Гергана напусна този свят в мъки, без лечение. Министър Атанасова се погрижи лично случаят да бъде приключен за 30 дни.
Вместо да водят война с рака здравните власти водят война с лекарите. Животът на болните не ги интересува. Здравето на болните не ги интересува. Интересува ги спазването на стандарта. Стандартът се нарича „Медицинска онкология” и осигурява 17 000 терминално болни всяка година, изоставени на произвола на съдбата, без лечение, без грижи – в адски мъки за тях и семействата им.
В брой 3, 2012 г. на списание „Health.bg” доц. Галина Куртева, национален консултант по онкология пише – “Туморните заболявания са неизброими като варианти, локализации и разнообразие от прояви. А дори при една и съща локализация, в една и съща възраст има биологичния феномен, че това заболяване се развива абсолютно различно при всеки човешки индивид”.
Това е световно утвърдената концепция в онкологията – ракът може да се лекува успешно само интегративно, по многофакторни персонални програми.
По същото време, някоя си д-р Кирова, главен експерт на Изпълнителна агенция “Медицински одит” пише – “В България има задължителен алгоритъм за системно лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори”. За всички случаи – еднакъв, т.е. конвейерната, безмозъчна онкология в България е утвърдена с горепосочения стандарт. Алгоритъмът включва хирургия - лъчетерапия – химиотерапия – смърт. Всеки раковоболен е длъжен да си умре точно по стандарта! Ако някой лекар се опита да изпълни етичния си дълг за подобряване на лечението и се отклони от стандарта – сигнал в прокуратурата, закриване на лечебното заведение. Нищо, че качеството на лечението се е подобрило. Нищо, че в Наредба № 14 за медицинския одит пише – „комисията може да прави предложения за промени в утвърдените медицински стандарти с цел осигуряване на по-високо качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита правата на пациентите”.
Ракът е изключително сложно заболяване. Лечението му е много скъпо. В нормалните държави онкоболните се лекуват с многообразни подходи, включващи имунотерапия, фотодинамична терапия, хипертермия, ултразвукова фотодинамична терапия, радиочестотна аблация, антитуморни ваксини и много други методи, които тук са незаконни. Никъде в нормалните държави онкоболните не се лекуват само в болници, както е записано в нашия стандарт и само от лекари със специалност „онкология”, т.е. химиотерапевти, които впрочем по данни на Министерството на здравеопазването са 31, при 300 000 регистрирани онкоболни. Според зам. министър Вичев специализираната извънболнична помощ е „гаражна услуга”, а европейската концепция за „състрадателно лечение”, утвърдена с Регламент № 726 на Европейския парламент, през 2004 г. е „нацистки подход” в медицината.
Липсата на компетентност, ретроградността, скудоумието са вредни навсякъде и във всичко. В здравната система обаче те водят непосредствено до болест, мъки и смърт.
За 29-годишната Гергана Вълчева стандартът се оказа леко модифициран: грешна късна диагноза – тотална липса на лечение – направление за палиативни грижи от националния консултант. Единствената клинична пътека към отвъдното носи номер 297, но дори и за нея нито една болница няма договор, „поради липса на икономически интерес”.
Въпреки фаталната си диагноза, в сравнително добро общо състояние поради младостта си, Гергана потърси помощ в Медицински център за интегративна медицина. Беше изготвена персонална програма за лечението й с вероятност за постигане на ремисия на заболяването 40-80 %, доказана на базата на международния опит и собствената практика на клиниката. Същата програма тя би получила в “The Royal London Hospital for Integrated Medicine”, “The Clinic for Integrative Medicine in Essen”, Germany, “The Integrated Health Clinic”, USA, „D-r Elgesser Clinic”, Heidelberg или “The Clinic St George for Alternative Cancer Treatments”, Germany.
Единственото, за което Гергана помоли своята държава, беше обикновено кръвопреливане, за да се преодолее анемичния синдром и лечението да бъде пълноценно. И тогава с нея се зае системата на здравеопазването. Този път на сериозно! Бяха поставени две задачи – да не бъде позволено лечението и да бъде отстранен проблемът - самата Гергана. С решението им се зае самият министър – Десислава Атанасова, която лично организира тридесет дни на отвратителни физически и психически издевателства върху младата жена и нейните родители. Кръвопреливане не беше извършено, наливаха й глюкоза, която ускорява туморното развитие.
Във вените й вливаха физиологичен разтвор, а от корема източваха асцитната течност, с което изпомпаха белтъка от многострадалното й тяло. Доказаха, че „войникът в бяло” от „Параграф 22” не е художествена измислица. Докараха високи нива на калия, причина за предсърдно мъждене и създадоха опасност за внезапна сърдечна смърт. Местиха я безсмислено от болница в болница, в съпровод с грубостта и арогантността на болнични директори. Дори когато стана нетранспортабилна я караха от врата на врата, за да й откажат на място. Накрая я привършиха в предвидения срок.
Ракът не би се справил сам с Гергана за четири седмици!
Преди тридесет години ракът на черния дроб отнесе майка ми, след като продължително беше лекувана за дископатия. Преди пет години ракът на белия дроб отнесе майката на жена ми, след като продължително беше лекувана за някакви стомашни проблеми. Ежедневно се срещам с неправилни диагнози, сбъркани хистологични резултати, погрешно лечение, десетки и стотици болни, увредени повече от лечението, отколкото от рака. И не по вина на лекарите, ежедневно пресирани от административен произвол, а като продукт на антихуманната организирана безотговорност, наречена „здравеопазване”.
От пет години пиша до здравните и по-висшите институции становища, предложения, молби и гневни писма. Опитвам се да обясня, че е нередно да не съществува наредба за палиативни медицински грижи, които се гарантират от Закона за здравето, приет през 2005 г., че е нередно да не съществува регулация на алтернативни, но напълно научно доказани методи за лечение, които помагат на милиони болни в нормалните държави, че е нередно да бъдат оставени на Господ болните, за да умират в адски мъки, без обезболяващи и да търсят цианкалий за да им сложат край, че е нередно да не се въвеждат в националното законодателство европейски регламенти, в полза на болните.
Отсреща като мръсна гумена стена, прикривайки с ретроградния си стандарт, като със смокинов лист нечистоплътното си равнодушие, словоблудстват министри и заместници, директори на агенции и инспекции, главни и по-нисши здравни чиновници. Упражняват в бъдеще време лицемерната си загриженост за благото на пациентите и пишат наказателни постановления против доказаното добро лечение. Целта на повечето от тези индивиди, по недоразумение с медицинско образование, но с ампутиран лекарски морал, в съюз със самозвани пациентски лидери, експлоатиращи за користни цели собствения си рак е да привлекат за лични цели някоя европейска или местна пара.
Дълбоко загрижен за онкоболните, Националният омбудсман Константин Пенчев се вайка за нормативните си ограничения. Благодарен за доверието, усмихнатият президент Росен Плевнелиев, организира безплодни говорилни за качеството на здравеопазването. А през това време абстрактната система на здравните грижи убива хиляди хора, а конкретният министър на здравеопазването Десислава Атанасова ликвидира конкретния проблем – 29 годишната Гергана Вълчева.
Отнемането на свободата за избор на лечение е закононарушение. Отказът за лечение е престъпление. Да мислят следващите 17 000 онкоболни, предвидени по стандарт „Медицинска онкология”, да получат направление за палиативни грижи през тази година! Ще изпратя този текст и на главния прокурор, за размисъл.
15 февруари 2013 г. Проф. Лъчезар Аврамов
