петков е тежък пасив и на правителството си и на партията си. Вълнуващо е обаче да залагаш на това, кога нещо очевидно за всички ще се превърне в решение. Когато той напусне, може да се изработи и коефициент на Петков. Този коефициент ще измерва времето, което е необходимо едно очевидно за всеки нещо да бъде признато пред всички.
